ЦВЕТЯ

web | Стихове. Избрано

Такъв е вятърът и семката го знае,
а пък за нея знае слънцето отдавна
и с времето си идва плодородният валеж.
Поникне първото листенце и това е
началото на име с буква главна
и моята възможност се разкрива за вървеж.

Сега не казвам укор за горещината,
не казвам кой с надмощието си ме свива,
търпя, такъв е нечий ред, такъв е моят нрав.
Пелинът е пелин зарад горчивината,
огромно здание ме хвърля в сянка сива
и пак се питам днес болнав ли съм или съм здрав.

А този дъб все повече се разпростира,
прихлупва ме и ме превзема здрачът,
под него е студеничко и все съм по-студен.
Какво решава всъщност острата секира,
когато тук свидетелите ще заплачат
и може би ще пишат с кръв сегашния ни ден?

За цигуларя няма, няма край земята,
умора няма и за дарбата му божа
и съпричастен съпровод е тихият ми глас.
Цветарката предрежда все така цветята
и вероятно все така ще се тревожа
с поклон пред смъртник и с поклон пред рожба лично аз.

© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006