АЗ СЪМ

web | Стихове. Избрано

Пътечката по хълма бавно ме извежда,
заджафка куче, пукот недалеч въздъхна
и може от горещината да слънчасам.
Навярно няма по шубраците надежда,
в ръцете ми направо зайчето се пъхна
и моят глас шепти: не бой се, аз съм, аз съм!

Ей долу сянка запълзява в долината,
несетно при промяна лесно се настива
и все гадаем где да бъдем на земята.
Присядам, камъкът е още с топлината
и както съм така съвсем без съпротива,
за миг се шмугна в дупката змията.

Отново кътникът-мъдрец ме наболява,
но нивата от татко е и моя, братко,
и бих полегнал в нея своя дял да пазя.
Като прищявка думата ми е мъглява,
не знам дали ще стигна, времето е кратко,
а трябва може би по стръмнина да лазя.

Несигурност един към друг ни лашка,
но нещичко денят от теб, от мен откъсна
и грижите ни са поне неоспорими.
От хълма слизам без подкрепа на тояжка,
при твоята врата съм в тази вечер късна
и моля: отвори ми, аз съм, отвори ми!

© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006