АЗ

web | Стихове. Избрано

Знам за камъка с подмолната вълна,
знам, но пак се хлъзнах и се питам с яд:
той ли е бездушен, аз ли съм себичен?
Като бебе го пренасям настрана,
но се олюлявам, падам зле назад
и отново той към мен е безразличен.

И дори да е противен и студен,
той ще се превърне на полезна вар,
ако за прегръдка с огън стори стъпка.
Няма втори залез тук за този ден,
страшно е, когато ще вървя през жар
и за нов живот смъртта е първа тръпка.

Сам съм на брега на същата река,
бавно се оттича моят спорен час,
щях да се удавя и съм поуплашен.
Всичко е така и не съвсем така,
но като си чувам своя собствен глас
в ежедневието ставам по-безстрашен.

Имам устни, зъб за зъбче и език:
за любов, и за преструвка и за злост
и дължа за отговорност много воля.
Сине, в стълбата на дните миг след миг
вплитам своя мисъл, вграждам своя кост
и с успех ги ползвам за стъпало, моля!

© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006