ЖИТИЕ

web | Полюшвана от вятъра мишена

1.

Добрите, старите камбани
бият на умряло.
Отишъл си е някой...
Както някой ден и аз
ще си отида...
Опитвам се,
не мога все да си представя,
че ще спра да дишам
и няма да усещам голотата,
когато в чисти дрехи
голото ми тяло ще обличат...
Каква шега на висшата материя!
Създава ни, а после ни убива...
(Сладостният миг на зачатието
носи бъдещата гибел.)
Безразлични или тъжни към чуждата,
нашата смърт ни измъчва -
безнадеждното, тревожно нищо...
(Ако бях безсмъртен,
как ли щях да те обичам,
любима моя, миглите си
с черен туш накичила?)
И тъй, да пием вино,
докато сме живи!
Наливай, скъпа, до капка,
всичко изцеди!
Чуй, камбаната бие!
Обичай ме, обичай ме,
докато съм силен,
докато кръв гореща
голия ми мозък мие!
Щом слънцето в очите ми угасне
и сложат кръст на името ми
във регистратурата,
през нощта една звезда
ще се откъсне,
ще полети и преди да изгори
ще ахне, съкрушена,
че присъствието си
от литературата
и кафенетата
завинаги съм махнал...

2.

Господи! Да се свети
името ми в некролога!
Какъвто съм симпатичен,
ако ми поместят
фотография:
"Житие грешнаго
Йордана Кръчмарова".
Издание първо, с пролог...
От неприятелите -
с приятелски съболезнования.
От доброжелателите -
с облекчителна
въздишка на радост...

Не искам друго...
Достатъчно е след
погребалната атракция
светът за няколко минути
да се изпълни
с дъх на мащерка...

1986

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006