ЗЕМЕТРЪС

web | Полюшвана от вятъра мишена

Вечеряхме с мама.
Разтърсвах солницата недоволно
че солта е овлажняла,
когато десет хиляди кучета
изгърмяха под пода
и сякаш ударени от електрически ток
стените на стаята се размятаха...

"Бягай!" - изкрещя в мен
гласът на страха
от демоните с няколко глави.
Бягай! Спасявай тънката си кожа,
възгордяла се, нищожно същество.
Пет литра кръв не могат
срещу непреодолимата стихия
на разклатените земни пластове да устоят.

Бягай! Вратата е отворена.
Две крачки и ще оцелееш на света!

Каква ирония на висшата материя!
Дърветата посрещат без да трепнат
острата секира на дърваря,
а ние, хората, усетим ли,
че земята под краката ни се пука,
прегазваме най-светлото,
което сме създали,
с надеждата да се спасим...

март 1978

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006