ЗДРАСТИ, КАПИТАНЕ!

web | Полюшвана от вятъра мишена

На Венцислав Славянов

Здрасти, капитане! Сядай да отпушим
душите си и пуснем злия дух от тях.
Девет бала мъка люшкат в тази суша
самотните надежди на крехкия ни свят.
Сядай да допием чашите си, капитане,
горчивата утайка от бури и любов...
Страшно е да се отварят стари рани
и вятър да докосва, капитане, гола кост,
но нека вдигнем пак очите си към небосвода
и пак захапем петата на живота с бяс!
Честен кръст - кълна се в семето на Бога,
че нашата победа над морето е мираж!
Стигнахме до пристан и сега какво ни чака?
Защо мълчиш настръхнал, капитане мой?
Тлеят оцелелите гемии в тинята на мрака,
захвърлени, забравени край мръсния прибой.
Тлеят, защото също като нас са оцелели
сред хаоса враждебен от вятър и вода.
Не морето, ние, капитане, с теб сме повалени,
изметени от борда стар като олющена ръжда.
Трябваше, как трябваше тогава, капитане,
когато ураганът свиреше сиртаки, да умрем!
Нямаше сега да ближем стари рани,
затворени в черупката на този мръсен ден.
Хайде, чашите си да запратим, капитане,
от кръчмите на дъното на вечното море!
Ножът и въжетата са в наште мъжки длани.
Да режем и да тръгваме към нови светове.

1985

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006