ВЪЗПОМИНАНИЕ

web | Полюшвана от вятъра мишена

Посмъртно
произведохме снощи
бай Кощи за адмирал на Балчик.
Дано духът му най-после
хвърли котва сред залива тих.

Чудак, пройдоха и несретник,
на всекиго бе лоцман той -
с ръждив леген
или с корабче от вестник
да разкопчае синята яка
на палавия хоризонт.

Живееше
в лулата му ръждиво морско конче,
да тегли лодката, когато няма вятър.
С плъх във джоба - да предсказва страшното.
И рак във пазвата - да щипе неприятеля.

С него в кръчмата нахлуваше зората!
Платна плющяха и шумяха ветрове.
И не една цигулка скръбно плака в мрака
омагьосана от фантастичните му стихове...

Когато истината не достигаше
рибарската си мрежа да закърпи,
той навиваше с безкраен смях
на пръста си лъжа подир лъжа.
Но лъжа ли беше,
че всяко утро слънцето избухваше
в провесената на ухото му пиринчена халка?

*

Приятели,
да отлеем от памида -
жаждата в душата му да утешим.
Жаден си отиде, той, горкия,
макар че пиеше кръвта на паламуда -
самотната си земна кръв
със морско чудо
да смени.

Отиде си
и сребърните капки на сафрида
изсъхнаха върху крайбрежния камъш.
Заглъхна в канарите
есенната песен на смокините
и върху пясъка закапа -
ръждив и мътен,
ръждив и хладен -
дъжд.

И виснаха
платната на сънуваните ветроходи.
Козирогът стана рог на калпава коза.
Угасна дивото сияние на Северния полюс.
Пощурелият компас крилете си прибра.

Приятели,
да пием от памида.
Да пием за душата на човека,
цял живот мечтал
да изсуши ръкавите на бедната си риза
под пламъка на мамещия Южен кръст.

Да пием за последното пристанище,
което чака нашите флотилии
с каруца суха, равнодушна пръст.

1983

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006