ВЪЖЕ В ПАЗВА

web | Полюшвана от вятъра мишена

Прегърбен и тъжен, до шията в прах,
допивам през сълзи последната чаша.
Изтрих много сълзи, добро не видях.
Прогни ми устата от кучешка каша.

Но днес съм решил... И си нося въже.
Без жал ще го вържа над корен от ясен.
И нека други берат, вместо мен, грехове
и казват, че този живот е прекрасен...

Прекрасен е, майчице! Няма, няма лъжа!
Погледай как свети пелина сред мрака.
На черния кос открадната песен дължа.
Дали е простил или още възмездие чака?

Избродих земята - красота, красота...
Над древни гробове със залеза плаках.
От цъфнали тръни пих със зората роса.
На жерави - тъжно, отчаяно махах...

Сега - със сгорчена страхотно душа -
пламтящото вино до зъби издигам.
Допита е вярата... С подивяла ръка
въжето от пазвата бавно развивам.

1983

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006