ВО ВЕКИ ВЕКОВ

web | Полюшвана от вятъра мишена

На Любен Недков

Как трудно се диша под Млечния път,
когато светулките чезнат нагоре!...
Защо ли е, майчице, земната плът?
Защо съм роден без черупка от огън?

Защо сред тревата съм тук прикован,
а търся в небето покой и наслада?
Щурчетата бедни само, с вечна печал
оплакват съдбата ми в тиха балада.

А свети, проклетият! Свети Млечният път!
Мирише на здравец, пепел и дилянка.
И кой ми е хвърлил тук пъпната връв?
Орисница? Кръстник? Бухалска сянка?

През болки се взирам нагоре със скръб -
в небесния път, който няма да стигна.
Не зная какви грехове ми тежат,
че не мога нозе от тревата да вдигна...

И тъй ще остана - во веки веков!
Под Млечния път със разгърдена риза.
Звездите да гледам с горчива любов.
Кръвта си по устните скрито да ближа.

1985

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006