В ПЛАНИНАТА

web | Полюшвана от вятъра мишена

на Данчи Петрова

Бурята връхлетя неочаквано.
Изтрака по прозорците
със картечни откоси дъждът.
И небето се сгърчи,
ухапано от хиляди змийски езици
на къси светкавици.

Дърварите, тези тежки мъже
със чворести длани,
на масата сложиха вино и сол.

Наздраве! Да пием за жените,
които простират прането
и изпъват към слънцето стройни тела!
Да пием за бурята, тази страшна стихия,
сечаща със милиони секири дърветата!
Да пием за дъжда -
без него пресъхват реките,
умира рибата и няма хляб...
...........................................
Нощи за любов са нужни на света!
И изгреви, в които сокът на земята
да се превръща в мляко, и във вино!

След бурята ще бъде светло.
И ще бъде синьо...
Дърветата ще бъдат свежи.

Любима моя, високо в планината
за теб си мислех,
когато вдигах пълни чаши
със дърварите,
мечтах и писах тези стихове.

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006