В КРЪЧМАТА НА СЕЛО

web | Полюшвана от вятъра мишена

Уморен и прегърбен в кръчмата на село
топля ръце над ръждивата "циганска радост".
Горчиво и страшно свирят в комина диви цигулки от лед
и бият ли, бият в главата ми тежки и скръбни камбани.

Бият камбаните, ще пръснат Вселената,
но кой ще ги чуе в тази нощ на космически студ и виелици?
Като гарвани гладни, почернели очи,
дремят по масите вечните селски пияници.

И клокочи разлятото вино като кръв от прерязано гърло.
И догарят цигари на пръстите, както догаря самият живот.
Бог не може стрелките да върне. Наздраве, момчета!
Нека постелем дъските на нашите ковчези с любов.

Нека опънем платната на нашите кораби и полетим
в тази страшна стихия с разпилени коси и открити чела!
Както можем жените си честно, докрай да обичаме, нека
чашите вдигнем до зъби и със усмивка посрещнем смъртта...

Нека пием за нашата гибел, за тревата на нашите бедни могили,
защото дори и звездите загиват, а ние сме само самотни звезди.
Нека красиво и честно живеем и нека честно умираме.
Който може да пее - да пее,
                                 който може да плаче - нека не жали сълзи.

1981

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006