Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
В ДЪЖДА
web | Полюшвана
от вятъра мишена
Метнал на главата си парче найлон
нахлувам в барчето до стария талян.
С последните стотинки си купувам
чаша бира с бял тюрбан.
Сядам до прозореца и слушам
ситните звънтулки на дъжда.
Боже мой, кога ще се науча
с думите си като с капки да звънтя?
Тъжно е, че тук, на тази маса,
вечно чужд и непознат стоя.
Всяка вечер барманът ме праща
вълните под звездите да броя.
Всяка вечер чакам да се случи чудо,
но кое момиче ще се влюби в мен?
Ако за мотора на мауната* съм чума,
на брега съм най-обикновен...
И както всяка вечер, пак изпивам
бирата с един-единствен дъх.
И барманът ме гледа пак накриво.
Какво съм аз? Един измокрен плъх.
Плъх с пяна по брадата, рошав.
Със късче сянка в жадните очи.
На двете задни лапки - скъсани галоши.
А другите - протягам с разцъфнали бодли...
1982
* Мауна - моторна рибарска лодка (бел. ред.)
© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна:
LiterNet, 2006
|