ТЮЛЕНОВО

web | Полюшвана от вятъра мишена

Тюлените... отдавна вече тук ги няма.
Отдавна заливът е запустял.
Те името си само са оставили
на мъничко селце от камък и от вар.

Отдавна в пещерите влизат само ветровете,
прибоят бавно ги запълва с пясък и чакъл.
И само мъртви птици има в пещерите,
довлечени от вятъра и дивия прибой.

Селцето също неусетно си отива,
измъква корени от тоя свят.
Потънали в безпаметна коприва,
напуканите къщи се топят.

Изпили вярата на шумни глътки,
напразно старците превиват гръб.
В трапчинките на тихите им стъпки
расте вместо надежда - скръб.

И гларусите като орда мародери
обхождат бавно прегорялата земя.
Крилете им разперени треперят
високо над нахлузената мараня.

И аз сред маранята тъжно гледам,
проклиням победителя на този бряг,
макар да знам, че след победа
единствен победителят е прав.

1985, село Тюленово

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006