Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СВЕТУЛКИ
web | Полюшвана
от вятъра мишена
Не съм ги виждал от години.
Угасили са ги дъждовете.
А толкова е нужно да ги има -
в тъмното да ми посветят.
Макар и с пламъче студено,
подскачащо от храст на камък,
нужни са ми те - на мене -
като глътка въздух, като залък...
Искам тихичко да ми посветят
тия мънички светулки,
да ги има в стиховете,
в раждане на думи звънки...
Тиха ласка да усетя,
нежна песен да послушам,
капеща от върховете
на салкъми и на круши...
А ги няма... И едва ли ще ги видя
земните звездици да прелитат.
Нещо се е случило...
Завинаги песента без светлина ще скита.
Майчице, небето ли да питам?
1981
© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна:
LiterNet, 2006
|