СТОЛЕТНИК

web | Полюшвана от вятъра мишена

Под сянката
на грохналия бряст разплита
броеницата на дългите си дни.
Вековна скръб дими в смълчаните зеници.
Самотен лъч по бръчките на челото пълзи.
Във възела
на древния му пояс са заспали
венчален пръстен, зъб от мечка и куршум -
отломки от молитви, клетви и закани,
с които някога
основите на дом и на огнище е градил.

Небесен дар
или безсмислено страдание
са сетните му часове?
Загърната в космическо мълчание,
библейската му мъдрост се разтваря
в раните на забранени плодове.

Далечен,
чужд на днешните ни грижи,
живее той във своя недостъпен свят.
Не чака нищо. Не може нищо да изгуби.
Никому ненужна все още жива шепа прах.

Господи!
Спаси ме от такава участ!
Не оставяй сърцето ми под ризата да тлее.
Изтръгни го! Изтръгни го, умори ли се, горкото,
като черен кос на крушов цвят роса да пие.
Роса да пие и росата да жалее.

1981

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006