СОЛ ЗА ЖИВИТЕ

web | Полюшвана от вятъра мишена

От ехото на хилядите взривове
на спуканите циреи по кожата на слънцето
бумти нощта и бясно свири
с ребра от дъждосвирци -
орда прилепи.

С настръхнали бодли,
един след друг,
сред тръните умират таралежите,
а мъничките им души,
оплетени във дяволско хоро
с тихи стонове изчезват
към тревата на далечните съзвездия.

*

Бумти нощта...
С кървясали очи и скъсани синджири
в съня ми с тежки стъпки идват жадни биволи,
протегнали муцуни за вода.
Зениците на кладенците са опърлени с коприва.
Изворите - скрити под горчива прах.

Бумти нощта...
И биволите с дива сила
яростно срещу лицето ми реват.
Готови са небето да изпият, мене ли да пощадят?

Бумти нощта...
Безмилостно и страшно прилепите свирят
дивашки химн за жертвоприношение.

*

И пред прага на смъртта
откривам с ужас, че съм гол и бос
и нямам със какво позора и страха
от чуждите очи да скрия...

Бумти нощта...
Нагоре се издигам. Люлея се. Но не боли.
Тече по острите рога на биволите мойта сила
и с нея тръгват те да дирят водопой.

Последното,
което виждам преди да се събудя,
е мама - на колене под звездите -
от стъпките на биволите да събира сол.

1985

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006