ЩУРЧЕ ПОД СТРЯХАТА

web | Полюшвана от вятъра мишена

На Елка Няголова

В душата на щурчето какво ли още има?
поплаква под стрехата всяка божа нощ.
Под сянката на камък сълзите си скрива,
погребало се живо сред коренче любов.

Под селската си кожа, дрипава и черна,
щурчето скрито носи лудо късче жар.
С цигулката си бедна, с песента си древна,
то може да превърне този свят в пожар.

Самотно и печално, преследвано от птици,
то кротичко и скръбно повтаря участта
на дивите поети и бедни мъченици,
на живоизгорелите, недоразцъфнали цветя.

На косъм от безсмъртие, на педя от живота,
щурчето е апостол от неизвестен бряг.
Останало на остров, в пустинята жестока,
зове в безкрайна мъка сестрица или брат.

Душицата му звездна взира се с надежда,
но само хладен вятър по зодиите слиза.
Любимата на бога плете от лунна прежда
за дивата му болка усмирителната риза.

1984

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006