РОЖДЕНИЯ

web | Полюшвана от вятъра мишена

През юлска нощ, когато слънчогледите цъфтят и влюбени пламтят звездите, на този свят дошъл съм да оставя сърцето си, ръцете си, очите си...

Тате с вино радостта посрещнал!
Гордостта, че има син му дала сили сто големи чаши да изпие.

Колко нощи мам на ръце ме е люляла!
Колко нощи заедно с щурците ми е пяла!
Тя заспивала, а аз стоял съм буден.
Тате, връщайки се късно, се усмихвал:
"Така е, сине:
ние - мъжете - заспиваме трудно!"

Юли!
Месец на тежко слънце.
На тежко жито
и зреещо вино...

През юли баща ми заспа.
Легна във страшната люлка,
във сухата юлска земя...
И юлски вятър
за последен път над него
в самотните салкъми отшумя...
И страшно биеше голямата камбана.
И страшно плака мама...

А вечерта щурците
пак юлската си песен пяха.
И пак звездите горяха с юлска жар.

През юли
моят син ще се роди!
И аз сто чаши с вино ще изпия!
Вечер, когато се прибирам късно вкъщи,
майка му ще спи, а той ще ме посреща буден.
Ще го подхвърля със ръце нагоре -
за миг, по-близо да е до звездите.
Ръце в косицата му ще заровя
и ще му кажа тихо:
"Така е, сине:
ние - мъжете - заспиваме трудно!"

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006