НОЩЕН ЗАЛИВ

web | Полюшвана от вятъра мишена

На Ивайло Петров

Над залива спокойно слизаше нощта.
Разтапяха се цветовете в мрачината.
Изчезна неусетно влажната черта,
разделяща от пясъка водата.

И сляха се морето и брегът
в прегръдка ненаситна и дълбока,
тъй както сливат се душа със плът,
жената и мъжът, смъртта с живота.

Какво съм аз - прашинка или Бог -
пред силите, които ме привличат.
Задавам си неразрешим въпрос
и бавно тръгвам под звездите

с навит над глезените панталон.
Вървя по пясък и вода, вода и пясък,
и виждам как в мастиления хоризонт
се вплита нишка виолетов блясък

разстила се върху вълните лунен пух
и става фосфорнозлатиста тъмнината.
Така е тихо, че самотния му дух
усеща тръпките от пулса на земята.

КАКВО СЪМ АЗ - ПРАШИНКА ИЛИ БОГ?
С големи букви под звездите
на пясъка изписвам вечния въпрос.

Но го изтриват пред очите ми вълните...

1985

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006