МЪРТВО СЕЛО

web | Полюшвана от вятъра мишена

Тук кучета не вият в полунощ.
Щурци не пеят. Пустош...
Като стар ямурлук,
закачен на лунния рог,
върху къщите тъмен облак е виснал.

Сред коледните песни на чемширите
гнезда са свили и се любят бухали.
Водата в кладенците не е жива.
Езикът на черковната камбана
от враните ръждивите си рани крие.

На кръчмата вратите са отворени,
но кой ще влезе
на струните от паяжина да посвири?
Изсвирени са всичките мелодии.
Изпито виното по дългите сборове.

Вървя с отворени очи
през бурени, през тръни.
Но няма светлина. И няма нищо.
Киска се злорадо сянката на прилеп
над старите загаснали огнища.

И спрял пред рухналото време
на измит от дъждовете конски череп,
преглъщам болката
че няма, няма възкресение,
а има само смърт, живот и семе.

1984

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006