МОЖЕ ДА Е ВСИЧКО

web | Полюшвана от вятъра мишена

В ръцете ми туптящи издъхваше нелепо
човек, делил със мен постеля, сол и хляб.
Усещах как потегля към небитието
един неповторим, катастрофирал свят.

Под бинтовете още хлопаше сърцето.
По устните сълзяха ручейчета пот.
Прозорците кънтяха от кипналото ехо
на чуждия и грешния, далечния живот.

Умираше човекът, тръгнал главоломно
безсмъртие да дири с бензинови пети.
Угасваха безмълвно, с пукане тревожно
надежди и страдания, измами и мечти.

Сред болничната стая плачеше душата...
С каква ли вяра можех да я утеша?
Пред нея вече се затваряше вратата
на страшната и свята земна суета.

И биеше в челото ми съмнение горещо,
от памтивека още, останало със бяс,
че може да е всичко, но не е човешко
да няма в небесата място и за нас!

1984

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006