МОРЕ

web | Полюшвана от вятъра мишена

Морето ме зове... Чувам гласа на хиляди сирени,
жадни за мъжка плът и ласки.

Умиращи от старост гларуси нахлуват в моя сън
и ми става страшно при мисълта да оцелея
и тъпо да очаквам своя край.

Гладен съм за приключения!
За срещи с призраци, завързани по мачтите!
За пир със скитници, живеещи от дъжд и от планктон.
За честен бой с безгрижни екипажи
от жестоката романтика на абордажите.

Морето ме зове... Виждам по дъното на бездните
удавения пламък на звездите
да осветява костите на хора и на риби.

Там някъде,
потънало под тинята, застинало в мълчание
ме чака страшното пристанище на вечността.
И когато Господ огромния си чук стовари
върху старата, изгризана от вятъра земя,
пред страшния му съд спокоен ще застана
със утолена жажда и с утолена страст.
Адът е остров за прокажени.
Последното убежище на еретичните слова.

Морето ме зове... Усещам как земята се люлее
върху вълните на необясними, необхватни светове.
Довиждане! Допийте чашите без мене.
И в росно утро, под звънтежа на небесната камбана
за душата ми палнете свещ.

Морето ме зове... Със плъх във джоба
и шепа пръст от хлътналия гроб на тате
тръгвам бос към тежките вълни
тъй както в първата си брачна нощ
мъжете тръгват към леглото
със страх, с копнеж и със любов.

1985

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006