МАГИЯ

web | Полюшвана от вятъра мишена

На Сашо Серафимов

1.

Дайте вино
и аз ще ви кажа
как се пие до дъно
горещия дъх на жена!
Как се вади кама
и камата в камък се впива -
над раната светва небесна дъга.

Луда магия
в огъня ме хвърля.
Ах, този огън с какво да гася?
Стихове шепна с устни опърлени -
вътре в душата ми гасне жарава
и под нея усойница снася яйца.

Хей, сиви соколи,
братчета мили!
Изкълвете очите ми! Кълвете без жал!
Нека болката нося, както нося главата си.
Нека пищи във душата ми
този свят - до днес оцелял.

2.

Дайте ми вино и аз ще ви кажа
как циганин люби жена!
Вълча кръвта ми, буйна и млада,
вие от грях сутринта.
Луда магия в огън ме хвърля -
ах, този огън с какво да гася?
Стихове пиша от обич опърлен,
злото със брадва сека.
Хей, сиви соколи, братчета мили,
изкълвете очите ми днес,
нека през рани утре да виждам,
та дано си остана поет.

1983

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006