КАПРИЗ 1
СЛЕД ХРИСТОВАТА ВЪЗРАСТ

web | Полюшвана от вятъра мишена

Дали да си призная, че нещо страшно става с мене?
Започва с тиха злоба утрото на краткия ми ден.
Заспивам със тревога. И все не ми остава време
да сложа на гърба си риза като човек обикновен.

С полуирония и с полусарказъм повтарям сляпо
греховния мотив, с рефрена на необяснимата любов.
Признавам - сред морето на внезапното си лято
късмета на подковата спасих от луд харпунолов.

Каква подкова беше само! И как омайващо блестеше!
И как завиждаше ми Господ, че няма капчица ръжда!
Подковата в сърцето ми потръпваше, сияеше, растеше,
докато стана малко чудо - нито момиче, нито жена!

И чудото в душата ми се вкопчи с яростна наслада.
Играеше насън със мъдростта на побеляващата ми брада.
И кой ти вярваше, че във вселената случайност няма?
И кой ти вярваше, че сам на кръста мога да се прикова?

Сега - между вихрушките реалност и фантазия - опитвам
от мъките на кръста да се приземя на селския си трон.
Не мога. Нещо не ми стига. Но и тайничко не искам
с подковата да подковат копитото на някой кон.

1985

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006