БРАТЯ

web | Полюшвана от вятъра мишена

I.

Спряха
гъвкавите мрежи на таляна
фонтана кръв, летящ от хоризонта.
Гларуси кълвяха кървавата пяна,
вадеха очите си на прима волта.

Вдигнахме ръце.
И бавно снехме шапки.
Властваше невидима в нозете ни смъртта.
С клюнове, отворени за едри хапки,
гларусите бяха демони с варосани пера.

В мрежите димяха тленните останки
на сразен от бурята делфин.
Мъртви - пред стихията сме равни.
Живи - на праведни и грешни се делим.

Все опъваме
насам-натам конците,
крием се зад чужди грехове.
Кораб ли заплаче сред мъглите,
плюем в пазвите си за късмет.

...Казват,
че с делфините сме братя -
може би е вярно... Затова
с канджи мъртвия делфин извлякохме -
храна за червеите на брега.

II.

От изгрева до залеза
като сянка ме преследва
библейското предание
за братоубийствен грях.
И аз не знам дали е лудост
или саможертва
да поднеса на ближния си
нож и хляб...

Страхувам се
да не забие ножа в гърлото на агне
или в незащитения ми гръб.
Страхувам се
да не посипе трохите със отрова
и на птиците ги хвърли да кълват...
Страхувам се...
Страхувам се за моите братя.
Кръстени сме във една вода,
но един от тях навярно
в тъмното ме чака
с камък,
отреден за моята глава.

1982

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006