Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БРАНЕ НА МОМИНИ СЪЛЗИ
web | Полюшвана
от вятъра мишена
Сред мрака буренясал, над старите гробове,
витаеха душите на грозде и пелин.
От кръстовете гнили зелените огньове
потъваха в божура без пукот и без дим.
Красивите съзвездия с блестящи вощеници
с печал всевечна бдяха над дивия покой.
Трептяха трепетлики. Просветваха искрици -
светулчици се любеха под листи от шибой.
Защо ли се вълнувам, къде ли съм забързал,
щом в края всичко свършва пред зейналия трап?
И ялов да остана, и сладък плод да вържа,
нима ще взема нещо от тоя страшен свят?
Под глината червива, под бурени и мравки,
светът ще вземе всичко, което ми е дал.
И пак ще има репей, ще има незабравки,
и пак ще има някой пред кръстовете спрял.
Окаяна е, Боже, съдбата на човека!...
Единствен той тъгува, докато стане прах.
И няма да узнае дали пръстта е лека
под момините сълзи, които си набрах.
1981
© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна:
LiterNet, 2006
|