БОГОЯВЛЕНИЕ

web | Полюшвана от вятъра мишена

В зората на езическата красота на циганското лято,
с походка на богиня, върху килим от брезови листа,
вървеше най-желаната жена и тялото, от бронз излято,
трептеше под избелелия облак на светлосинята басма.

Тя носеше в ръцете си метла от върховете на тръстика,
пристегната с канап, със гривни от блестяща медна тел.
Край мъртвите щурчета, погребани в алеите с иглика,
минаваше на пръсти благоговейно, с поглед тъжно оросен.

Каква печална красота разсипваха косите на жената!
С каква наслада се издуваше басмата над дивните гърди!
С горчива жалост клоните на клена ронеха позлата
сред стъпките на тъмната богиня с босите, напукани пети.

Разпукваше ноември пъпките на закъснелите милувки.
Звънтеше в небесата сладката кантата на южни ветрове.
С отчаяна надежда възкръсналото лято просеше целувки.
От богинята, тръгнала в зората, есенния парк да помете.

И свела разпилените коси на люспиците влажно злато,
метачката преви колене под погледа на тъмния си бог.
А той, възседнал слънчевия кон, сред облаци димящо мляко,
изливаше последна милост от дъното на летния си рог.

1985, Шабла

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006