Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РОДНОТО МЯСТО НА П. Р. СЛАВЕЙКОВ

Юрдан Трифонов

web | Избрани студии

Между нашето образовано общество е разпространено твърдение, че П. Р. Славейков се е родил в Трявна. Това убеждение се дължи главно на Иречековата "История на българите" (Одеса, 1878 г.), в която се казва: "В настощее время по-пулярнейшим и самим талантливим писателем нужно признати автодидакта в полном смисля слова Петка Р. Славейкова из Тревни (род. 1825 г.)."1. От Иречековата история грешката че, уж, Славейков бил роден в Трявна, премина в учебниците по история на българска литература, които я разпространиха в училището. Най-рано стори това Д. Маринов, който, в своята "История на българската литература" (Пловдив, 1887 г.) писа: "До освобождението ни, в самата турска държава един от най-известните и популярните списатели е и П. Р. Славейков. Той се е родил в Tрявнa в 1825 г." В 1895 г. М. Москов, в своята "История на българската литература" (Търново), поправи годината на раждането, като писа, че Славейков е роден на 1827 г., но за родно място на поета и той посочи пак Tpявна и прибави, че уж, "после от Tpявна отива в Свищов да допълни своето образование в тамошното училище".

Погрешно беше посочено родното място на Славейков и в българската литература на проф. А. Теодоров (I издание, в 1896 г. и II, в 1901). Ив. Церов, в своята Христоматия (Варна, 1901 г.) и Л. Касаров в Енциклопедическия речник (ч. III, Пловдив 1907 г.) поправиха грешката; но техните книги не придобиха широко разпространение, та тя продължава да съществува сред образованото ни общество и досега. Доколкото е вкоренена тя, вижда се от Българската литература на Д. Мирчев (II изд., Плевен, 1911 г.), в която, макар да се казва, че Славейков се е родил в Търново, пак се твърди, че, уж, той получил първоначалното си образование в Тревненското килийно училище (стр. 147).

Съобщенията на вестниците, че в Трявна се подготвят тържества по случай 100-годишннната от раждането на заслужилия деец, помогнаха грешката да се разпространи дори между лица, които уж са учили по учебници, където родното му място е посочено вярно. Всички мислят, че тържествата ще станат в Трявна затова, защото Славейков се е родил там.

А истината е, че П. Р. Славейков се е родил не в Трявна, а в Търново. Това знаят много търновски граждани, знаят го, несъмнено, и домашните на поета, па и ония, които са проучвали неговите спомени. Във в. "Най-ново време", който излиза в Търново, бр. 188 от 5 ноември т.г., е поместена статийка от редактора Д. П. М., в която се посочва дори махалата, в която се е родил П. Р. Славейков. Тя е днешната махала Св. Атанас. Името Петко било дадено на Славейков от кръстника му, търновеца Петко Казанджията, баща на Андрей и Васил Медникарови и дядо на учителя от Търновската мъжка гимназия Георги Андреев.

Дадените от в. "Най-ново време" сведения са пълни и изрични; но те все пак остават място за съмнение относно автентичността им. Наистина, в тях се казва, че "кръстник, според автентичен източник, бил търновския жител Петко Казанджията, но не се посочва какъв е този "автентичен източник", та човек може да помисли, че в случая имаме работа с легенда, създадена на основание на това, че бащата на Славейков, Рачо Казанджията, наистина е имал къща в сегашната махала Св. Атанас. Такава легенда изглежда да е създадена в Трявна, където, както ни съобщи едно лице, което е ходило там лятото, показали не само къщата на Славейков, но дори и стаята, където, уж, бил се родил. За да не остане никакво съмнение по въпроса, ние намерихме за добре да приведем ония места от съчиненията на Славейков, в които са той посочва, че е роден в Търново.

Най-старо посочване на Славейковото месторождение ни дава едно негово писмо до приятеля му Цветко Недев, учител в Габровското училище, от 1848 год. (Сборн. нар. ум., кн. XX, с. 15)2. През пролетта на оная година, Славейков искал да напечати превода на руския писмовник от Курганов, но не знаел къде и как да го извърши, та молил Цв. Недев да го упъти, като му изпратил и обявление, което трябвало да се напечати и да се разпрати за записване на спомоществователи. Обявлението било подписано с думите: "Вашенец Петко Рачов, учител Сивлиевски". Но с писмо от 26 април същата год. той молил Цветко Недев да промени подписа на обявлението и вместо горните думи, да напише: еднорадец Петко Рачов, търновец". Последната дума показва, че Славейков е считал за свое родно място гр. Търново. Второ подобно посочване намираме в едно стихотворение, което младият Петко Рачов написал в 1849 година, когато, след неколко годишно учителствуване, заминавал да се учи в Елена при свършилия Московския университет Н. Михайловски. В стихотворението той изказва своята скръб, загдето Търново бил останал назад в просветно отношение, та синовете му били принудени да ходят за наука в чужди, по-долни от него селища. Стихотворението било нагласено да се пее като nесен от заминаващите за Елена 11 търновчета, а на следната година било напечатано в Царигр. вестник, бр. 87, с подпис П. Р. Славейски, какъвто употребявал поетът по онова време. Между друго, в стихотворението се казва:

Ти мен си Търнов много мил,
защото у теб съм ся родил,
За теб сълзи проливам
и към Елена отивам;
Догде бях ученик по-нов.
Седех да се учя на Свищов,
Елена сега намирам,
и тичам, не ся спирам.3

Последните стихове не оставят никакво съмнение, че в гореприведения откъс Славейков не говори от името на всички 11 момчета, които отивали да учат при Н. Михайловски, а от свое име, тъй като само той и Хр. Драганов, който не бил в числото на 11-те, били ходили по-рано да се учат в Свищов. Затова не може да има никакво съмнение, че думите, "защото у теб съм ся родил" се отнасят към него. - Но от едно по-сетнешно писмо на Славейков се вижда, че, макар сам да не се е родил в Трявна, той пак е бил свързан по произход с тоя градец, понеже баща му бил от там. Това писмо е обнародвано от Хр. Н. Даскалов в "Училищен преглед", год. V (1901), стр. 479. То не било предназначено за изпращане до определено лице, а представя израз на чувства в писмена форма. В него Славейков, като оплаква недобрия вървеж на обществените работи в Трявна, казва: "Как много бълнувах аз в дохаждането си в Трявна, как много работи бях наумил и намислил милиони добрини да правя, колкото ми идат отръки, на бащиното си село и как сега с ледено сърце гледам злобата, препречена на пътя ми"4.

Славейков ни е оставил в напечатаните досега свои книжа не само откъслечни и странични посочвания за мястото, от гдето са произлизали той и баща му, а и пълни сведения за своя и на рода си произход. Тия сведения се намират в една кратка автобиографична бележка, която той изпратил на 24 януарий, 1884 г. до председателя на студентската дружба "Българска седянка" в Прага по случай устроената в негова чест вечеринка от българите, студенти в този град. Обнародва я проф. Л. Милетич в "Български преглед", год. II (1895), кн. IX-X, стр. 81-86. В нея той пише: "Роден съм в Търново, на 1827 год. ноември (17-18-19 точно в тия три дни, кой е, не ми е известно). Баща ми е от Трявна" (потекло по прегледа си от Якуруда в Разлог, преселен през Цариград в Трявна). Майка ми е из Вишовград (село в Търновско до 5 часа на запад от Търново)"5.

От гореказаното се вижда, че Славейков е бил свързан с Трявна като с родно място на баща му. При това, в този градец той се оженил и народил челяд, там учителствувал няколко години, и то когато бил в пълната си сила, там се проявил най-напред като поет и т.н. Той, явно, обичал Трявна и с болка на сърце се отделил от нея. За това тревненци са направили добре, като са се заловили да го чествуват. Но Славейков се е родил не в Трявна, а в Търново. В старата столица той се е проникнал най-напред от онзи дух на патриотизъм, който е въодушевявал родолюбци като отца Зотиха, като чутовния завераджия Велчо Атанасов и първия български археолог Стоянчо Ахтаря, като стихотвореца лекар П. Д. Протич и стихотвореца К. Ив. Попов, авторът на "Вятър ечи, Балкан стене", като д-р Н. С. Пиколо и др., и др. Затова и първенството в честването на заслужилия деец трябва да принадлежи на търновци.

Текста подготви: Даниела Беличовска

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. [Иречек, К. Новобългарска литература. // Иречек, К. История на българите, София, 1999, с. 534.] [обратно]

2. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. София, 1904, кн. XX, с. 15. [обратно]

3. [Славейков, П. Р. Съчинения в десет тома. Т. 1. София, 1963, с. 201.] [обратно]

4. Даскалов, Хр. Спомени за учителската, книжовна и обществена деятелност на П. Р. Славейков. // Училищен преглед, год. V (1901), с. 479. [обратно]

5. Милетич, Л. П. Р. Славейков. // Български преглед, год. II (1895), кн. IX-X, с. 8. [обратно]

 

 

НОВА БИБЛИОГРАФИЯ

Баева 1968: Баева, С. Петко Славейков. Живот и творчество 1827-1870. София: БАН, 1968.

 

 

© Юрдан Трифонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2014
Юрдан Трифонов. Избрани студии. Варна: LiterNet, 2006-2014

Други публикации:
Юрдан Трифонов. Родното място на П. Р. Славейков. // Мир, ХХХІІІ, бр. 8210, 1927, с. 3.