РОДНОТО МЯСТО НА П. Р. СЛАВЕЙКОВ

Юрдан Трифонов

web | Избрани студии

Между нашето образовано общество е разпространено твърдение, че П. Р. Славейков се е родил в Трявна. Това убеждение се дължи главно на Иречековата "История на българите" (Одеса, 1878 г.), в която се казва: "В настощее время по-пулярнейшим и самим талантливим писателем нужно признати автодидакта в полном смисля слова Петка Р. Славейкова из Тревни (род. 1825 г.)."¹. От Иречековата история грешката че, уж, Славейков бил роден в Трявна, премина в учебниците по история на българска литература, които я разпространиха в училището. Най-рано стори това Д. Маринов, който, в своята "История на българската литература" (Пловдив, 1887 г.) писа: "До освобождението ни, в самата турска държава един от най-известните и популярните списатели е и П. Р. Славейков. Той се е родил в Tрявнa в 1825 г." В 1895 г. М. Москов, в своята "История на българската литература" (Търново), поправи годината на раждането, като писа, че Славейков е роден на 1827 г., но за родно място на поета и той посочи пак Tpявна и прибави, че уж, "после от Tpявна отива в Свищов да допълни своето образование в тамошното училище".

Погрешно беше посочено родното място на Славейков и в българската литература на проф. А. Теодоров (I издание, в 1896 г. и II, в 1901). Ив. Церов, в своята Христоматия (Варна, 1901 г.) и Л. Касаров в Енциклопедическия речник (ч. III, Пловдив 1907 г.) поправиха грешката; но техните книги не придобиха широко разпространение, та тя продължава да съществува сред образованото ни общество и досега. Доколкото е вкоренена тя, вижда се от Българската литература на Д. Мирчев (II изд., Плевен, 1911 г.), в която, макар да се казва, че Славейков се е родил в Търново, пак се твърди, че, уж, той получил първоначалното си образование в Тревненското килийно училище (стр. 147).

Съобщенията на вестниците, че в Трявна се подготвят тържества по случай 100-годишннната от раждането на заслужилия деец, помогнаха грешката да се разпространи дори между лица, които уж са учили по учебници, където родното му място е посочено вярно. Всички мислят, че тържествата ще станат в Трявна затова, защото Славейков се е родил там.

А истината е, че П. Р. Славейков се е родил не в Трявна, а в Търново. Това знаят много търновски граждани, знаят го, несъмнено, и домашните на поета, па и ония, които са проучвали неговите спомени. Във в. "Най-ново време", който излиза в Търново, бр. 188 от 5 ноември т.г., е поместена статийка от редактора Д. П. М., в която се посочва дори махалата, в която се е родил П. Р. Славейков. Тя е днешната махала Св. Атанас. Името Петко било дадено на Славейков от кръстника му, търновеца Петко Казанджията, баща на Андрей и Васил Медникарови и дядо на учителя от Търновската мъжка гимназия Георги Андреев.

Дадените от в. "Най-ново време" сведения са пълни и изрични; но те все пак остават място за съмнение относно автентичността им. Наистина, в тях се казва, че "кръстник, според автентичен източник, бил търновския жител Петко Казанджията, но не се посочва какъв е този "автентичен източник", та човек може да помисли, че в случая имаме работа с легенда, създадена на основание на това, че бащата на Славейков, Рачо Казанджията, наистина е имал къща в сегашната махала Св. Атанас. Такава легенда изглежда да е създадена в Трявна, където, както ни съобщи едно лице, което е ходило там лятото, показали не само къщата на Славейков, но дори и стаята, където, уж, бил се родил. За да не остане никакво съмнение по въпроса, ние намерихме за добре да приведем ония места от съчиненията на Славейков, в които са той посочва, че е роден в Търново.

Най-старо посочване на Славейковото месторождение ни дава едно негово писмо до приятеля му Цветко Недев, учител в Габровското училище, от 1848 год. (Сборн. нар. ум., кн. XX, с. 15)². През пролетта на оная година, Славейков искал да напечати превода на руския писмовник от Курганов, но не знаел къде и как да го извърши, та молил Цв. Недев да го упъти, като му изпратил и обявление, което трябвало да се напечати и да се разпрати за записване на спомоществователи. Обявлението било подписано с думите: "Вашенец Петко Рачов, учител Сивлиевски". Но с писмо от 26 април същата год. той молил Цветко Недев да промени подписа на обявлението и вместо горните думи, да напише: еднорадец Петко Рачов, търновец". Последната дума показва, че Славейков е считал за свое родно място гр. Търново. Второ подобно посочване намираме в едно стихотворение, което младият Петко Рачов написал в 1849 година, когато, след неколко годишно учителствуване, заминавал да се учи в Елена при свършилия Московския университет Н. Михайловски. В стихотворението той изказва своята скръб, загдето Търново бил останал назад в просветно отношение, та синовете му били принудени да ходят за наука в чужди, по-долни от него селища. Стихотворението било нагласено да се пее като nесен от заминаващите за Елена 11 търновчета, а на следната година било напечатано в Царигр. вестник, бр. 87, с подпис П. Р. Славейски, какъвто употребявал поетът по онова време. Между друго, в стихотворението се казва:

Ти мен си Търнов много мил,
защото у теб съм ся родил,
За теб сълзи проливам
и към Елена отивам;
Догде бях ученик по-нов.
Седех да се учя на Свищов,
Елена сега намирам,
и тичам, не ся спирам.³

Последните стихове не оставят никакво съмнение, че в гореприведения откъс Славейков не говори от името на всички 11 момчета, които отивали да учат при Н. Михайловски, а от свое име, тъй като само той и Хр. Драганов, който не бил в числото на 11-те, били ходили по-рано да се учат в Свищов. Затова не може да има никакво съмнение, че думите, "защото у теб съм ся родил" се отнасят към него. - Но от едно по-сетнешно писмо на Славейков се вижда, че, макар сам да не се е родил в Трявна, той пак е бил свързан по произход с тоя градец, понеже баща му бил от там. Това писмо е обнародвано от Хр. Н. Даскалов в "Училищен преглед", год. V (1901), стр. 479. То не било предназначено за изпращане до определено лице, а представя израз на чувства в писмена форма. В него Славейков, като оплаква недобрия вървеж на обществените работи в Трявна, казва: "Как много бълнувах аз в дохаждането си в Трявна, как много работи бях наумил и намислил милиони добрини да правя, колкото ми идат отръки, на бащиното си село и как сега с ледено сърце гледам злобата, препречена на пътя ми"⁴.

Славейков ни е оставил в напечатаните досега свои книжа не само откъслечни и странични посочвания за мястото, от гдето са произлизали той и баща му, а и пълни сведения за своя и на рода си произход. Тия сведения се намират в една кратка автобиографична бележка, която той изпратил на 24 януарий, 1884 г. до председателя на студентската дружба "Българска седянка" в Прага по случай устроената в негова чест вечеринка от българите, студенти в този град. Обнародва я проф. Л. Милетич в "Български преглед", год. II (1895), кн. IX-X, стр. 81-86. В нея той пише: "Роден съм в Търново, на 1827 год. ноември (17-18-19 точно в тия три дни, кой е, не ми е известно). Баща ми е от Трявна" (потекло по прегледа си от Якуруда в Разлог, преселен през Цариград в Трявна). Майка ми е из Вишовград (село в Търновско до 5 часа на запад от Търново)"⁵.

От гореказаното се вижда, че Славейков е бил свързан с Трявна като с родно място на баща му. При това, в този градец той се оженил и народил челяд, там учителствувал няколко години, и то когато бил в пълната си сила, там се проявил най-напред като поет и т.н. Той, явно, обичал Трявна и с болка на сърце се отделил от нея. За това тревненци са направили добре, като са се заловили да го чествуват. Но Славейков се е родил не в Трявна, а в Търново. В старата столица той се е проникнал най-напред от онзи дух на патриотизъм, който е въодушевявал родолюбци като отца Зотиха, като чутовния завераджия Велчо Атанасов и първия български археолог Стоянчо Ахтаря, като стихотвореца лекар П. Д. Протич и стихотвореца К. Ив. Попов, авторът на "Вятър ечи, Балкан стене", като д-р Н. С. Пиколо и др., и др. Затова и първенството в честването на заслужилия деец трябва да принадлежи на търновци.

Текста подготви: Даниела Беличовска

БЕЛЕЖКИ

1. [Иречек, К. Новобългарска литература. // Иречек, К. История на българите, София, 1999, с. 534.] [обратно]

2. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. София, 1904, кн. XX, с. 15. [обратно]

3. [Славейков, П. Р. Съчинения в десет тома. Т. 1. София, 1963, с. 201.] [обратно]

4. Даскалов, Хр. Спомени за учителската, книжовна и обществена деятелност на П. Р. Славейков. // Училищен преглед, год. V (1901), с. 479. [обратно]

5. Милетич, Л. П. Р. Славейков. // Български преглед, год. II (1895), кн. IX-X, с. 8. [обратно]

НОВА БИБЛИОГРАФИЯ

Баева 1968: Баева, С. Петко Славейков. Живот и творчество 1827-1870. София: БАН, 1968.

© Юрдан Трифонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2014
Юрдан Трифонов. Избрани студии. Варна: LiterNet, 2006-2014

Други публикации:
Юрдан Трифонов. Родното място на П. Р. Славейков. // Мир, ХХХІІІ, бр. 8210, 1927, с. 3.