БЪЛГАРСКИ ПЕСНИ С ИСТОРИЧЕСКИ СПОМЕНИ ОТ XVI ВЕК

Юрдан Трифонов

web | Избрани студии

Продължителните борби на турците с християните през XVI в. не са могли да не оставят следи в българските народии песни. Българският народ вече отдавна бил изгубил всяка политическа свобода и се намирал в сърцето на турската империя, та в началото на века не можел нито да мисли за освобождение; но той все пак следял историческите събития и донегде взимал участие в тях. Макар войните на турците с християните да ставали вече далеч от България - в Маджарско, Австрия, остров Малта и пр., - нашите деди имали възможност не само да ги узнават, но и да ги наблюдават непосредствено, защото мнозина от тях участвували, като спомагателни части от войската, и в най-далечните походи.

Ала, както е обикновено в народния епос, предмет на възпяване са станали не събития и лица, които са имали най-голямо влияние върху по-нататъшния вървеж на историческите събития, а такива, които са произвели впечатление на певците. Така, в сегашния ни народен епос няма отделни песни нито за могъщия султан Сюлейман и за неговия властен министър потурнака Ибрахим, нито за прочутата битка при Мохач, която е решила съдбата на Унгария, нито за боевете при Ерлау и Виена, които са спрели победоносния ход на турците към Средна Европа. Само знаменитата обсада на Малта е оставила следи в песните, но не с истинските си битки и херои, а със създаването на легендарен образ за някаква мома юнакиня, който образ, както ще видим, наистина е бил от естество да възбуди въображението на съвременниците. От многобройните пък войни в Маджарско и Австрия вниманието на певците е било привлечено почти само от окончателното падане на Будим в ръцете на турците, и то не от самите битки, а от нерадостната съдба на последната маджарска кралица. За тази кралица са се явили песни, в които, макар да има някои спомени за истински случки, все пак преобладават раншни готови епически мотиви. - И успешната борба с турците на съюзените маджари, власи сърби и българи в края на XVI в., под вредителството на трансилванския войвода Сигизмунд Баторий, на влашкия войвода Михаил Витязул и на неговите сподвижници българина Баба Новак и далматинеца Дели Марко, се е отразила в народния епос не с реалистично предаване на лица и събития, а само с отделни черти и с видоизменяване на стари епически мотиви, свързани с имената на средневековните юнаци Крали Марко, Дебел Новак и др. А понеже историческите събития и лица от XVI в. са добре познати, песните за тях могат да послужат, между друго, и като добър материал за вникване в процеса на народното епическо творчество.

1. Песни за Будим и за будимска кралица

Както е известно, Будим е бивал обсаждан много пъти от турци и австрийци. След битката при Мохач (28 август 1526 г.) една депутация от гражданите посрещнала султан Сюлеймана и, в знак на подчинение, му поднесла ключовете на крепостта; но турците не заели тогава града. През същата година една част от маджарските първенци избрали за крал на овдовелия престол трансилванския войвода Иван Заполия, а друга признала за едничък законен крал Фердинанда Австрийски, вуйчо на загиналия при Мохач Людовик II и брат на германския император Карл V. За да подбие положението на Фердинанда, Сюлейман побързал да признае избора на Заполия и му помогнал с войските си да заеме престола като турски васал. Новият крал Иоан или Ян (Янош) бил женен за Изабела, дъщеря на полския крал Сигизмунд I. Тъкмо за тази маловажна в историята на Унгария владетелка са запазени най-много спомени в песните. Дали тези песни са се появили най-напред у нашия народ, или са били заети от друг, по-близък ней по място и съдба, народ, например от полския, маджарския или влашкия - не се знае; но и допущането, че те са били създадени най-напред от българи, не съдържа в себе си нищо невъзможно, понеже много българи са участвували в турските походи като спомагателни войници, па и българите в Трансилвания, например в Брашов, ще да са гледали на нея като на родна тям, понеже, като полякиня, тя ще да е разбирала и езика на маджарските поданици славяни - словаци, сърби, българи и пр. Вместо Изабела, песните я наричат "бела Яна", или "Яна бело гърло". Епитетът "бела" е лесно обясним: той ще да се дължи както на природната й белина, за която говорят турските извори, гдето става дума, че тя кърмила детето си в присъствието на султановия чаушин¹, така и на втората половина от името й, която се е схващала като прилагателно "бял". По-мъчно е да се обясни името Яна. Най-вероятно ми се вижда, че тя е носила и това име, било още от отечеството си, било като трансилванска княгиня; мъжа й, както и сина й също носили името Ян (Иоан), може би, по същата причина, по която са го носели и влашките воеводи. Защо в някои песни, вместо Яна, се явява Рада, не ми с известно.

Понеже австрийските войски успели да се настанят в Буда, Сюлейман предприел в 1529 г. поход срещу Фердинанда. Тогава турците обсадили града и австрийските началници на обсаждания гарнизон капитулирали. В 1530 г. крепостта била обсаждана пък от Фердинандовите войски, но несполучливо. Такава обсада пак от страна на австрийците е имало и в 1540 г. Тия обсаждалия се схващали от певците като неуспех на турците; затова в една песен се казва за тях:

Биха два дни, биха три дни,
та си стана три години,
да разбият Будим града,
да си земат Будим Янка.
А Янка им отговаря:
- Вървете си, силна войска,
силна войска, баш царюва,
че изчупихте, че изгубихте,
оголяхте, обосяхте,
и гладни остахте,
че нимойте разби Будим града
да земите Будим Янка.

(Илиев, № 325 [Ловеч])

В 1540 г. крал Иоан Заполия умрял. 15 деня преди неговата смърт кралица Изабела родила момче - Иоан Сигизмунд Заполия. Магнатът Майлат, който се прогласил за трансилвански войвода, се опитал да разпространи слухове, че новороденото не е дете на кралицата, затова тя му дала да суче в присъствието на изпратения при нея султански чауш, като открила пред него лебедово бялата си гръд. Тогава чаушът коленичил пред детето, целунал му крачетата и обявил от името на султана, че то ще бъде крал на Унгария. - Раждането на малкия Ян едва няколко деня преди смъртта на баща му и сетнешното му царуване, въпреки това, че, както ще се каже, столицата била заета от турците, а кралицата отстранена от нея, станали причина да се свържат с майката и детето готовите песенни мотиви за майчина клетва и за раждане на чудно дете. Така, песен от Сборника на братя Миладиновци разказва, че бяла Яна била прокълната от майка си да няма чедо, докато не чуе:

риба да запее во Църното море,
камен да засвири от вишни планини.

Мъжът й Стоян, като научил това от нея, годил се за друга и поръчал на по-малкия си брат да я удави; но, когато двамата дошли до морето, чули, че риба пее и камък свири. Яна я преболяло сърце и тя помолила девера си да я заведе вкъщи да умре там. Вместо да умре, обаче, тя родила:

Дете, мъжко дете, бележито дете -
на гърдите му ясна месечина,
а на главата му летно ясно слънце.

Когато узнал това мъжът й, дал новата годеница на брата си, а той си взел бяла Яна. (Миладиновци, № 169 [Струга]). - Явно е, че в разглежданата песен историческо е само името на майката и раждането на дете по-късно, отколкото искал бащата; всичко друго е готов песенен мотив. - В песен от същия сборник е запазено името на детето - "Го кръстили малечок Јо'ана" (Миладиновци, № 50 [Струга]). То имало на челото си позлатен кръст и майка му, като го люлеела, пожелавала му да отнеме царю царщината. Завистливи съседи станали причина царят да узнае пожеланието на майката и да прати хора да убият детето; но то било спасено по чудесен начин както от конете, под чиито крака било хвърлено, така и от запалената фурна. - Тука вече е намесен библейският мотив за 3-та отроци във Вавилонската пещ. Че "малечок Jо'ан" на тази песен е наистина Йоан Заполия, показва ни песента № 49 пак от Сборника на Миладиновци [№ 49-б, Струга], гдето "сирак Jован", макар да бил хвърлен в "темна зандана", оцелял и взел престола на "краля от Будима". Така се изпълнило пожеланието на майка му "сирота вдовица", която му пяла:

Нани ми, нани, сираче Јо'ане!
Да ми растиш и да ми порастиш,
да ми одиш во Будина града,
да си сечиш кралю негоа глава,
да ми бидиш краля над крале'и!

В тази песен вече се явяват на помощ на детето в тъмницата и обичните на народните песенни легенди св. Петка и св. Неделя.

Окончателното настаняване на турците в Будим е станало в 1541 г., и то не с бой, а с измама. Обстоятелствата са били тия. Султан Сюлейман, за да отнеме от австрийците завладените от тях през 1540 г. крепости Вайцен, Вишеград и др., предприел нов поход през лятото на 1541 г. Преди още той да пристигне в Унгария, войската на Изабела, подпомогната от турски войски из Сърбия и Босна, отблъснала войските на Фердинанда Австрийски. Петър Перени, претендент за престола, избягал при австрийците. Султан Сюлейман, след като пратил богати подаръци на малкия Иоан Сигизмунд и на кралица Изабела, поканил последната да дойде в турския лагер на свиждане заедно с главните си съветници, понеже церемониалът не му позволявал да дойде сам при нея. Кралицата се уплашила, но, по съветите на някои свои приближени, отишла при султана наедно с едногодишния си сина. При свиждането Сюлейман, който, колкото и да обичал да се представя за благороден и великодушен, не бил лишен от коварство, поръчал на везирите си да съобщят на Изабелините съветници, че той оставя Будим за себе си и че ще го държи, докато порасте малкият крал, чиито права той наново потвърдил с особен ферман. Между това, докато ставало тържественото шествие на царицата и съветниците й към турския стан, еничери, които се били смесили, като приятели и съюзници, с гледащия церемонията народ, заели портите на крепостта и разпратили теляли [глашатаи] да викат низ града, че, ако гражданите предадат оръжието си и приемат добре еничерите, нищо тяхно няма да се кътне. По такъв начин, още същия ден (28 август), годишнина на Мохачката битка, Будим станал турски град. Пак в същия ден началникът на еничерите предложил на кралица Изабела да предаде кулата, която й служела за жилище. Тя заявила, че я оставя на султана, но помолила никой да не влиза в кулата, докато тя е там; обаче и това не било изпълнено. Наистина, ней бил даден ферман, в който се заявявало, с клетва в името на пророка, че султанът ще държи града, докато порасте малкият крал; но тя трябвало да напусне столицата и да замине за град Липа, като отнесла със себе си знаковете на кралското достойнство².

Отстраняването на Изабела от Будим e представено в песните като плен, защото наистина е било един вид почетно заточение; а по-раншните боеве за града са представени в някои песни като борба на съперници за кралицата, от които съперници сполучил да я вземе едва третият:

Леле Яне, бяло Яне!
Отка ми се Яне роди,
от тогай се град загради,
от тогай се Будин заби.

(Илиев, № 255 [Джумая Дупнишка, дн. Благоевград])

Ейди Яно, Будин Яно!
За тебе се Будин биет!
Два те цара посакале,
а треки-от ке те грабит!

(Миладиновци, № 167 [Охрид])

Цар царува в Цариграда,
Бяла Рада в Будин града.
Мари Радо, бела Радо!
Пусто-то ти бяло лице,
пусти-те ти черни очи -
когото си погледнала,
и се му си болес' дала.

(Шапкарев, № 384 [Котел])

Понеже окончателното преминуване на Будим в ръцете на турците било смесено с по-рашните боеве, - в песните се пее, че градът дълго време не можел да бъде превзет, но че най-после портите му били разбити и турците влезли в него. Между друго, на певците ще да е направило впечатление и участието на 15 хиляди кримски татари в похода от 1532 г., когато още крал Иоан Заполия бил жив, защото в песните крайният успех на обсадителите се приписва тям. Така се създал следният мотив за падането на Будим, който мотив се предава в песни из разни краища на българската земя: Будим, гдето царувала бяла Яна (resp. Рада), бил нападан от турци, гърци и еничери, но не можал да бъде превзет, докато не дошъл Татар-паша със своите татари. Тогава стените се разлюляли, ключалките се строшили, портите се отворили, и бяла Яна (Рада) била заробена:

Мари Радо, бяла Радо!
Цар царува в Цариграда,
Бяла Рада в Буден града.
Биха Турци, биха Гърци,
биха млади еничери,
не можаха да разбият
нови града Буденова,
дур' не доде Татар паша,
Татар паша сос Татари.
Дваш обиде, триш удари;
дувари ми са разлюляха,
ключелки се потрошиха,
и порти са отвориха,
та е влязъл Татар паша.

(Миладиновци, № 107; =Чолаков, № 40 [Милци, от Михилци, Карловско])³

Песните представят, че, когато Татар-паша влязъл в Будим, намерил бяла Яна, че седи наедно с бан Петра, когото едни наричат неин побратим, а други - брат:

Там завари бела Рада,
че си седи на одрове
с родене милы братя
Петра бана, побратима,
побратима - влашка краля,
и Ивана, мили брата.
Петра бана погубиха,
а Ивана потурчиха,
бела Рада поробиха.

(Пак там и в СбНУ, кн. ХХVІ, с. 159 [№ 153, Великотърновско])

Понеже бан Петър e наречен и "влашки крал", най-вероятно е, че под неговото име се крие трансилванският войвода Петър Перени, съперник на Йоана Заполия. Всъщност, той не паднал в ръцете на турците, а още по-рано избягал в австрийския Ерлау. Може би, певците са го смесили с кралицина съветник Петрович, който наистина бил наедно с кралицата, когато тя отишла в стана на султана. Ала и той не само не бил убит, но дори бил поставен за управител на Темишварския санджак.

Някои песни представят, че Рада (вм. Яна) била не само заробена, но още и потурчена и откарана в Цариград:

Бана Петра погубиха
бяла Рада поробиха,
в Цариград я однесоха,
однесоха, потурчиха!

(Шапкарев, № 384, [Котел])

Но много от тях пазят спомен за оттеглянето на кралица Изабела в място, което не е било направо в ръцете па турците. Освен това, понеже кралицата все пак не била отведена от турците в Цариград или где да е отсам Дунава, тези песни представят, че тя не била намерена. Затова с нейното име бил свързан приказният мотив за превръщане на гонено невинно лице в дърво. Като се свръзва по-раншното й живение в кула с по-сетнешното излизане из Будим, разказва се, че тя (Яна или Рада) избягала в крайна кула, а след това - в Богданова гора. Изпратените да я хванат турци изсекли гората, но не се решили да съсекат едно чудно дърво; а то била самата тя:

Скри се Јана в крайна кула,
В крайна кула куваклиа,
куваклиа, куршумлиа.

(СбНУ, кн. ХІ, с. 36-37, [№ 6, Лешко, Горноджумайско, дн. Благоевградско])

Еничерите мъчили Янина майка, баща и братя; но те изтърпели мъките, без да кажат къде е. Най-после хванали снахите, и, щом почнали да ги бият с чамширова пръчка, те обадили, че тя се била скрила в крайна кула; ала и там не я намерили, защото били избягала в "честа (resp. димна) гора Богданова":

Найде дре'о кипаро'о,
во коренот змех му лежит,
на върво'и славей пеит.
Ми се скрила Будин Яна.
Зме'отому под крилята.

(Миладиновци, № 167 [Охрид])

Прати цаpo триста души,
море, кеседжии, балтаджии,
осекоа честа гора;
йедно дърво останало,
и оно се пречинува:
ту йe мома, ту йe слънце,
ту йe ясна месечина.

(Илиев, № 255 [Джумая Дупнишка, дн. Благоевград])

Понеже отстраняването на Яна (Рада) из Будим е отбелязвало падането на кралството, естествено е било, певците да свържат с нейното име широко разпространения стар мотив за сънуване лош сън за прокоба, който мотив е добре познат от песните за падането на българското царство:

Заспала е Будим Яна
зат каштата в градината,
в градината пот трендафил.
А легнала и заспала,
а заспала, сон видела...
Зададе се тевен облак,
низ облако ситна роса,
низ росата матен порой,
кара дърве и камене...

(Илиев, № 248 [Джумая Дупнишка, дн. Благоевград])

Баща й обяснява, че този сън предсказва тяхното загинване.

Една песен, записана в с. Лешко (Горно-Джумайско) от г. А. П. Стоилов, помни и отиването на кралицата в султанския стан, разменяването на подаръци и поднасянето на ключовете от крепостта:

Тогай ойде Будимска кралица,
тогай ойде кой царски чадъре:
поклони па царо златна софра,
на софрата до три люти змии,
на главите им бесцени камене
и му даде дванаесе ключа
од нихните дванаесе градя.

Тази песен представя, че кралицата имала две мъжки деца, за които молила султана да ги не погубва и да ги не потурчва, но че той не се съгласил с молбата й, защото щели да си искат царството:

- Ой ти тебе, цару Султан Mypaт!
Да ми ме губиш две машки деца,
ни да ги губиш, ни да ги турчиш.
Султан Мурат вели и говори:
- Ой ти тебе, Будимска кралице!
Да ги не губа, да не ги турча,
они са си кралево колено,
куга да е мака ке ме мъчат!

Това накарало умната кралица да излезе по-скоро из султанския чадър и да избяга в Сърбинска земя, гдето ги изучила на книга, та станали умни и разумни. Отпосле те събрали 50 хилядна войска, били се със султана цяла година и си отнели бащинията (СбНУ, кн. ХІІ, с. 77-78, [№ 6, Лешко, Горноджумайско, дн. Благоевградско]).

Разказът на песента, че кралството след време било отнето от султана, не иска особено обяснение: той естествено се е явил от обстоятелството, че малкият Иоан Сигизмунд Заполия, който е бил отстранен от Будим наедно с майка си, след време пак се явил като крал, признат от султана. Обяснение иска главно това, защо песента говори за две мъжки деца, когато кралица Изабела е имала само едно дете. Причината на това ще да е - че се има пред вид и момчето на Петра Перени. Когато последният бил арестуван от турците (1523 г.), за да се "избави, оставил в ръцете на Йоана Заполия 7-годишния си син; а понеже след това се държал враждебно към своя съперник, султанът заповядал да обрежат момчето му и да го изпратят в Цариград, гдето увеличило числото на придворните пажове⁴.

Повечето песни, които разказват за пленяването на кралицата, вече не запазват такива исторически подробности, каквито има в разгледаната песен, а си служат с готови мотиви за самоубийство: едни представят, че Яна (Рада) се пробола с нож, който изискала с хитрост от пазачите си, а други - че се хвърлила във водата:

- Коджиджия, брат да ми си,
я подай ми влашко ноже,
да разрежа тая ябълка,
устата да си разквася!
Коджиджия й подаде,
й подаде влашко ноже;
прободе са бяла Рада,
прободе са в клето сърце.

(Миладиновци, № 107 [=Чолаков, № 40, Михилци, Карловско - вж. по-горе]; СбНУ, кн. ХХVІ, с. 159, [№ 153, Великотърновско])

Проговори бела Яна:
- Е виека балтаджии!
Пуштете ми десна рака,
да умия бело лице,
бело лице от праове,
цръни очи от съзове.
Пуштиа й десна рака,
па не оми бело лице,
но се фръли, та в Дунава,
а ту викна колку може:
- Кердосай ме, бели Дунаве,
да ме турчин не кердоса.

(СбНУ, кн. ХІ, с. 37 [№ 6, Лешко, Горноджумайско, дн. Благоевградско])

При съществуването на толкова много песни за Яна (Рада) Будимска, не е мъчно да се досетим, че и няколко други песни, в които е предаден мотивът за сватосване на мома, що се иска от неугодно ней лице, са визирали първоначално пак нея. Разбира се, че тия песни не са били съчинени изцяло в нейно време, нито пък са били свързани само с нейното име; но впечатлението, което нейната съдба е произвела на съвременниците в Унгария, Влашко, Сърбия и България, ще да е станало причина името й да се свърже и с песните, за които е дума. Така, в една песен, записана от г-н А. П. Стоилов в Горно-Джумайско, се разказва, че Йован Капитан намерил своя лика-прилика на шарена чешма в будимските ливади. Тя била "Јане бело гърло". Но същата се искала и от Детелин-войвода, който хайдутувал със 60 души другари. За да не падне в ръцете на последния, когато сватбата мине през Стара планина, Яна, по съвета на братята си, се преоблякла като юнак и минала преди сватбата през мястото, гдето той пазел. Като не я познал, Детелин-войвода не само не я грабнал, но дори я почерпил с чаша вино, задето му съобщила приятната за него новина, че, уж, сватовете на Йован капитан били върнати от Будим, защото Яна щяла да бъде дадена на Детелин войвода:

Дошли са си китени сватове,
сo се них Јован Капитанин,
не даваа Јана бело гърло,
кье я дадат Детелин войвода,
та сватове без невеста кье врънат.

(СбНУ, кн. ХІІ, с. 70-71, [№ 1, Лешко, Горноджумайско, дн. Благоевградско])

Друг вариант от същата песен⁵ е запазил името на годеника, но като годеница вече се явява Гроздана, която била от легендарния "Леян град". Макар да е възможно под името Леген, Леян и пр. град да се крият няколко различни имена⁶, не е чудно в тази песен той да напомня полското отечество на кралица Яна Изабела. - В някои песни като искател на бяла Яна, когото тя не обича, та гледа да го излъже, се явява Петре войвода, под чието име се крие, вероятно, истинският съперник на Изабелина мъж, Петър Перени. Такава е песента под повторения № 15 в Сборника на братя Миладиновци. В нея се разказва, че Петре войвода искал Яна 9 години, но не му я дали. Когато след това се разболяла майка й, та дотрябвало Яна да й донесе вода, тя се преоблякла като снаха и измамила Петра войвода да й позволи да налее вода:

Там го найде Петре войвода,
къде си распнел до два шатора,
едини-от цървен, други-от зелен;
под цървени-от сам Петре седит,
под зелени-от Петре’а войска.
Та ми говори ‘уба’а Яна:
- Сустъпи войска, Петре войвода,
сустъпи войска да си поминам!
Сустъпи войска, Петре войвода,
си поминала ‘уба’а Яна
и си залеа од любе вода..."

[Миладиновци, № 15-б, Прилеп, великденска]

На връщане Яна не се стърпяла и се присмяла на искателя си, който я гонил, но не я уловил, па не можал да я улучи и със стрела. - Явно е, че в последните песни исторически следи има толкова малко, щото може да става дори въпрос, дали имената Яна и Петър войвода не са случайно еднакви с ония на маджарската кралица и съперника на мъжа й. Във всеки случай, няма съмнение, че в тия песни имаме свръзване на прочути в дадено време имена с готови песенни мотиви, а не що годе реалистично възпроизвеждане на истински случки. Но че имената в песни, които говорят за сватосване на хубава Яна, наистина визират маджарската кралица, вижда се и от сръбски песни за същото. Така, в песента "Женидба Јова Будимлије" (Караџић, ІІ, № 100)⁷ се разказва, че Яна от Янок се сгодила за Йова Будимлията. Подир годежа последният се разболял, та Яна требвало да се ожени за ерделския (трансилванския) бан; но след 3 години Йово оздравял и с хитрост грабнал Яна, като се престорил на търговец и примамил обичаната от него невеста. - И тук имаме готов мотив, но имената явно визират Йоана Заполия и трансилванския му заместник Петър Перени. И в песента за Јова Будимлије (Караџић, № 101) се споменува Лећянско място.

2. Песни със спомен за град Златна ябълка

Общеизвестната песен за мома, която била пращана от майка си за вода на Дунава, без да знае отгде изтича той, съобщава, че Дунав бил изтичал из "Златна ябълка".

Тази песен изглежда непълна: момата, наречена Карамфила, иска да знае отгде извира Дунавът, а не е ясно, защо й е потребно това. По тази причина в някои варианти, за да се осмисли песента, вместо да се казва, че не знае отгде изтича Дунавът, казано е, че не знае, где тече:

- Oй, ни ме кара, ни ме рано буди,
Oй, но ме кара на Дунав на вода,
язе незнам дека Дунав тече!
- Oй, Дунав тече из Будима града,
Oй, та изтича из златна ябука,
та си тече през росно льивагье."

(СбНУ, кн. Х, с. 99, № 6 [Дупнишко])⁸

Но песента № XLIV в Сборника на Безсонова⁹, препечатана от сборничето на Богоева [Ив. Богоров]¹⁰, ни дава право да приемем, че желанието да се узнае отгде извира Дунавът, първоначално се е срещало в мотива за прокълната от майка си мома или невеста - мотив, който, както се каза, е бил свързан и с името на Яна Будимка. И наистина, в тази песен момата носи име Янка. Тя сгрешила, гдето, вместо да пee на братчето си, когато, по поръка на майка си, го люлеела, клела го. Затова била прокълната от майка си да добие рожба, когато Дунав продума и риба пропее. Нажалената Янка отишла при Дунава, поронила сълзи и помолила Бога да й каже отгде извира реката. Казало й се, че Дунав бил изтичал из Златна ябълка. Тя отишла и се сгодила за гемиджийче. - Песента не е довършена; изглежда, че Янка се е сгодила за гемиджийче, за да може да следи дали ще пропее риба. И питането за извора на Дунава се явява мотивирано: Янка искала да се запознае по-отблизо с реката, с която майка й свързала нейната съдба. - По-горе ние посочихме, защо готовият мотив за майчина клетва е бил свързан и с името на Яна Будимка; сега ще кажем няколко думи само за името "Златна ябълка".

Д-р Ив. Д. Шишманов, в своята студия "Принос към българската народна етимология" (СбНУ, кн. ІХ, с. 606), привежда, между друго, и следния къс от народна песен (из Блъсковата "Моминска сълза"):

Отвъд на Влашко седяли,
беглишко желязо тварят;
далеч се канят да идат -
от Вир, на Турна-Калина,
чак на Позлатена ябълка.

За споменатото в песента име "Позлатена ябълка" той твърди, че е образувано по аналогия с названието "калина", което певецът бил взел в буквалното му значение: "Певецът е зел Калина за известният храст калинка - затова лицата в песента отиват от Турна Калина в Позлатена ябълка." Въщност, и в тази песен, както и в гореприведените, "Златна ябълка" или, още по-точно, както казва тази песен, "Позлатена ябълка", е географическо име, и то име на град. Наистина, някои песни вече са забравили истинското място на този град, та една от тях го съпоставя с Рила:

Че си отиде крал Стефан
на Рила Стара планина,
дору на Злата ябълка.
Там си намери крал Стефан
две снахи, две близнакини.

(ПСп., X, с. 109 [Долни Дъбник, Плевенско])

Но, както видяхме, песните говорят, че Дунав изтичал от Златна ябълка, а това показва, че под последното име се крие място. Като за място, и то като за град говори за Златна ябълка и летописната бележка от поп Петра Мирковчанина, писана около 1688 г., в която, като се говори за похода на турците срещу немците (обсадата на Виена) в 1683 г. и за страданията на християните в царуването на Мухамеда IV, казва се: ¹¹ Думите на поп Петра показват, че той е считал Златна ябълка за град, по-далечен от Будим, Янок (сегашния Рааб) и дори от Беч (Виена). Разбира се, че той може и да не е знаял где точно се намира въпросният град, но, във всеки случай, знаял е, че той е на запад, гдето са и Будим, Янок и Беч¹². - Географско название "Златна ябълка" - Илдъс алма - са знаели и турците. Затова Ц. Гинчев, в повестта си "Ганчо Косерката", е вложил в устата на един стар турчин следните думи: "Ще земним ни пак Къръмъ, Бендер, Акирман, Хотин, Исмаил и чак в Илдъс-алма ще влезем... Там ще си назобим конете."¹³ В съчинението "Turquie" от J. Jouannin и Jules Van Gaver (Paris, 1840, с. 6) намираме бележка, че турците наричали Рим Kyzil-elma. Дали това название е същото с Гинчевото Ялдъс алма и с българското Златна ябълка - не се знае. Едно обаче е несъмнено - то е, че под българското название не се крие Рим, защото българските войнигани и турските войници, от които са могли да го вземат певците, не са имали работа с последния.

Ключ за разбиране произхода на името "Златна ябълка" ни дава една сръбска песен в сборника на Караджича "Турско војеванье на Беч" (Караџић, ІІІ, № 8)¹⁴, в която се говори за "црква Јабука" близо до Виена. Най-вероятно изглежда, че под "Златна ябълка" се крие крепост при Дунава, в която е имало църква с позлатено кълбо над кръста на камбанарията. Где точно е била тази крепост, не е известно.

Песни за обсадата на Малта¹⁵

Към края на Сюлеймановото царуване турското победоносно напредване към запад почнало да спира. Прекомерното напрягане на държавната мощ естествено водело към упадък. Полека-лека фанатизмът на еничерите почнал да отстъпва място на жаждата за обогатяване, която много пъти ги увличала дотам, че пристъпвали тържествено дадени обещания от страна на султана да не оставя да се разграбват доброволно предали се градове. Еничерите предпочитали да превземат градовете с пристъп, за да имат право да ги ограбват. Но крепостите почнали да се опират все по-здраво и по-здраво. Фортификацията на западните народи се усъвършенствувала, па и самата им материална култура почнала да надминава източната, на която се облягала турската сила. След несполуката при Ерлау и Виена, идела несполука при обсадата на Малта. Този остров, който бил отстъпен от Карла V на изпъдените из Родос (1530 г.) рицари от йоанитския орден, добил извънредно важно значение, след като турската флота под началството на потурнака Хайридин Барбароса завладяла Тунис и Алжир (1534 г.). Оставало да се вземе и Малта, за да се поведе борба срещу Сицилия и да се тури крак върху морското могъщество на Венеция. Но всичките усилия на турците да завладеят малкия остров останали безуспешни. 200 кораба под началството на главния адмирал (капудан-паша) Пияли и 30 хил. сухопътна войска, начело с везиря Мустафа-паша, увеличена по-късно и с войската на триполитанския бейлер бей Тургут-паша, не могли да сторят нищо. Борбата почнала на 20 май (н.ст.) 1565 г. срещу малкото укрепление Сент Елма. Но, при всичките свърхчовешки усилия на обсадителите, в техните ръце паднало само това малко укрепление, та везирът Мустафа извикал: "Когато момчето ни стори толкова скъпо, с какви ли жертви ще трябва да купим бащата!" Храбрият гросмайстер на ордена Иоан де Валст водил отбраната с голямо умение, па пристигнала и помощ; затова при наближаването на есента обсадата била снета и не била повторена, макар недоволството на гордия султан да било толкова голямо, че той не оставил да се върне в Цариград нито един от корабите, които взели участие в обсадата на Малта, а ги задържал по пристанищата в Архипелага и Морея¹⁶.

Неуспехът на турците срещу Малта не е могъл да остане неизвестен на нашите деди, които ще да са чули за битките и от самите турци, па и от своите хора, що са участвували в турската войска като помощни части - войнигани, кюрекчии (гребци), лагъмджии (подкопвачи) и др. За събитието били съставени и песни. - Какво се е пяло наскоро след самото събитие, не се знае; но запазените до наше време песни съставят варианти на един и същи мотив, в който имаме работа не с истинските дейци, а с една легендарна мома, пазителка на града. Вместо нашите, които са участвували в похода, се явява Сюлейман паша. В същност, той бил сменен от великото везирство 11 години по-рано; но впечатлението, което е произвеждал с своята дълбока старост (над 80 години), взело, във въображението на певците, връх над съвременните на обсадата паши. - Песенният мотив за обсадата на Малта е този: Царят хвали прочутия си паша Сюлейман (Сульо), че, където и да го пращал, все му свършвал работа, и му възлага нова задавка - да превземе Малта-касаба. Опитният паша го моли да го не праща там, защото Малта не е като други места:

Царко льо, господарйо льо!
Не мога, царко, да ида -
Малта е посред морето,
девет й ката калето,
мене ми й малко аскерю.

(Шапкарев, III, № 471 [Карнобат])

Една ахър-челебийска песен прибавя:

Малта йе ф среде мурье-ну,
Малта e яка касабоа,
ф Малта са с конче ни флиза,
ф Малта са топье ни пуска.

(СбНУ, кн. ІІ, с. 133 [№ 5, Устово, дн. кв. на Смолян; =Ангелов-Вакарелски, Трем, № 52; =БНТ 3, с. 207])

Друга, неиздадена още песен, записана в с. Бохот (Плевенско), разправя, че Сюлейман паша се боял още, защото Малта била българско, и хората й били добри мерачи:

Че ми е Малта българска,
малко й гул'яму нишанџии,
на пара куршум си фъргат.

Излиза, обаче, че най-голяма пречка съставяли жените, истинските защитници на острова. Според песен из Габрово, Сюлейман паша знаял това, та предупреждавал царя:

Че си й Малта на ада,
и й са тесни сокаци,
и й са жени џинџийки,
џинџийки и бурбаџиiки:
със жена борба не правя,
със жена бой се не бия,
не мога конче да яря,
не мога сабля да въртя,
не мога калъч да влача.

(СбНУ, кн. ХІІ, с. 53, [№ 5, Габрово])

Певецът от с. Бохот добавя:

С жена на глава се не излазя,
зло ми се време минува,
женско се зло не минува:
зло ли е, царю, по зло е.

Песента от Еленско, записана от проф. М. Арнаудов (вариант първи), изтъква като пречка за превземането на Малта и старостта на Сюлейман паша:

Не мога, царю, не мога,
остарях, царю, побелях,
не мога ата да яздя,
не мога пушка да нося,
не мога сабя да въртя.

(CбНУ 27, с. 136-136 [№ 11-б, Елена])

Но царска дума назад се не връща, и Сюлейман паша трябвало да отиде срещу непристъпния град, като прибягнал до хитрост. Според едни песни, по свое досещане, а според други, по царски съвет, той се е явил пред Малта тъкмо срещу Великден, когато всички били в църква. Някои дори примесват мотива за преобличане в калугерски дрехи. Ала защитницата на града (Тодора, Марийка или Милка) взела мерки. По съвета на баща си, тя поднесла на Сюлеймана богати подаръци с молба да почака, докато се свърши празникът:

Отключи пъстри сандъци,
извади триста ялъкя,
на всякой ялък да вържеш
по триста Маджар алтъна -
на Сюлюман паша
с тестемел да ги занесеш."

(Шапкарев, ІІІ, № 471 [Карнобат])

Повечето песни представят, че Сюлейман не приел молбата и нападнал тутакси; но затова пък зле си изпатил: защитницата на града избила войската му, а самия него хванала роб. При това, според личната си склонност, певците или се задоволяват с поражението му, или представят, че момата го осакатява и изпраща при царя, за да му разкаже за нея:

"Јеа шта та, Сюлю, остава
ага ти, Сюлю, извадеа
леаву-ну оку ут челу,
и га ти, Сюлю, отсека
десна-на роака уд раму,
тугаф да си та провуде,
да ходиш да приказуваш,
царюму здравье да носиш,
да види да извеарува,
какво си, Сюлю, налитеал
фаф Малта, фаф касабоа-на."

(СбНУ, кн. ІІ, с. 134 [№ 5, Устово, дн. кв. на Смолян; вж. по-горе])

Има, обаче, песни, макар много малко, които разказват, че Малта била превзета от Сюлеймана:

Цар Силимана послуша,
че си подигна, подигна
пет'стотин топа кумбари,
хиляда крепки гемийки;
Малта касаба призели,
Малта касаба голяма.

(Бончев, № 19 [Разградско])

Вариантите на предадения в песните мотив за обсадата на Малта са лесно обясними, та няма защо да се спираме на тях. Заслужава да се спомене само, че нападението на турците наистина почнало наскоро след Великден (20 май нов стил). И посочването на някои песни, че предводителите на турската войска не чакали никак, а изведнъж започнали бомбардираното, е съгласно с историята: Мустафа паша наистина избързал, само че не толкова за да изненада обсадените, които, уж, били в църква, а главно - за да изпревари пристигането на триполитанския бейлер-бей Тургут, комуто завиждал. Мъчно обяснимо изглежда само това как е било възможно да се представи, че крепостта, която в същност е била защищавана от рицари-калугери, уж била запазени от мома. Изглежда, че в случая са влияли няколко обстоятелства. Преди всичко, певците са могли да свържат обсадата на Малта с мотива за мома войвода поради самите имена на острова и укреплението Сент-Елма, които са от женски род. На второ място, можем да предположим, че те са се повлияли от често употребяваното турско название Къз-калеси (девическа крепост), което се е давало на непревзимаеми крепости, подобно на Къз-дервент, название, давано на тесни клеури. Но обстоятелството, че, редом с името Тодорка, което най-често се дава на мнимата защитница на малтийската крепост, в по-добре запазените варианти, например в записания от проф. М. Арнаудов, се явява и името Марийка - ни кара да допуснем, че при създаването образа на момата защитница ще да е влияло главно едно поверие, което на времето е произвело силно впечатление и на турци, и на християни. То е следното. През последното нападение на турците върху крепостта, и в двата лагера, уж, видели върху укрепения окоп една жена и двама мъже, които не били виждани дотогава. В християнския стан почнало да се разказва, че се била явила св. Богородица Мария, придружена от покровителя на ордена, св. Йоана Кръстителя, и от апостол Павла. Всички повярвали този слух, който минал и в турския стан. Християните се насърчили, а турците, които също така били склонни да припишат несполуката си на свръхестествена намеса, паднали духом¹⁷. А всичкото било, че около малка св. Богородица (Рождество Богородично, 8 септемврий ст.ст.) пристигнала дългоочакваната помощ на християните под началството на сицилийския подкрал Гарция де Толедо¹⁸ - обстоятелство, което, наедно с настъпващата есен, станало причина, турците да дигнат обсадата. - Обаче вярването, че св. Мария е спасила Малта, както показва името Мария в някои песни, минало в епоса, като се видоизменило под влияние на стари мотиви за мома, защитница на крепост. А защо в повечето от записаните песни, вместо името Мария се явява Тодорка - не е ясно. Може би, това име е съществувало в по-старите песенни мотиви, които са били пренесени и върху малтинската обсада.

Песни за борбите на Михаила Витязула

След Сюлеймана Законодателя, турците не само престанали да напредват към запад, но в някои места почнали дори да отстъпват. В края на XVI в. духът на християните бил повдигнат твърде много. За това влияли не само успехите на западните християни, но и победите на русите над татарите. Както имахме случай да покажем на друго място¹⁹, вече към края на Сюлеймановотото царуване, известията за победите на Ивана III, a по-после на Ивана IV Грозни, възбудили между християните на полуострова надежда, че "Дядо Иван" ще дойде с топуза и ще изгони турците в Исмаилова дупка. Съвременникът на Ивана IV, молдавският воевода Иваний, който явно му подражавал, също приел епитета "Грозни". През последното десетилетие на XVI в. вече се съставил, по подбуда от папа Климента VIII (1592-1605), съюз за борба срещу турците. Начело на борбата застанал трансилванският княз Сигизмунд Баторий, към когото се присъединил молдавският воевода Арон, а след това и влашкият Михаил Витязул. През зимата на 1594-1595 г. главният предводител на съюзните войски Алберт Кирали, на чело на храбри дружини маджари, власи, българи и сърби, минал по замръзналия Дунав. Превзети и опустошени били повечето крайдунавски градове²⁰. Почнали се и въстания на християните в Турско. Най-напред въстанали сърбите в Банат под предводителството на владиката Тодор, когото турците хванали и одрали жив. За въстание се готвели и българите, подбуждани, между други, от дубровнишки агенти, особно от Павла Джорджича. Център на кроеното въстание бил град Търново, начело с прочутия си митрополит Дионисий Рали. Макар, както изглежда, въстанието да не е станало, защото турците бързо събрали големи сили, но въстанически чети се явили по горите²¹. От съюзниците най-много се отличил Михаил Витязул, който извършил подвизи от естество да привлекат вниманието на певците и да възбудят тяхното въображение. На 23 август 1595 г. той нападнал в една клисура близо при с. Калугерени, между Гюргево и Букурещ, 100-хилядната армия на Синан-паша, нанесъл й страшно поражение, като отнел дори свещеното знаме на пророка²². През октомврий същата година Михаил, подпомогнат от съюзниците си, наново разбил турците при Гюргево, като разрушил с топовете си и моста от ладии на Дунава, та голям брой отстъпващи турци се издавили. - Впечатлението, което подвизите на влашкия княз и на неговите съюзници и сподвижници произвели върху съвременниците, било силно. Покрай Михаила, се отличили с голямо юначество неговите сподвижници - българинът Баба Новак и далматинецът Дели Марко. Епичните имена на последните възбудили спомени за старите юнаци, песните за които добили широко разпространение и отчасти били видоизменени чрез нови мотиви. За Баба Новак говорим на друго място²³, а за Дели Марко ще требва да се говори наособно, защото неговото име засяга многобройните мотиви, свързани с името на Крали Марко. Тука ще кажем нещо само за песните, които са запазили спомени за Михаила Витязула.

Песни за Михаила ще да са се явили най-първо у самите румъни. Но изглежда, че такива са пели и турците. Към такова предположение ни води разказът за една военна хитрост, както е предаден у Хамера по турски извори²⁴. Разказва се, какво през октомврий 1596 г. Михаил се бил престорил, че иска да свърже мир, и изпратил пратеника си Димо да преговаря. В същото време той вкарал в турския стан много кола, натоварени, уж, с подаръци и покрити с червено сукно, а всъщност пълни с топове и войници. Когато след това нападнал стана, вкараните в него влашки войници също стреляли против турците и те били разбити съвсем. Разказът за тази му военна хитрост вече изглежда да е минал през устата на турските певци. В това няма нищо чудно. Самите турци били обзети от суеверен страх и не по-малко от християните чакали да стане нещо извънредно. По повод на християнските победи султанът предписал всенародно покаяние. Цялото турско население в Цариград, начело с везири, улеми и шейхове, молило аллаха да прости греховете на мухамеданите и да им дарува победа. Но едва минали 8 деня от покаянието и станало страшно земетресение в Цариград и Мала Азия. Градове и села били сринати. На едно место се продънила земята, и забликала вода, която влачела слепи риби. Суеверното население, което не знаело нищо за подземни реки и за срутване на пластове, създавало най-невероятни разкази и чакало нещо извънредно. Срещу страха у турците, явили се надежди у християните. Докато кадъните, по думите на Раича²⁵, плашели децата си с думите: "Суса, Михаил Бег гилер" (Мълчи, Михаил бей иде!), българите се надявали, че краят на турското царство е дошъл и че настава българско. Разбира се, че след време, когато се видело, че надеждите за падането на Турция са празни, следите на тогавашните вярвания се изгубили; но и до сега се срещат песни, в които става дума за отнимане на турското царство. Така, в песента № 349 от Сборника на Шапкарева, отд. ІІІ, кн. ІІІ, се разказва, че Марко натяквал на жена си, Яна, че нямала рожба; а тя му обяснила, че не бил прав, защото кафтанът и поясът, които й донесъл той, когато паднало турското царство и настанало българското, не й ставали вече, та било явно, че тя ще има дете. В тази песен, която е претърпяла и влиянието на песни за Яна Будимка, се казва:

Мош' ли зная, Марко, паметува,
кога беше първна размирна,
размирна, размирна година?
Кога ми се Турско царст'о отме,
Турско отме, Бугарско настана?
'Си юнаци на война о'йдо'а,
и тизе си млад войник отиде;
кога дойде, Марко, одоздоле,
донесе ми зелена кафтана;
кафтан беше дур' до църна земя,
сега, Марко, едва до колена.

(Шапкарев, отд. III, кн. III, с. 214-215 [погрешно указан № 349 вм. № 399, Ярлово, Самоковско; =БНТ 1, с. 308-313; =БНПП 1, с. 390-393])

При думите "Кога ми се Турско царст'о отме,/ турско отме, Бугарско настана", записвачът на песента, Шапкарев, е направил бележка: "По-вeроятно е да е било противоположното"; но че тук нямаме грешка на певеца, показва ни обстоятелството, че същите думи се повтарят още еднаж в същата песен, па се срещат и в песента № 401. В последната гората разказва, че е повяхнала, защото през нея били прекарани 3 синджира роби. Марко настигнал робите, без да им помогне. Тогава една девойка измежду тях го помолила да изуе ботуша си и да я напои, защото и той е видял добро от нея:

Леле Марко, леле мили брайно!
Мош' ли зная Марко, паметуваш,
кoга ми се Турско царст'о отме,
Турско отме, Бугарско настана?

(Шапкарев, отд. III, кн. III, с. 222, № 401 [Ярлово, Самоковско])

Наедно с всички, и Марко бил отишъл тогава на война, но получил 77 рани, та бил лекуван от домашните й, а тя му носела вода. Когато си спомнил всичко това, благодарният Марко убил 3-та арапи, които водели робите, и освободил последните. Поради влиянието на старите песни за Крали Марко, в разгледаната песен по-новите черти са изместени от стария мотив: вместо действително ранявания и лекувания Дели Марко, явява се Крали Марко; но споменът за времето, когато християните взели връх над турците, се пази.

В сегашните песни Михаил Витязул се споменува главно като размирник на Влашката и Богданската земя, който станал причина за нова робия. При това, някои песни го представят за много греховен. Така, в Търновско се пее, че Михал войвода размирил Влашко и Богданско през девет години. След размирицата хората вече не се познавали, та сам той се оженил за сестра си, а взел за робиня майка си Виша гъркиня, за да му бави детето:

Размирила се й Влашката земя.
Влашката земя и Богданската.
Размирето й било девет години,
на десетата мирна година,
във десетата се помирили.
Роби ги, роби Михал войвода,
че пороби сестра си Станчица,
Станчица за вярна стопанчица.
Ах, че няма кой да му бави,
кой да му бави мъжкото дете,
кой да го бави, кой да го люлей;
че си пороби Виша гъркиня,
Виша гъркиня, стара робиня,
пороби я дете да му бави,
дете да му бави, да го люлей.

(СбНУ, кн. ХХVІ [погрешно указание към с. 56-57 вм. към с. 57-58, № 35, Велико Търново])

По едно време върху чадъра на воеводата завалял кървав дъжд, и той почнал да се съмнява дали в робията не е направил грях. Наскоро чул старата робиня да пее за греха му и поискал от нея да повтори песента си пред него, като й се заклел, че няма да й стори нищо. Когато, обаче, разбрал добре песента, посегнал да посече робинята, своята майка, но му изсъхнали ръцете, и краката²⁶. За да се разбере защо песните са свързали с името на Михаила войвода мотива за кръвосмесителство, трябва да се има пред вид, че, за да събере средства за дългите си войни с турци и маджари, без да засегне интересите на болярите, той с бил принуден да товари селското население с много тежки данъци, та затова, вероятно, не е бил твърде обичан. Можем да допуснем, че песните, в които Михаил войвода се представя за греховен, ще да са се явили най-напред между ромънските селяни. - Но има песни с по-друг характер, които ще да са били съчинени от наши певци или от ромънски певци в градовете. Такава е песента, записана в с. Локорско (Софийско) и напечатана в СбНУ, кн. ХІ, която изглежда да е скомбинирана от две, първоначално различни, песни. В нея се възпява някоя си юнакиня Деяна Попова, но в разказа се примесва и спомен за въстанието при Михаила войвода, па се намесва и мотивът за освобождаване роби от страна на Крали Марко. Песента разказва, че Деяна Попова питала гората в Никюпската планина защо е повехнала толкова рано, та е станала несгодна да крие комити, когато е време вече да се прекъснат турските злосторства. Гората обяснява, че листето й повехнало затова, защото по-предния ден били прекарани през нея 3 синджира роби, та й станало жал за тях, а особено за една млада девойка, която минала под венчило, но тутакси била пленена, та така си и останала мома. Заради нея именно били повехнали дърветата. След като гората свръшва жалбите си, че ставали вече 500 години, откак върлуват бесните псета - жалби, зад които прозира новият певец, съчувственик на комитите, - намесило се птиче и запяло за тежките времена, когато турци и арапи робили България, Влашко и Сърбия, а малко след това се дигнали Кара Влашко и Кара Богданско под главатарството на Михаила Витазно, за да отробят Бела Бугария:

Леле вapай, Деяно Попова!
Леле варай, горо повенала!
Знаете ли ти турска размирия?
Помните ли бугарска робия?
Надойдоа турци и арапе,
поробиа Бела-Бугариа,
поробиа и Кара-Влаша,
поробиа и Мала-Сърбия
и мислеа по-натака д идат;
па се мина ни малу, ни млогу,
разбунти се Kapа-Романия,
Кара-Влашка и Кара-Богданска,
поведе ги Михаил Витазно,
да одробат свои сестри бракя,
да одробат Бела-Бугария."

(СбНУ, кн. ХІ, с. 28-29 [Локорско, Софийско])

Tогава турците заставили Марка Кралевик да се бие с християните вместо тях; ала той се помолил на Бога да падне мъртъв, зa да се не бие с братята си, и молбата му била послушана. Когато Деяна чула песента на птичето, престорила се на просяк-певец и така се вмъкнала в пашовите конаци в Търново, па, след като награбила много имане, избягала в Стара планина и събрала чета от 75 юнаци да се бие за свободата на България. - Макар повишеното настроение на разглежданата песен да се длъжи до голяма степен на новия певец, който се увлича да говори за 500-годишно робство и за комити, за "Мала Сърбия", за "Кара-Романия", вместо за по-старото Кара-Влашко - пак е явно, че Михаил Витазно в нея се явява като юнак, които се бие за свободата на България, а разказът за Деяна Попова, зад чието име изглежда да се крие мъж - Деян или Стоян Попов, споменуван и в една сръбска песен у Вука Караджича (ІІ, № 86), е отглас на бунтовническите чети, които се явили между 1595 и 1598 г. около Търново.

В сегашните наши песни няма спомени за важните победи на Михаила при Калугерени и Гюргево. Само една сръбска песен, записана от Ястребова в Гилянско, помни издавянето на турците в Дунава:

Стаде бегат турци османлие,
Ал' Михайло ме пуща бегати,
- Ил' убити или й у Дунав удавити.

(Ястребов [1 изд., 1886], с. 294)²⁷

Неясен спомен за борбите на Михаила и за неговата ненавременна смърт е запазен в една песен, записана в Дупница. В нея Марко пита Белград, защо не се белее, а той отговаря, че не може да бъде бял, защото:

Три ме страни воскьа обсадила -
една страна Немечка делиа,
друга страна църните Татаре,
трекьа страна Турци Анадолци,
се е поле чадър до чадъра,
сред чадъри тове ален барьак,
под барьако Миаил войвода.

(СбНУ, кн. ІV, с. 71-72 [№ 1, Дупница])

Последният е представен тука като обичен на войската главатар и като истински юнак: когато пеел, цялата войска го слушала, а когато играел хоро, земята се тресяла. Но ето че пукнала пушка из Будим и ранила воеводата, който прави предсмрътни разпореждания за своите вещи, като посочва, коя от тях на кое близко лице да се даде. Разпореждания като тези са обикновени в народния епос; но в раняването на юнака от пушка из Будима града имаме далечен отглас на историческа случка, защото Михаил Витязул е загинал в двубой с немския генерал Баста, с когото уж действувал съвместно. Песните, не казват нищо нито за предателското убийство на Михаилова сподвижник Баба Новака, нито за безславния двубой на самия Михаила, и по-добре, че са замълчали, защото за подобни "съюзнически" удари е по-добре да се не говори.

БЕЛЕЖКИ

1. Hammer, Histoire de l'Empire Ottoman, V, p. 324. [Австрийски дипломат и ориенталист Йозеф Фрайхер фон Хаммер-Пургщал (Joseph, Freiherr von Hammer-Purgstall, 1774-1856). В случая Трифонов има предвид френското издание на известния му труд "Geschichte des Osmanischen Reiches" (B. I-X, Pest, 1827-1835) - J. de Hammer, Histoire de l’Empire Ottoman. 18 vols., traduit de l'Allemand par J.-J. Hellert. Paris, 1835-1843 (v. V, 1836). По-ново издание на тома: Histoire de l'Empire Ottoman depuis son origine jusqu’a nos jours, Tome cinquième: Depuis l'avènement de Souleiman I, jusqu'au premier traité de paix de l'Autriche avec la Porte Ottomane, 1520-1547. Istanbul, 1996.]. [обратно]

2. Hammer, Ib., p. 335-336. [обратно]

3. [Песента у Миладиновци е сред доставените от Васил Чолаков, които по инерция обобщително се отнасят към записаните от Панагюрище (заради преобладаващия брой песни от там); едва от по-късно издадения сборник на Чолаков (1872) научаваме къде е записана - с. Милци, Карловско, дн. Михилци, Хисарско.]. [обратно]

4. Hammer, Ib., p. 158. [обратно]

5. Стоилов, А. П. Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни. І, № 444. [Стоилов, А. П. Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни. І. 1815-1860. С., 1916.]. [обратно]

6. Вж. Стоилов А. П. Леген-град в южнославянската народна поезия. // ПСп, кн. 64, 1903-1904, 237-248. [обратно]

7. [Караџић, II - Караџић, В. Ст. Српске народне пjесме. /Скупио их и на свиjет издао... Књига друга, у коjоj су пjесме jуначке наjстариjе. у Бечу, у штампариjи jерменскога манастира 1845; =Караџић, В. Ст. Српске народне пjесме II. (Сабрана дела, књ. 5). /Приред. Р. Пешић. Београд, 1988]. [обратно]

8. Вж. и: Стоилов, А. П. Показалец II, № 655 [Стоилов, А. П. Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни. ІІ. 1861-1878. С., 1918; под № 655 той посочва и вариант у Лачоглу-Астарджиев, № ІV, зап. от Г. А. Кърджиев.]. [обратно]

9. [Безсонов, П. А. Болгарския песни из сборников Ю. Ив. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар. Вып. І-ІІ. М., 1855.]. [обратно]

10. [Български народни песни и пословици. Събра И. Богоев. Книжка първа. Пеща, 1842.]. [обратно]

11. ПСп, III, 8-9 [Дринов, М. Български летописен разказ от края на ХVII век (Като градивце за историята на българския език). // ПСп, III, 1883. Същото и в: Дринов, М. Избрани съчинения. Т. 2. С., 1971, 339-355. Вж. още: Калоянов, А. Фолклорно-митологични представи в летописния разказ на поп Петър от село Мирково. // Проблеми на литературната наука, история и критика. В чест на проф. д-р Георги Димов. В. Търново, 1989.]. [обратно]

12. [Интересна в този контекст на изследването е употребата на "златна ябълка" за обозначаване на есхатологично белязаното "римско царство" ("злато ябльско црство... рим'ское") в българския превод на "Слово за второ пришествие Христово" (преработка на Дамаскин Студит по известното Слово на Иполит Римски) от Люблянския ръкопис, ХVII в. - вж. Аргиров, С. Люблянският български ръкопис от ХVII век. // СбНУ, кн. ХІІ, 1895, с. 473.]. [обратно]

13. "Труд", III, с. 663. [Повестта "Ганчо Косерката" е отпечатана в сп. Труд. Лит.-науч. списание (Търново), год. ІІІ, 1890, кн. 1-6; отд. отп.: Гинчев, Ц. Ганчо Косерката. Повест. В. Търново, 1890. Вж. и Гинчев, Ц. Избрани произведения. Т. 1. С., 1986, с. 445.]. [обратно]

14. [Караџић, ІІІ - Караџић, В. Ст. Српске народне пјесме. III. Београд, 1894]. [обратно]

15. [Сбирка на всички варианти: Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006 <https://liternet.bg/folklor/motivi/malta/content.htm>]. [обратно]

16. Zinkeisen, Geschichte des osmanischen Reiches in Europa, II, p. 898-890 [Zinkeisen, Johann Wilhelm. Geschichte des osmanischen Reiches. Zweiter Theil. Hamb. u. Gotha, 1854]; Hammer, Ib., IV, p. 203-204. [обратно]

17. Hammer, Ib., VI, p. 203-204. [обратно]

18. Zinkeisen. Ib., ІІ, p. 899. [обратно]

19. Историческо обяснение на вярата в "Дяда Ивана" (Русия) у българския народ. // Библиотека на Славянска беседа, год. ІІІ, кн. 1. [Статията е включена и в настоящото издание.]. [обратно]

20. Иречек, Исторiя болгар, с. 604 [Трифонов ползва първото издание - Иречек, К. История Болгар, Одеса, 1878. Вж. Иречек, К. История на българите. С поправки и добавки от самия автор. Под ред. на П. Петров. [Прев. от руски А. Диамандиев и Ив. Раев.] С.: Наука и изкуство, 1978, с. 502.]; Милев, Н. И. Католишката пропаганда в България през XVI в., с. 668-669. [Милев, Н. И. Католическата пропаганда в България през XVII в. С., 1914]. [обратно]

21. Hurmuzaki, Documente privitore... ІІІ, 270. [Според нас Ю. Трифонов има предвид друг том на изданието, в който са публикувани документи от посочения период: Hurmuzaki, Eudoxiu. Documente privitóre la Istoria Românilor. Vol. XII. (1594-1602). Acte relative la războaiele şi cuceririle lui Mihai Viteazul /Colecţia Hurmuzaki - Adunate i publicate de N. Iorga. Bucuresci, 1903.]. [обратно]

22. Лавис и Рамбо, Всеобщая исторiя, V, 726. [Ернст Лавис (1842-1922) и Алфред Рамбо (1841-1905) - френски историци, съставили световно известната "Всеобща история от ІV в. до нашето време" (в 12 т., 1893-1901). В случая Ю. Трифонов цитира по руското издание: Всеобщая история с IV столетия до нашего времени, тт. І-VІІІ. /Под редакцией Э. Лависса и А. Рамбо. М., 1897-1903, Т. V, 1898 (последните 4 тома излизат в руски превод по-късно под друго название).]. [обратно]

23. Сборник в чест на Луи Леже: "Развитие на песните за Новака у българите и сърбите". [Неточна отпратка - под заглавие "Бележки върху развитието на песните за Новака у българите и сърбите" студията е публикувана в: Сп. на БАН, кн. 29, Клон Историко-филологичен и философско-обществен. 16. С., 1923. Статията е включена и в настоящото издание.]. [обратно]

24. Hammer, Ib., VII, p. 548 и VІІІ, p. 4. [обратно]

25. История, кн. VI, 14. [Не е известно кое издание е ползвал Ю. Трифонов - срвн.: Раич, Йоанн, архим. История разных Словенских народов, най-паче же Болгар, Хорватов и Сербов, из тмы забвения изятая и во свет историческiи произведенная. (4 т.). Във Виена, 1794-95; 2 изд. - Раич, И. История разных славенских народов наипаче болгар, хорватов и сербов. /Из тьмы забвения изъятая и во свет исторический произведенная Иоанном Раичем, архимандритом во Свято-Архангельском монастыре Ковиле. (4 т.). - Будин (Пеща): Тип. Унгарского Кралевского университета, 1823; СПб, 1795 (само 1 т.). На български език са издадени откъси, касаещи историята ни до втората половина на ХІV в. - Раич, Й. История на всички славянски народи и най-паче на болгари, хорвати и серби. Откъси. /Предгов. и ред. проф. д-р Н. Драгова. С., 1993.]. [обратно]

26. Вж. още СбНУ, кн. ІІ, с. 142 [Горна Оряховица]; СбНУ, кн. ХХVІІ, с. 196-197 [№ 59-а, Лазарци, Еленско, и № 59-б, Елена] и пр. [обратно]

27. [Ю. Трифонов е ползвал първото издание на сборника - Ястребов, И. С. Обычаи и песни турецких сербов (в Призрен, Ипек, Морава и Дебръ). Из путевых записок. СПб., 1886. Във второто му издание (Обычаи и песни турецких сербов. Второе издание, дополненное их прозою. СПб., 1889) песента е на с. 310.]. [обратно]

© Юрдан Трифонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.09.2006
Юрдан Трифонов. Избрани студии. Варна: LiterNet, 2006-2014

Други публикации:
Юрдан Трифонов. Български песни с исторически спомени от ХVІ век. // Известия на Народния етнографски музей в София, год. ІІІ, 1923, № 3-4, с. 79-104.