Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЪРВООБРАЗЪТ НА П. Р. СЛАВЕЙКОВАТА "БОЙКА ВОЙВОДА"

Юрдан Трифонов

web | Избрани студии

П. Р. Славейков несъмнено е бил привърженик на постепенното мирно развитие на българския народ, преди освобождението. И бил е той такъв не от малодушие и липса на борчески дух, а защото е бил убеден, че всяко преждевременно хвърляне на народа в борба със силния му владетел ще бъде гибелно за него. Ала, въпреки това убеждение, дохождали са моменти, когато и той се е увличал от мисълта, че без въоръжена борба не може да мине. Така, във важната за историята на балканските народи година 1866, когато българските емигранти се раздвижили и тъкмели да влизат в съюз с Румъния и Сърбия за обща борба с турците, Славейков писал:

Слава, в ръка с’оръжие
Който бди на своя пост.
Туй, що старите зачнаха,
Млади ще го вкарат в’път.
Уморените заспаха,
Живите нека бдят.1

Още повече се увлякъл поетът от мисълта за въоръжена борба в 1873 г. - годината, в която бил обесен Васил Левски, когато и най-смелите почнали да се отчайват. Тогава той преработил и напечатил в цариградското спис. "Читалище" своето произведение "Бойка войвода", намислено и отчасти изработено 20 години по-рано. За него той писал на 21 март, 1853 г. до Н. X. Палаузов: "Бойка Българска войница, която списвам за разтух на сопругата си от лятос насам, може да я видите в подлистника на "Цариградски вестник" някога. Но тогава написаното не видяло бял свят. И след като го преработил в 1873 г., от него се явила в печат само една част. Макар да било замислено като поема, това произведение, доколкото е напечатано, представя току-речи само един стихотворен разговор със силна революционна тенденция, пред който разговор има кратък разказ за това, къде и защо е станал той (разговорът). Действието се върши в старобългарското царство. Подвойводата Стоян получил съобщение от своя войвода, че гърците минали границата, пленявали бълг. градове и села, палели и убивали. Нему се поръчвало, да хване час по-скоро пътя през гората, да иде на връх Балкана и да нападне гърците отзад. Преди да тръгне, верният на дълга си Стоян се отбил в потайно време в село при кладенеца, гдето го чакала годеницата му Бойка, за да се прости с нея и да й даде воля, ако чуе, че е загинал, да се омъжи за другиго, стига той да е юнак, достоен за нея. Бойка, обаче, заявила на своя годеник, че ще отиде заедно с него на бой. Тогава почва дълга препирня, в която слисаният от това желание на момата войник се мъчи да я убеди да си остане на село, като изброява опасностите в боя, а тя му възразява и доказва, че смъртта на бойното поле е за предпочитане пред чакането и пред смъртта от болест. В Бойкините доказателства именно се крие ценността на произведението; те са красноречив зов за борба, който само цензурата на наивните очи е можела да пропусне. Ето едно късче от тях:

Час дошъл мъртъв да паднеш:
Где се по-лесно умира,
Ала не тамо в войската! -
С войската на бой кога си,
Щом чуеш екне тръбата,
Кипва кръвта ти, възвира,
Смърт ни на ум ти не иде;
Мислиш ти само за мщение...
Рана ли враг ти нанесе,
Кръв ли ти видиш да бликне,
По-силна жажда за мщене
в тебе тогаз се възражда.
Смъртна ли бъде таз рана,
Ясна, засмена, душата
Отведнаж тело оставя
мрътво, но с’слава покрито.2

Какво се е разказвало по-нататък в поемата не се знае, защото продължението й не е напечатано и не е намерено в книжата на поета3. Но един от синовете на поета (Пенчо) съобщава, че поемата разказвала подвизите на Стояна и неговото падане на бойното поле, а след това - подвизите на Бойка, която го заместила във войводството, и нейното връщане на село наедно с трупа на нейния любим, когото погребала на местото на срещата им.

Макар да не е посочен по-определено към кое време е искал да отнесе поетът разказваните в поемата случки, - не може да има никакво съмнение, че това време е предхождало турското завоевание, защото се представя, че воюването ставало с копия, стрели, сулици4 и мечове.

Но от нашата стара история няма сведения за никаква мома войвода; а и в народните песни става дума за юнакини главно по време на турците. По тази причина трябва да допуснем или че авторът е измислил напълно героите на своето произведение, или пък че е пренесъл към историята лица, живели в много по-сетнешно време. Пенчо Славейков, без съмнение, по сведения, дадени от баща му, твърди, че е направено последното. Той пише: "Сюжетът на Бойка Войвода е взет от легендарните разкази за някаква си жена-войвода, върлувала из Търновско, в началото на миналото (т.е. на 19-то) столетие"5. - Че наистина действието става в Търновско, показват ни следните думи на поета:

Когат’ водата дохожда,
Стара ти майка понесе
На лов ти беше далеко,
Баща ти беше в Търново...

От тях се вижда още, че от селото на Бойка до Търново било по-близо, отколкото до мястото, където Стоян ходел на лов. - Но кое е това място и кое лице е дало повод на Славейков да създаде своята "Бойка войвода"? - Да отговорим на този въпрос ни подтиква не само любопитството, а и съзнанието, че когато лицата и местата, които са вдъхновявали нашите поети, са известни, тия места стават по-мили на нашите сърца, а това не е излишно в днешното време на разочарование. Нека тия места бъдат посетени от младежта и нека и това помогне, тя да обикне по-силно "нашата земя хубава".

Коя юначна мома се крие под Бойка войвода - това ние можем да узнаем по приписваните й особености и подвизи. За нея се казва, че било едничко дете на родителите си и че от малка пасла овци:

Аз сама съм едничка, аз за син и за дъщеря...
Аз съм расла, порасла по дъжд, по ветър с
Овцете. Често и гладна и жъдна!

За да убеди своя годеник да я вземе със себе си, Бойка му напомня два свои подвига, именно: 1) тя спасила Стояновата майка, когато я повлекла придошлата река, а баща му не бил в село:

Нима не помниш Стоене,
когат’ водата дохожда,
Стара ти майка понесе.
Аз сама скочих в реката,
буйни талази пресекох.
Насред река я настигнах.
Жива на брег я извлекох.

2) Изнесла на ръце из пламналата къща самия Стоян, когато той лежал унесен от силна треска:

Или забрави, Стоене,
Тебе когат’ те тресеше,
Че ви се къща запали,
Кой скочи в страшни огневе,
че на ръце те изнесе,
както агне гергьовско!...

Посочените подробности във връзка със съобщението, че момата е живяла в края на XVIII век подсещат, че в образа на Бойка войвода се крие юнакинята Рада Барачкина, която наистина се е подвизавала в последната четвъртина на 18 и в началото на 19 в. За нея Славейков, по предание от близки лица, е записал следните сведения, обнародвани в книжката му "Примери исторически" (Цариград, 1868 г.):

Рада била от село Чолакова махала6, което се намира на 1 час разстояние от Търново към ю.-з. - там, дето Дреновската река се влива в Янтра. Това село било заселено някога от селяни на близкото, сега запустяло, село Качица, което се намирало четвърт час по-нагоре. Рада била едничка дъщеря на жена-вдовица с малко имотец, която била известна с прозвището Барачката. Още от малка тя проявявала голяма смелост и самопожертвователност. Така, когато била момиче на 12-13 год. и пасяла овци, тя спасила живота на едно по-малко от нея овчарче, когото бил повлякъл буйният и стремителен порой на дола, който пада от стените горе и тече край самото село.

Като пък била на 17-18 г., един летен ден, на жътва, когато всички селяни се намирали на нивата, а в село били останали само хлемавите и немощни старци, - случило се да се запали една къща, в която лежала бабичка, прехласната от силна треска. Рада била първата, която, щом съгледала от нивата дима, завтекла се, влязла в пламналата къща и изнесла на ръце болната бабичка. За тази юначна и добросърдечна мома искали да се оженят много момци не само от нейното село, но и от другите околни села. Та не стигали българските ергени, ами в нея се влюбил и сина на един богат и влиятелен ага от село Качица, който със заплашвания отстранил другите искатели и настоявал Рада да се потурчи и омъжи за него. За да се избави от него, Рада влязла в юнашката дружина на Вълчан войвода, а когато той бил хванат и убит от леденишкия спахия Ахладоглу, заела местото му и водила дружината, като защищавала околното население от злосторници, дори до времето, когато Исмаил Трестиниклията заел и умирил Търновско (началото на 19. век)7.

 

Не е мъчно да се види, че именно тази мома е била праобразът на Бойка войвода. Славейков я пренесъл в старобългарско време, но в поемата твърде малко отстъпил от онова, което бил чувал за нея: на Бойка са приписани същите два подвига, които била извършила Рада, с онази разлика, че героинята на поемата спасява от водата не овчарче, а майката на Стояна, от огъня пък изнася не бабичка, а самия Стоян. Но и Бойка, като Рада, след смъртта на либето си, става водителка на неговата чета. И така, под Бойка войвода се крие юначната Рада Барачкина от с. Чолакова махала.

Текста подготви Даниела Беличовска

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. [Първоначална редакция на стихотворението "Мудно ходи нашто време", познато в редакцията на П. П. Славейков. Вж: Славейков, П. Р. Избрани съчинения. Т. 1. София, 1978, с. 95-96, 333-334.] [обратно]

2. [Ю. Трифонов цитира ранен вариант на поемата, публикуван в сп. "Читалище" (ІІІ, 1873, кн. 11, 31 авг., с. 1034-1043). Поемата е позната в редакция на П. П. Славейков. Вж. Славейков, П. Р. Избрани съчинения. Т. 1. София, 1978, с. 144-154, 345-346.] [обратно]

3. [В публикувания в избраните съчинения на П. Р. Славейков текст следват още 89 стиха.] [обратно]

4. [Вид късо копие за хвърляне.] [обратно]

5. [Петко Р. Славейков. Характеристика от Пенчо Славейков. // Славейков, П. Р. Избрани съчинения. Книга първа. Под ред. на Пенчо Славейков. София, 1901.] [обратно]

6. Днес Чолаковци - квартал на Велико Търново. [обратно]

7. Исмаил ага Тръстениклията (Тръстеникли, Исмаил ага, Тръстениклиоглу) (1797-1806 ) - силистренски паша, чиито владения включвали цяла Североизточна България. [обратно]

 

 

НОВА БИБЛИОГРАФИЯ

Баева 1958: Баева, С. Творчеството на Петко Р. Славейков от периода на Кримската война. // Известия на Института за българска литература, кн. VІІ, 1958.

Баева 1968: Баева, С. Петко Славейков. Живот и творчество 1827-1870. София: БАН, 1968.

 

 

© Юрдан Трифонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2014
Юрдан Трифонов. Избрани студии. Варна: LiterNet, 2006-2014

Други публикации:
Юрдан Трифонов. Първообразът на П. Р. Славейковата "Бойка войвода". // Мир, ХХХІV, бр. 8307, 10 март 1928, с. 3.