ПОСЛЕДНАТА КАМПАНИЯ

Ясен Захариев

web

Жегата по обедно време, в края на месец февруари, беше нетърпима, а слънцето припичаше толкова безмилостно, че под каската, в потната глава на Габровеца, изплува образът на подполковника по военно обучение от гимназията, който обясняваше: “При ядрен взрив се обръщате с гръб, залягате с ръце на главата, краката към епицентъра и по възможност да сте на сянка!” Всички се обръщаха към него с “Г-н Подпокойник”. После в съзнанието му се появи образът на учителката по физика, която разправяше, че слънцето е нестихваща атомна бомба. Понеже не издържаше вече на жегата и нямаше как да застане с крака към епицентъра, той реши, че независимо от риска да го спипат, трябва да изпуши една цигара на сянка.

Габровеца беше винар и това му беше втората кампания в Австралия. Когато се говори за “кампания”, по въпроса имат какво да кажат политиците, военните и винарите. Последните се занимават с нея около два-три месеца в годината, в края на лятото и началото на есента - различно според местния климат. През останалото време я чакат и се готвят за нея. В момента, когато гроздето по лозята узрее достатъчно, винената истерия се отприщва и битката започва. В малките градчета на винарските области хората направо откачат. В Тананда, Южна Австралия, кампанията също като на война се обявява с декларация в неделя. По улиците излизат духовият оркестър, църковното настоятелство, мажоретки, пияници, технолози, плъхове, ченгета и зяпачи. Появяват се и красиви момичета, които със запретнати рокли и потни крака влизат в коритата с готовото грозде и мачкат зърната с петите си. Надолу по краката им потича ярко-червената течност, която се събира в пригодените за това улеи. През това време събралите се около тях гледат похотливо нагоре, пият и с кървави устни правят стратегически прогнози за кампанията и магията на ферментацията.

Предишната кампания си беше намерил работа в малка и спокойна семейна изба на юг от Аделаида, с десетина миниатюрни резервоара, няколко помпи, ръчна преса и неголямо хале с бъчви. Посветените знаят, че безобидното съчетание от три думи “Малка Семейна Винарна” обикновено означава следните три неща - Много работа, Семейство алчни собственици и Въшлива заплата. Тогава Габровеца не беше посветен. На следващата година реши да поправи грешката си и постъпи на работа в най-голямата изба на континента, която произвеждаше два пъти повече вино от целокупна България. Беше проектирана от архитекти на Shell и, разбира се, приличаше на петролна рафинерия. Плащаха добре, мръсниците, но огромните им резервоари бяха на открито, задължаваха те да носиш каска и ти даваха supervisor. Мислеше си, че последното е добро име за стимулираща дрога, но не и за началник.

- Виж ти, виж ти! Един криещ се от жегата българин. Добро местенце си намерил, приятелю.

Габровеца се сепна. Почти беше допушил цигарата си под сянката на един от най-големите съдове за вино, правени някога - беше малко по-висок от осеметажен блок в “Люлин” и пълен с милиони литри мерло. Вместо началника си обаче, видя усмихнатата Патриция - потна, с каска в ръце, пакет цигари и кибрит в ръка.

- Вие от Чили не можете ли да четете табелите наоколо. Пушенето е забранено в рафинериите на Shell. Освен това караш без каска - ухили се Габровеца и си хвърли фаса. После й направи място да седне до него.

- Тази озонова дупка тук ще ни скапе! - Патриция беше млада, красива и говореше с най-очарователния акцент, който Габровеца беше чувал някога. Освен това беше завършила философия в Чили.

- Парников ефект, нали знаеш? Всяка година времето става все по-топло, а хората все по-откачени. Днес ни е последната смяна заедно. Утре отивам в нощната. Затова нека да пием по бира след работа, ако дотогава не са ни уволнили, разбира се - предложи Габровеца и се изправи.

- Става.

Той отиде да изключи помпите, поддържащи циркулацията на фермента в поверените му резервоари, тъкмо навреме, за да го види главния supervisor и да отчете добрата работа. Процедурата беше проста. По време на ферментацията отделяните газове изтласкват смачканите чепки, семки и люспи на повърхността в резервоара, като образуват сравнително здрава и твърда маса, плуваща отгоре подобно на сал и обикновено наричана “шапка”. Технолозите често решават, че е добре за виното въпросната шапка да се потопи изкуствено обратно в течността или с помощта на мощни помпи да се облива със сок, изпомпван от дъното на резервоара. “Високо квалифициран труд” - мислеше си Габровеца, докато с усилие влачеше маркучите към следващите резервоари. След това щеше да натисне няколко копчета.

Патриция беше завършила университета в Сантяго с философия и латински преди пет години. Искала да прави докторат по философия, но попаднала на страстен преподавател - феноменолог, който упорито искал да я вкара в леглото. Тогава тя решила “да поеме нещата в свои ръце” - страстно преспала с него, не й харесало, зарязала го и заминала със стипендия в Испания. В Мадрид историята се повторила почти по същия начин с преподавател по латински и старогръцки. Загубила стипендията и отишла на юг в Херес, родното място на прочутото шери. Там участвала в първата си кампания. Запознала се и с един калифорниец, като отново поела нещата в свои ръце. Зарязала го, но втората й кампания била вече в Калифорния. Прибрала се за малко в Чили, но скоро я стегнала шапката и тръгнала отново. Оттогава скиташе по избите в двете полукълба според сезона. Когато кампанията свършеше в северното, идваше ред на южното и обратно. Беше й по-изгодно отколкото да се занимава с латински в Сантяго. С някои изключения Габровеца живееше по абсолютно същия начин. Само че не знаеше латински и не беше завършил философия. Патриция му харесваше и той все по-често се питаше, кога тя ще поеме и неговите неща в свои ръце. Щеше му се.

- Светът е пощурял, казвам ти! - говореше тя същата вечер на бара в кръчмата. Вече бяха изпили доста бира и мислеха да тръгват. - Една неделя се прибирах от Сан Франциско към Напа и трафикът беше изпълнил почти целия път. Представи си само, в разстояние на петдесет мили колите бяха броня до броня! И после тъпаците се оплакват от глобалното затопляне. Знаеш ли, кое е било най-важното нещо някога в Гърция?

- Секс? - Габровеца повдигна вежди неуверено и с надежда.

- Ще ти се! - каза го тя с усмивка. - Все някога ще те огрее и теб, не бой се. Това, за което ти говоря сега, е друго - мярата, златната среда.

- Нямам представа за какво говориш. Аз разбирам само от повърхностни процедури за правене на вино, от балканска политика и... от тези три неща. Нямам претенция за нищо повече… Кога според теб ще ме огрее?

Тя не обърна внимание на въпроса и продължи:

- Най-ярката метафора на човечеството е пред очите ти всеки божи ден в избата, а ти дори не я забелязваш. Или си я забелязал?

- Ннне - Габровеца за миг се беше замислил за политиката на Балканите.

- Дрожди! Това, което създава виното. Помисли малко! Какво става при ферментацията? Първо имаш смачкано грозде и сладък, лепкав сок, където се заселват дрождите. После те започват да плюскат и да се размножават, да се размножават и да плюскат. Нямат никаква мяра, настава пълна вакханалия, абсолютен секс, кампания. Резервоарите кипват и се затоплят. Любовта на дрождите и неистовата им воля за живот създават виното. Както знаеш, те консумират захарта и я изхвърлят после като лайна под формата на алкохол и въглероден двуокис, отделяйки топлина. Никак не е поетично, но това е техният вариант на замърсяването и глобалното затопляне. Ако не бяха собствените им отпадъци и ограничената среда, те също като нас биха могли да плюскат и да се множат до края на вечността. В един момент обаче умират. Захарта е свършила, а високият алкохол, който са произвели в резултат на безмерния си апетит, ги е отровил. С една дума: осрали са се. Разбра ли сега за мярата? - Патриция пресуши чашата. Лицето й беше поруменяло и станало още по-красиво.

- Разбрах. Но не ми се иска да вярвам, че да се удавим в собствените си лайна, е предопределено от природата ни по същия начин, както да правим секс и да се размножаваме. Освен това забравяш въглеродния двуокис - той също допи чашата си. - Все пак за едно си права. Изглежда, че нещата точно натам отиват.

- Не само изглежда, повярвай ми. Насред задръстването в Калифорния и отровните изпарения от колите се замислих за пръв път, че вероятно времето ни вече започва да изтича. Вярно е, че всички повтарят това тъпо клише непрекъснато, но то става съвсем различно, когато действително го осмислиш и усетиш. Някак си РАЗБИРАШ, че е истина и измъкване няма. Не ми е гот вече. Сега и десет минути не можеш да седиш на слънце, ако не си се наплескал целия с крем против изгаряне. И това е само едно от хилядите неща, които не можем да променим.

Преди да си тръгнат, и двамата минаха през тоалетните. Патриция отхвърли нескопосаното предложение да бъде изпратена до квартирата, но все пак прие от Габровеца малкото фенерче, за да си свети по пътя. В света на винарите фенерчето е учудващо важен работен инструмент - свети в тъмното и можеш да видиш как кипи виното. Щеше да му го върне утре, когато се засичат смените. По-късно същата вечер той беше сигурен, че има поне едно нещо, по което най-категорично се различава от дрождите - никакъв секс!

На следващия ден Габровеца се събуди възбуден и с мисълта за Патриция. Беше влюбен без каквото и да е чувство за мяра. Реши да я покани на вечеря през първия си почивен ден и да я срази с балканско остроумие и галантност... Замисли се: “Балканско, Остроумие, Галантност!?” - трите думи се затъркаляха като воденични камъни в съзнанието му, но така и не се подредиха в някаква устойчива форма. “Добре де!” - щеше да я срази с нещо друго. Мислеше да вземе няколко бутилки вино - от най-доброто - да сготви мусака или гювеч и да покани Патриция на вечеря. Щеше да й покаже една философия - българска философия, при която по-казването е винаги повече от казването и естествено не изисква специално образование. Искаше да намери начин да й каже, че независимо как изглеждат нещата, в действителност те не могат да са чак толкова лоши. Искаше отново да й стане приятно въпреки дрождите и Калифорния. Знаеше, че има начин.

Още с влизането, заедно с упойващата миризма на ферментиращо грозде, началникът му го посрещна с мрачен израз и му съобщи, че има инструктаж за всички работници, така наречените “плъхове” (cellar rats), с една единствена точка - безопасност на труда. Събраха се в големия офис и отпред излезе някакъв задник с каска и вратовръзка:

- Срещата днес се отнася до риска при влизане на персонал в опасни и непроверени за въздух пространства, става въпрос за резервоарите при почистване, циркулация и други процедури. Знаете добре, че въглеродният двуокис, отделян така обилно по време на бурната ферментация, измества кислорода, няма мирис и цвят. Едно вдишване е напълно достатъчно, за да загубите съзнание и може да ви коства живота. Ще обърнем внимание и на слънцето, което също е изключително опасно и предизвиква рак на кожата. Не трябва да забравяте през няколко часа да се мажете с предпазен крем - този напомняше на Габровеца за някого. Приличаше на онзи подпокойник от гимназията. - Излишно е да споменаваме и това, че каските са задължителни. Освен това от днес ще работите по двойки. Неспазването на тези разпоредби, съответно води до автоматично уволнение и най-важното: създава предпоставки за инциденти като днешния.

- Какво е станало, че така се напъва тоя нещастник? - се обърна Габровеца към съседа си, наркоман от Северната територия.

- Чилийката е умряла.

- Какво?

- Изпуснала си фенерчето върху шапката в резервоара, протегнала се надолу, за да види дали не може да го достигне, но без да иска, си поела въздух и... Паднала, без да я видят. Знаеш как е. Често пъти въобще не съзнаваме, че дишаме, пич.

Инструкторът продължаваше да дрънка нещо, което Габровеца вече не чуваше. Нищо не чуваше. Беше по-блед и от труп в моргата. Представи си я как, неземно красива и с разпилени коси, лежи върху твърдата шапка в резервоара и стиска проклетото фенерче. Отдолу кипеше любовта на дрождите и не позволяваше на тялото й да изстине.

© Ясен Захариев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.02.2006, № 2 (75)