|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАЩО СИ ОСТАНАХ СТАР ЕРГЕН Георги Виденов Обожавам динята. Тази моя слабост е откакто се помня. В детството вълнуващ момент беше избирането на диня. Избирах я да е с малко дупе и лека. Веднъж попаднах на много лека и голяма диня. Зарадвах се - останаха ми пари за още една диня. Доволен от избора, бързах да се прибера вкъщи и да се похваля за находката. Разрязах я, а тя вътре куха. Всички прихнаха да се смеят, а на мен ми се плачеше. След това реших да се реванширам и избрах тежка диня. Пак ми се смяха - динята беше зелена. Да, но аз съм упорит и се специализирах в избирането на дини дотолкова, че познавам узрялата диня само с поглед. Раснах - пораснах и не знам откъде чух, че жената е като динята - не знаеш какво има в нея. Но аз нали съм специалист по избирането на дини само с поглед, реших, че с поглед мога и жена да си избера. Срещнах я. Поогледах я - отпред, отзад. Малко дупе - това добре. Малко лекичка - това не е много добре, но младостта не ме изчака да мисля и пламна голяма любов! Къде ли не! Само на перваза не сме...! Мина време, погледът ми се поизбистри, започнах да виждам по-добре и за мой ужас разбрах, че тя е много куха. Грешката при избора на диня се повтори и при избора на жена. Обещах си лека жена да не избирам. И ето новата ми избраница се появи - тежичка, набитичка, дупенце добро, и нали съм огън момче - пламнах. Аз горях като факел, а тя зелена дебелокора диня. Събрах си тленните останки и да ме няма. Мина време, посъвзех се, живнах, очите ми зашариха. Търсех единствената. Но да не е куха, да не е зелена! И тя не закъсня. Дойде като вихрушка и ме забърса със замах. Огънят се разпали, но не пламна - тлее и пуши. И как ще племне - то зряла, та зряла - то мъдрости, то съвети! Хукнах и назад не се обърнах. От много избиране, така си останах сам. Сега, с напредването на годините, се върнах назад. Започнах отново да избирам жените по малкото дупе, да е лека и задължително куха - по възможност много куха. Така е, когато дойде втората младост!
© Георги Виденов |