МИТЬО УРСУЗА

Георги Виденов

web

Сложил ръце на кръста си, Митьо Урсуза вървеше по улицата и мърмореше сърдито. Дали някой му беше казал нещо накриво или, както обикновено, си мърмореше нещо? Стигна до къщата си и бавно, тромаво влезе. Блъсна вратницата след себе си, но тя не се затвори. Това го подразни и той пак я блъсна. Тя пак не се затвори.

- Мъмка ти, как па веднъж не се затвори?! Мъмка ти и вратница! Ти нема да се затваряш, нема да се затваряш, ама некога така ше те блъсна, че нема повече никога да се затвориш.

Митьо Урсуза със злоба блъсна за трети път вратницата и тя се затвори.

- А-а, нема да се затваряш, а?! Ше те строша, та поне да знам, че нема вратница.

В двора го посрещнаха големите очи на телето му. То го гледаше виновно. Беше се отвързало и излязло от обора.

- Мъмка ти, кой те пусна, а?! Кой те пусна? А, Пено-о, Пено, ма?

Никой не му отговори. Пена, жена му, я нямаше.

- Мъмка й, пак е отишла некъде на приказки. На нея й дай само приказки.

Усетило свободата си, телето вдигна опашка и лудо заскача из двора. Играта му приличаше на танц, негов си танц. Танц с въртене на глава и хвърляне на чифтета със задните крака.

- Мъмка ти, скачаш, а? Рипаш, а? Още малко ше рипаш и хоп, ножлето, и хоп, във фризера. А-а, малко ти остава. Там във фризера ше се укротиш. Ти за какво си мислиш, че те храня, а? Да не мислиш, че те храня да ми подскачаш. Ше подскачаш заедно с оня, дето грухти в кочината.

Телето спря да подскача. Гледаше към Митьо Урсуза. Чудеше се какво му говори.

- Мъмка ти, какво ме гледаш? Какво се пулиш? Сега ше се опулиш.

И Митьо Урсуза взе една летва, замахна, телето отскочи, летвата се стовари върху опашката му. Телето побягна, спря се до къщата и уплашено гледаше към Митьо Урсуза.

- Мъмка ти...

- Остави телето, бе - извика жена му.

- Мъмка ти, къде ходиш?

- Къде ходя. За хляб ходя, да има какво да ядеш.

- А ти не ядеш, нали? Ти въздуха ядеш. Къде те намерих? Кога те взех, беше като клечка. А я се погледни сега! Като шопара си. Ходиш като патица. Шопара поне знам защо го храня. А теб защо те храня? Ти за какво си ми?

- За какво съм ти, а всеки ден манджа искаш!

- Мъмка ти, ше млъкнеш ли или летвата по главата?

Телето бързо се скри в обора. Жена му се скри в къщата. Подгонена от петела кокошка се блъсна в краката му.

- Мъмка ти, къде се вреш? Или искаш да ти откъсна главата? Без това от теб файда нема. Само ядеш и сереш. Осрахте ми двора. А яйца? Яйца нема. И ше ви изколя, само петела ше оставя да ми кукурига.

На торището десетина кокошки усърдно риеха и не чуха заканата.

- Мъмка ви, риете, риете, ама сега ше ви покажа какво ви чака всичките.

Митьо Урсуза се спусна към една от кокошките, но тя му се изплъзна. Спусна се към друга и тя се изплъзна. Изплашени, кокошките се пръснаха из целия двор. Вдигна се врява. Успя да хване третата кокошка.

- Мъмка ти, нема да снасяш яйца, а? Само ше ядеш и риеш, а? Стига ти толкова. Сега аз ше ям.

Хванал кокошката с едната ръка за краката, а с другата за главата, Митьо Урсуза тръгна към дръвника. Взе брадвата и сложи главата й на дръвника. Кокошката гледаше обезумяла.

- Мъмка ти, сега ше ти отфръкне главичката!

Митьо Урсуза замахна и брадвата се заби в дръвника. Кръв пръсна от прерязаната шия. Той хвърли кокошката настрани, тя заподскача, опитвайки се да се изправи на крака с отрязана глава, опръска го с кръв, удари се в стената на къщата и падна на земята.

- Мъмка ти, с отрезана глава и пак не мирясваш. Я, какво ме направи.

В двора кокошките тичаха без посока, врякаха, кудкудякаха.

- Мъмка ви, гледайте, гледайте какво ви чака!

Шопарът от кочината даде знак, че е гладен. Митьо Урсуза не му обърна внимание. Шопарът силно заквича.

- Мъмка ти, квичи, квичи, че малко ти остана. Утре ше ти резнем главичката. Я, какви бузи си направил! Искаш да ядеш, а? Па, защо да ти давам ядене? Стига ти толкова. То те и храних. Я се виж! Гониш двеста кила. Стига си квичал! Утре ше те колим. Защо да ти давам ядене?

Митьо Урсуза хвана кокошката за краката и я занесе в къщата. Кокошките се скриха в кокошарника, телето нито се виждаше, нито се чуваше да мучи, пуякът, който в други дни вдигаше най-много шум - сега не се чуваше, шопарът спря да квичи.

И времето замря. Пушекът от комините на къщите се издигаше високо нагоре. Малки снежинки плахо и бавно се приземяваха и губеха в калта. След тях небето сякаш се разтвори и към земята полетя облак от снежинки. Митьо Урсуза излезе от къщата, погледна към небето, снежинки посипаха лицето му.

- Мъмка му, заваля.

Някъде изквича прасе и... замря!

- А-а, мъмка ти, резнаха ли ти главичката, а?

Наближаваше Коледа!

© Георги Виденов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.04.2006, № 4 (77)