НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ РАЗНОРОДНИ МЕТОДИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Гергана Дачева

web

Книгата на доц. д-р Татяна Ангелова е структурирана в пет раздела и има твърде интересна композиция. Всъщност това е тип сборник със статии - 20 броя. Идеята е интересна, тъй като представя хронологично научния път и етапите в изследователското мислене на авторката. Някои от статиите са в непроменен вид и в сравнение с други, нови такива, показват творческото и научното израстване на Татяна Ангелова. Петте раздела са обособени според общата проблематика както на статиите, така и на методиката на обучението по български език (МОБЕ), като в началото на всеки раздел има въведение и обобщение на основните аспекти на разглежданите проблеми.

Основните цели, които Т. Ангелова си поставя още в предговора, са: "да бъдат набелязани основни тези за съвременната МОБЕ; да бъдат предложени някои техни решения; да бъдат направени и обосновани някои прогнози за преодоляването на противоречията в съвременното обучение по български език (БЕ); да бъдат подпомогнати в професионалната си подготовка както бъдещите учители, така и практикуващите преподаватели по български език и литература".

Смятам, че тези цели не само са постигнати, а дори нещо повече - направени са и допълнителни крачки напред по посока на теоретични разграничения между понятия като методика на обучението и методика на образованието, обосноваване на ролята на ученика като център на образователния процес в светлината на теорията за конструктивизма, обобщаване на предизвикателствата пред обучението по български език, оформянето на основни тезиси и практически параметри за оценяването и измерването на знанията в обучението по български език, използването и включването на новите образователни технологии и интернет в обучението по български език и др. В практическо отношение можем да посочим систематизирането на качествата и проблемите в учебните програми и учебниците по български език, конкретните изследвания, конструирането на корпус от писмени ученически текстове, направени върху материали от ученически текстове и извеждането на критерии при оценяването им, формулирането на основните проблеми отново върху конкретни материали на ученическия писмен дискурс и др.

В този ред на мисли ще бъдат разгледани отделните раздели и статиите в тях в обобщен вид, за да се откроят конкретните изследователски задачи и тяхното решаване.

Първият раздел - "Новата образователна парадигма и задачите пред МОБЕ. Терминологични проблеми на МОБЕ", включва четири статии - "Езиково обучение и/или езиково образование", "Обучението по български език. Постижения и предизвикателства", "Конструиране на корпус от писмени ученически текстове. Цели и задачи. Технологични трудности" и "Роля на обучението по български език за интегрирането на ученици в двуезична среда". Както става ясно, в този раздел се поставят някои основни проблеми, свързани с новата образователна парадигма на МОБЕ, и се изясняват терминологичните характеристики на МОБЕ. Можем да кажем, че този раздел е по-теоретичен и обобщава съвременните търсения в различни научни области - лингвистика, педагогика, социолингвистика, психолингвистика, корпусна лингвистика и др. Прави впечатление задълбочената подготовка и осмислянето на връзките между отделните научни направления, както и акцентирането върху интердисциплинарния подход при търсенето на решения, които да помогнат на съвременната идентификация на МОБЕ. Това, впрочем, е и една от основните световни тенденции в областта на теорията и практиката на всяка научна дисциплина. От всяка статия в този раздел личи внимателното вглеждане в проблемите и задълбоченото анализиране на постиженията с цел да се постигне оптимално обхващане както на възможностите за теоретично диференциране, така и за практическо приложение в сферата на съвременното образование у нас. Формулирани са прецизно отделни тезиси, които имат важно значение за осмислянето на съвременния облик на МОБЕ и изобщо за ученето на език. Такъв основен тезис е формулиран на с. 6 например: "не обучение по български език за всички, а обучение по български език за всеки ученик", което очевидно поставя ученика в позицията на субект, а не на обект на обучението. В резултат на това се променя и ролята на учителя в този процес - той се превръща в учител, който може да прогнозира езиковото и интелектуалното развитие на обучавания и да взема адекватни методически решения. Авторката отделя специално внимание и на още един съвременен аспект на МОБЕ - обучението в двуезична среда, или казано по друг начин - обучението на билингви. Тук отново се очертават основните проблеми и се поставят задачите, като се предлагат три учебни похвата - рецептивен, генеративен и смесен. Посочени са и евентуалните мерки, които могат да се набележат за решаването на проблема. Смятам, че авторката е свършила много методологическа работа, като е използвала както класическите концепции, така и съвременни.

Вторият раздел - "Проблемите на педагогическата интеракция в обучението по български език и методическата компетентност на учителя българист. Новите образователни технологии, интернет и обучението по български език", се състои от три статии - "Интерактивен модел за описание на урока по български език", "Лингвометодически аспекти на ученическия прагматикон" и "Новите образователни технологии, интернет и обучението по български език". Основният акцент тук пада върху изясняването на понятия като интеракция и интеракционизъм, разглеждащи взаимодействието между членовете на социални групи в условията на комуникация с помощта на символи. Въз основа на тях Т. Ангелова обосновава интерактивния тип стратегии за преподаване, интерактивните технологии и променените роли на учителя и ученика в образователния процес. Тези съвременни концепции се свързват тясно от авторката с конструктивизма и новите образователни технологии, които предлагат богати и творчески възможности за осъществяване на промяна както в обучението, така и в образованието по БЕ. От изложението личи задълбоченото осмисляне на тези тенденции и явления, както и тяхното отлично познаване. Нещо повече - Т. Ангелова предлага модели с приносно значение за практическото им приложение в нашето образование под формата на интерактивен модел за описание на урока по български език. Посочени са много примери от ученически текстове, като впоследствие са анализирани и обобщени. Направени са и съответните изводи. Твърде важно значение има и обогатената с български материал класификация на Синклер и Култхард за действията (с. 61-63), с които се привлича вниманието. В тази връзка ми се струва, че би било особено полезно включването в анализа на българския материал на шестте езикови функции на Якобсон и извличането оттам на доказателства за функционирането на този модел. По този начин ще се задълбочат и изяснят теоретичните основания на подобна класификация. За мен би било интересно дали предположението ми за засилената употреба на фатичната, апелативната и метаезиковата функция в този модел би се потвърдило. Разбира се, тази класификация би могла да бъде разгледана и откъм теорията за речевите актове, но това е тема на друг разговор и на друга статия, може би. Авторката предлага и два типа модели на обучение по български език - с ограничена и със засилена интерактивност - като анализира всеки от тях и прави необходимите изводи за връзката им с проблемно базираното, проектно ориентираното обучение и с проекта за критическото мислене. Тези статии имат твърде важно практическо значение, тъй като дават насоки за начините на прилагането им в училище.

Третият раздел - "Проблеми на учебните програми и учебниците по български език", включва четири статии - "Социокултурната компетентност като компонент на държавните образователни изисквания и ОБЕ на ученици от 9.-12. клас", "Новата учебна програма по български език за 11. клас през погледа на специалиста по методика", "Предизвикателствата на учебната програма по български език за 12. клас" и "Обучението по български език, учебникът по български език и интернет". Както става ясно от заглавията на статиите, този раздел може да бъде наречен професионален отзвук на актуални събития и теми. Тук конкретната проблематика заема основно място, но отново с присъщите за Т. Ангелова задълбоченост, последователност, загриженост и критичност. Тя прави същностно описание на положението до момента, анализира плюсовете и минусите, привежда новото конкретно предложение и търси предизвикателствата в него. Според авторката "не се нуждае от доказване твърдението, че трябва да бъдат използвани понятия като социокултурна и езикова компетентност" (с. 90).

Четвъртият раздел - "Проблеми на ученическия писмен дискурс и на работата над текста и микротекста. Речевата жанрология в училище" - се състои от пет статии - "Анализ на писмен ученически дискурс", "Учебен речев жанр и неговият компонент микротекст. Опит за типология на учебните речеви жанрове", "Съчинението като личностна изява на ученика (за есето като учебен жанр)", "Езикът, на който ученикът говори за себе си в съчинението есе" и "Система от учебни похвати за работа над микротекста". Този раздел включва проблематика, свързана главно с формулирането, изясняването и практическото умение за писане на ученически текст - респективно на съчинение есе. Подробно са описани и анализирани конкретни занятия по български език, като са формулирани етапите в подготовката на учениците за писането на есе. Разгледани са възможните позиции на автора в текста, както и различните стратегии, свързани с личните местоимения за изразяване на различен модус. Подчертани са специално предимствата на отделните стратегии, което е особено полезно при преподаването на този речев жанр в училище. Приведени са множество примери за отделните стратегии в текстове на ученици, което засилва доказателствената сила на концепциите и прави достъпна теорията. Авторката изгражда система от учебни похвати за работа с микротекстове, като очертава както отделните типове упражнения за работа с тях, така и отделните елементи на самото упражнение. Подробно са изложени вижданията за речевите жанрове на различни изследователи, но акцентът съвсем основателно пада върху теорията на Бахтин като изключително продуктивна. Разгледани са и двете групи психолингвистични модели за пораждане на речта - хоризонтален и вертикален. Този модел е изграден под влияние на принципа на Якобсон за проектирането на езиковите елементи от оста на селекция (вертикална) върху оста на комбинация (хоризонтална).

Петият раздел - "Проблеми на оценяването и на измерването в обучението по български език", включва три статии - "Националният изпит тест (след 7. клас) в частта български език и проблемите на оценяването в обучението по български език за периода 5.-7. клас", "Дидактическият тест като инструмент за оценяване на подготовката по български език за зрелостниците" и "Проблеми на оценяването и на измерването в обучението по български език в контекста на конструктивизма". Този раздел също има характера на специализиран отклик на конкретно събитие или явление. Очевидно е, че Т. Ангелова не спира да следи и да се вълнува от съвременните проблеми на методологията, методиката, теорията и практиката на обучението по български език, като непрекъснато откликва професионално на събитията в образованието и търси пътища за решаването на новите задачи. Определен принос в това отношение, не само за ОБЕ, е моделът за оценяване и измерване на знанията и уменията на учениците. Разгледани са прецизно различни характеристики на тестовете, след което са обобщени резултатите и са направени твърде съществени изводи върху конкретния тестов материал. Предложени са реални процедури за измерване и оценяване на подготовката на обучаваните, които са особено ценни за проверка на тестове въобще. Последната статия завършва кръговата композиция на сборника, като ни връща в началото - при конструктивизма, но този път във връзка с проблема за оценяването и измерването. По този начин петата глава има характера на обобщение и заключение на книгата.

Както стана ясно от направения кратък обзор, сборникът предлага статии с много широк теоретичен и практически обхват, което показва по недвусмислен начин възможностите на доц. Т. Ангелова да ексцерпира материал, да го анализира задълбочено и да прави необходимите за целта класификации и систематизации. Статиите от петте раздела включват всички важни и актуални проблеми на съвременната методика на обучението и на образованието. Прави много добро впечатление фактът, че авторката изразява смело мнението си по спорните и недостатъчно изследваните аспекти на анализираната проблематика. Въпреки че се занимава, както се посочва в заглавието, със съвременните въпроси на МОБЕ, тя добросъвестно и с уважение цитира и използва класически постижения в тази научна област на наши изследователи като Ив. Хаджов, М. Янакиев, К. Димчев и много други. Авторката добросъвестно е отдала дължимото на всички учители, дипломанти и ученици, които е споменала в своите статии.

Богатата литература след статиите показва познаването и целесъобразното използване на актуалните тенденции в различни научни области. Цитирани са множество български и чужди изследователи със свой принос в конкретната проблематика.

В заключение - смятам, че книгата на доц. Т. Ангелова "Методика на обучението по български език. Съвременни проблеми" е задълбочено и много компетентно изследване на разнородните аспекти на поставената проблематика.

© Гергана Дачева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 2
© Електронно списание LiterNet, 28.05.2006, № 5 (78)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 2.