ИЗ "ВОЙНАТА НА МАЙКИТЕ"

Евелина Ламбрева

web

- 1 -

Двете жени паркираха почти едновременно колите си пред заведението. Едната извади кошничка с бебе от аудито и се запъти към другата. Поздравиха се хладно. Бяха се уговорили да се видят насаме в "Червената шапчица". Беше задушен летен следобед, но над вечно заснежените върхове на Алпите се скупчваха тъмни облаци и обещаваха дъжд. За по-сигурно решиха да седнат вътре.

Кафе-сладкарница "Червената шапчица" бе отворила врати съвсем наскоро в една от няколкото останали стари къщи на квартал "Цветен". Всъщност "Цветен" беше официалното име на квартала, но всички негови обитатели и хората от околността го наричаха гальовно "Цветенце". Долу, в ниското, досами езерото, се намираха плажът и тенис кортовете, където мнозина от "Цветен" и от съседните села прекарваха свободното си време през лятото, а потоците коли от четирите шосета, които се срещаха на кръстовището, довеждаха уморени пътници. Хора отблизо и отдалече се отбиваха по всяко време на деня да пият кафе или някоя разхладителна напитка, щом видеха изрисуваната като в приказките дървена алпийска вила и сновящите в градината между масите сервитьорки, облечени като Червената шапчица.

Сега обаче кафенето беше празно. В тази нетърпима жега посетителите му бяха предпочели да седят на прохлада вън под кестените. Двете жени седнаха на маса до прозореца с изглед към градината и шадравана. През отворената врата равномерно долитаха успокояващите звуци на водоскоците. Бебето спеше блажено в кошничката си и примляскваше от време на време насън.

- София, Щефан и Лукас са нарязали вчера гумите на колелото на Тони. Направили са го показно пред другите деца - наруши мълчанието едната и тъмните й очи станаха изведнъж още по-големи.

- Е, какво чак пък толкова е станало, Сузане, деца са, те ще се оправят сами. Изпрати ми сметката за нарязаните гуми, застраховката ще я плати - каза тихо другата, без да поглежда съседката си, и повдигна рамене с безразличие. Когато говореше с някого, тя никога не го гледаше в очите.

- Но твоите синове не спират да тормозят моите! Оня ден Флори дотърча разплакан вкъщи. Като се появил на детската площадка, изведнъж всички спрели да играят и млъкнали. Малката Джойс изплюла камъчето - махай се, Флориан, Щефан и Лукас ни казаха, че си крадец, не искаме да си имаме работа с крадци, който играе с крадец, става също крадец. Кога и на кого Флори е откраднал нещо, София? Може ли синовете ти да говорят такива неща за Флориан?

- Какво ще желаят дамите? - прекъсна разговора ведрият глас на сервитьорката.

- За мен жасминов чай, моля - отвърна почти без да поглежда и нея, София.

- За мен кафе без кофеин, ако обичате - усмихна се приветливо Сузане.

- Разбира се, госпожо! Това ли е всичко?

Двете жени кимнаха потвърдително.

- Виж какво, Сузане - продължи с тих, равен глас София, когато сервитьорката се отдалечи - какво правят и какво говорят децата ми на улицата, никак не ме интересува. Вкъщи са послушни и изпълнителни, нямат проблеми в училище, другото е без значение. И твоите не са цвете, не помниш ли как миналата зима Флориан натъпка догоре със сняг пощенската ни кутия и увреди цялата важна кореспонденция, която получава мъжът ми? Не помниш ли как Антон ухапа Лукас почти до кръв?

- Това се случи един-единствен път, София, повече не се е повтаряло!

- И ти какво очакваш сега от мен? Да се прибера вкъщи и да започна да раздавам правосъдие ли? Не, това няма да стане, не се меся в отношенията на децата си с други деца - поклати глава София и се усмихна снизходително.

- Кой тогава трябва да им каже, че това, което правят, е безобразие? Ти познаваш ли изобщо синовете си, София? Какво е това, да заплашват другите деца на улицата, че който не им се подчинява, ще бъде мъртъв?

- Ти не ходиш на работа и си седиш по цял ден вкъщи, Сузане, затова имаш време да надзираваш и да се ровичкаш из работите на децата - кое какво казало, какво направило - зазвуча изведнъж режещо гласът на София, макар че продължаваше да говори тихо.

- Ама София, аз сега не съм дошла тук, за да...

- Знаеш ли, не те разбирам, Сузане! Ти, жена с кариера на търговски мениджър, да си оставиш работата - продължи назидателно София, натъртвайки на р-то, което вече стържеше като трион в базелския й диалект, - да обуеш пантофите, да се затвориш у вас с домакинство и деца и най-накрая да добиеш отвратителния манталитет на домакиня, която слухти какво правят хлапетата на улицата! Ето, това е недопустимото безобразие!

Сервитьорката донесе поръчката и когато двете жени нервно пожелаха да платят веднага, първо ги погледна учудено, а после сви устни и побърза да се сбогува, усетила неловката ситуация.

- Да си остана вкъщи след раждането на децата и да се грижа за тях, докато пораснат, си е лично мой избор, София! - почервеня от гняв Сузане. - Постигнала съм кариерата, която съм искала, и после съм решила да се оттегля от нея в името на семейството си. Когато децата нямат вече толкова нужда от мен, ще се върна отново на работа. А ти?

- Ти си предателка на цялото женско съсловие, Сузане! Феминистките водиха толкова тежки битки, докато отвоюват правото ни на труд вън от къщи. А сега ти и такива като теб го връщате доброволно, като се кротвате по собствено желание пак в топличкото семейно огнище - застърга още по-ожесточено гласът на София.

- И какво лошо виждаш в това, София - изгледа я провокиращо Сузане, - една жена да се отдаде изцяло на майчинството?

В светлокафявите очи на София Грабер вече святкаха мълнии, а гласът й, макар и да оставаше кротък, скрибуцаше подобно на бичкия:

- Ако ходеше по семинари и беседи, щеше да знаеш, Сузане. С такива митове в услуга на мъжете са промивали женските мозъци векове наред католическата църква, а после националсоциализмът и психоанализата. Но ти не ходиш по такива места, откъде да научиш подобни неща? Просто недоумявам какво ви става напоследък на една малка групичка уж еманаципирани, уж образовани жени. Давате на мъжете, които само това чакат, оръжие срещу нас, останалите жени.

- Да си еманципирана, София, означава не толкова дали ходиш на работа, или не, а дали си вътрешно свободна да вземаш собствени решения за живота си - прекъсна я Сузане. - Означава също и да си достатъчно зряла, за да можеш да носиш сама отговорност за решенията, които си взела. Това е моята гледна точка.

- Да ви имам гледните точки. На всичкото отгоре и си позволявате да съдите другите, които не са като вас - не спираше София, а Сузане вече едва понасяше скърцащото й "р". - Ще ви се да сте по-добри и от майките си, и от всички останали майки. Това са пълни глупости! Една група жени се опитвате да натрапвате представите си на други жени, които по свой начин разбират майчинството - като например да оставят децата си да се развиват, както си искат, и да не им се месят в живота - усмихна се надменно София.

- Ти май искаш да ми изнесеш цяла лекция? Слушай, София, не съм дошла на среща с теб, за да ми набиваш в главата глупостите си, които, изглежда, само ти смяташ за феминизъм, а за да поговорим сериозно за проблемите между децата ни - погледна я на свой ред с превъзходство Сузане и въпреки че вече целият й врат бе осеян с червени петна, тя успяваше да остане външно спокойна. - Да поговорим за синовете си като еманципирани жени.

- Искаш да кажеш, че аз не съм еманципирана, така ли? - прекъсна я София и стана от стола си.

- Вече ти казах как аз разбирам еманципацията - усмихна се победоносно Сузане и също стана. - Та да се върнем отново на темата, заради която пожелах да се срещнем насаме - децата. Смяташ ли, че можем да си помогнем в случая, ако потърсим подкрепа от училищната психоложка? Няколко разговора, ще отидем двете семейства, заедно с Флориан, Антон, Щефан и Лукас?

- Забрави за такива срещи! Аз нямам проблем с децата си, нито мъжът ми! Проблемът си е изцяло твой! - поклати нервно глава София. - Имаш ли да ми кажеш още нещо, защото трябва да тръгвам?

- Много искам да те питам... - погледна я изпитателно Сузане.

- Питай!

- Според теб ти добра майка ли си? Ако не искаш, не ми отговаряй.

- Моите деца, Сузане, за разлика от твоите, са здрави! Нито Щефан, нито Лукас боледуват толкова често, колкото твоят Флориан. И двамата ми синове са общителни, децата в квартала обичат да играят с тях. А с твоя Антон децата си играят само защото родителите им ги карат. Ако не го знаеш - да ти го кажа! От съжаление! - тръсна глава София Грабер и буквално излетя от кварталното кафене.

Виж я ти тая гъска Сузане, замърмори пред себе си София. Дали съм била добра майка! Повръща ми се от този глупав мит. Вечно усмихнатата, разтопена в майчиното си щастие жена... Всеотдайна, жертвоготовна, търпелива и не знам си още каква! Аз пък не искам да съм такава, не искам да зачерквам себе си само защото съм родила деца! Не искам! Не искам! София заблъска яростно по волана и потегли от паркинга.

Дъщеричката на Сузане, Целия, заскимтя в кошницата си, явно поразбудена от нервните женски гласове. Майка й я погали по главата и забърза към луксозната си лимузина.

Светкавица изтръгна двете жени от мислите им, а небето отгоре като че ли изведнъж заизлива ведра. Чистачките едва смогваха да оттласкват улеите от тежки дъждовни капки, които удряха като чукчета по стъклата. Изключено е да се разберем със София, нямам представа какво да правя, въздъхна Сузане и се опита да се съсредоточи върху пътя, който вече едва се виждаше в пороя.

© Евелина Ламбрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.02.2014, № 2 (171)