Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПСИХОАНАЛИТИЧНО
web | Скок
към слънцето
Аз лежа на кушетката,
той зад мене мълчи.
През прозореца скучна е гледката,
устата ми просто гълчи.
Аз се връщам към детството,
той зад мене мълчи.
От стената фиксира ме стреснато
портрет със бездънни очи.
Аз признавам белите си,
той зад мене мълчи;
от съседния блок със мечтите си
Лайза Минели звучи.
Аз претърсвам душата си,
той отново мълчи
по стъклата разголват телата си
сълзите и много горчи!
Пак прехапала устните стиснати,
тропам с токчета сред потока коли;
във главата ми тъжните истини
подскачат и страшно боли...
Бягам, от своята сянка подгонена,
той над мене чадъра държи
и възкръсват в дъжда побелелите спомени;
детето във мен по баща си тъжи...
© Евелина Ламбрева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.03.2006
Евелина Ламбрева. Скок към слънцето. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Евелина Ламбрева. Скок към слънцето. Варна: Издателство "Книгата",
2006.
|