Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОСТМОДЕРЕН ГРАД
web
В него не трептят липи,
наместо дъжд прозвънват джиесеми,
отдавна е прогонен Бог от този рай
на банкомати и на манекени.
Подобно стар, осиротял баща
по улиците времето залита,
край него като с призрачни длета
часовници дълбаят из гърдите.
Изкъртват всяко чувство в такт
със звуците на крякащи ай-поди,
да си човечен тук, е смъртен грях;
а да обичаш, значи да си болен...
И в този постмодерен град
като че вика, за да ни събуди
несретникът, понесъл жълт плакат,
на който пише: "Всички тук сме луди...!"
© Евелина Ламбрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.07.2007, № 7 (92)
|