Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗ "ИЗРИЧНО ВЪЗРАЖЕНИЕ"

Евелина Ламбрева

web

4. ЛУКАС

Евелина Ламбрева Йекер. Изрично възражениеНевлязъл още вкъщи, Лукас извади от раницата си дивидито, което получи от телевизията, и го пъхна в уредбата. Взе си набързо от хладилника парче салам и една бира и седна пред телевизора. Нямаше търпение да изгледа на спокойствие предаването, но най-вече, колкото и да не искаше да си го признае, да погледа Жанин. Захапа парчето салам и натисна "старт" на дистанционното.

 

Четири години не бяха се виждали. А сега тя седеше срещу него, по-красива и по-самоуверена отвсякога. Как не се сети, че Жанин също може да бъде поканена, та нали телевизионната служителка ги познаваше и двамата още от времето преди да се разделят? Седеше на бежовия диван удобно отпусната, небрежно кръстосала стройни крака. От очите й хвърчаха борбени искри. Кремавият костюм в бизнес стил й стоеше като изваян. Червилото в нежнорозов цвят пръскаше блестяща свежест върху обрамченото й от дълга руса коса лице.

Лукас се вторачи в записа. Гледаше около себе си възбудено и с известно притеснение. В удобните меки кресла, наредени в кръг, бяха насядали другите участници - все непознати, с изключение на една по-възрастна политичка с майчинско излъчване и един очилат млад политик, смятан за ключова фигура в съвсем прясната Партия за нова свобода.

Мъжът вляво от Лукас, с венец от бяла коса около голото теме и лице на панда, се оказа философ етик. От дясната му страна беше седнал много слаб мъж с добродушни сини очи, той беше преживял сърдечна трансплантация. До него - социоложка с мрачен поглед, политичката и политикът. Отсреща, вляво от водещата, се усмихваше красивата уста на Жанин. Още по време на предаването му се стори, че Жанин истински се зарадва да го види отново. Той също й се усмихна, за да й даде знак, че не се сърди за нищо.

На тавана се виждаше част от гората черни прожектори - малки, големи, с най-различна форма, които дремеха като полуотворени очи. Стените на студиото бяха от огромни блокове изкуствен материал, облицовани със сиво-червеникави тапети на скали и тухли. Лукас не беше си представял студиото толкова малко и тясно. На екрана на телевизора вкъщи то изглеждаше внушително голямо и просторно, особено когато операторите се движеха между цветните декори и участниците.

Телевизионната водеща - дребна брюнетка, подстригана на скосена черта, с жизнени очи и момичешки глас, седеше сама на триместния диван. Тя поздрави лъчезарно зрителите и обяви темата на дискусионното предаване. Тази вечер участниците щяха да разговарят за принципа "Изрично възражение". Водещата изсипа въпросите си:

- Дали да се вземат автоматично за трансплантация органите на всеки човек, загинал при автомобилна катастрофа, злополука или самоубийство, ако той приживе не е изразил писмено изричното си възражение срещу това? И още: трябва ли на всяка цена всеки живот да бъде спасяван? Съществува ли правото на чужд орган, щом собственият ти откаже да работи? Дали скоро ще бъде повече от естествено да се разхождаме с чужди органи, щом нашите излязат от функция? И ако наистина се стигне дотам, кой ще поеме все по-нарастващите разходи в здравеопазването за тези лечения? Това са въпросите, с които ще се занимаваме тази вечер.

Един по един тя представи гостите на предаването и обърна първо към Лукас дискретно гримираното си, излъчващо любезна деловитост лице:

- Лукас Хофман, вие сте съпреживели смъртта на сестра си. Тя умира, защото до последния момент не се намира подходящ донорски черен дроб. Как се чувствахте през цялото това време?

Сега Лукас ясно видя на екрана как очите на Жанин се отвориха широко от изненада и тя се вторачи ужасена в него. Раздвижи се неспокойно в креслото си, без да премества поглед от него. Най-вероятно Жанин току-що научаваше, че Юдит вече не е между живите. Той пое дълбоко въздух и започна да разказва как се беше случило всичко.

- Жанин Бергер, баща Ви е бил спасен благодарение на това, че своевременно е станала възможна трансплантацията на сърце. Въпреки това обаче сте против донорството на органи чрез налагането на принципа "изрично възражение". Защо?

Жанин се покашля, извини се и отпи глътка вода от чашата пред нея на овалната масичка в средата на кръга.

- Да, баща ми оцеля, въпреки че всички от семейството се молехме да не се намери подходящ орган за него. Той беше деспот... След сърдечната трансплантация продължи да ни тормози. Майка ми, брат ми и аз постоянно се питахме дали хората, които предоставят след смъртта си органи за трансплантация, си задават въпроса у какъв човек ще попадне сърцето им, черният им дроб, белият им дроб, бъбрекът им. Дали биха дали органите си точно на този човек, ако го познаваха лично? - Жанин звучеше пресипнало и малко унило, борбеността в погледа й беше угаснала. - Сякаш никой от тези, които си правят донорски паспорти, не се замисля и не си дава сметка, че един ден органите му биха могли да бъдат присадени на някой педофил, на насилник, на убиец. Според мен, такова едно мислене е просто късогледо! - каза Жанин след кратка пауза.

Лукас видя още веднъж как мъжът, претърпял сърдечна трансплантация, започна много притеснено да поглежда ту към водещата, ту към Жанин. Върху зачервеното му лице бяха избили дребни капчици пот, които се забелязваха дори от екрана на телевизора.

- Не мога да си представя, че повечето трансплантирани хора са чудовища - каза той и набърчи чело. - Добре, че нямам дъщеря, която би желала да умра. Всъщност оцеляването ми се дължи не само на новото сърце, но и на обичта, която през цялото време получавах от жена си и дъщеря си. Без тази обич не биха ми стигнали силите да преодолея болестта, операцията и множеството усложнения след това.

Мъжът разказа как двете идвали всеки ден в болницата, как жена му седяла с часове до леглото и четяла от любимите му книги или гледала телевизия, докато той спял. Дъщеря му всеки ден донасяла своя рисунка, за да му дава кураж в борбата със смъртта. Болничната стая се била изпълнила със слънца, с къщички със смеещи се очи, с весели семейства котки и сияещи момиченца с големи червени сърца в ръце. По стените й оживял един свят, напълно различен от болничния. Когато лекарят влязъл в болничната стая и съобщил, че се е намерило подходящо сърце и след малко влизат в операция, детето попитало: Като получиш чуждо сърце, ще станеш ли друг, тате? Ще станеш ли като този човек, от когото е сърцето, или ще си все същия татко? Била чула, че душата живеела скрита в сърцето, значи, то определя какъв е човекът. Той й обяснил, че след сърдечна трансплантация човек не приема личността на донора. Личността умира заедно с тялото, сърцето на починалия обаче може да живее независимо от мъртвата личност в тялото на друг, жив човек. Ама разбира се, че ще си остана същият, момичето ми, утешил я той и я погалил по главата, преди да тръгне към операционната. Дъщеря му не била навършила още тринадесет години, когато го трансплантирали. Днес следвала медицина.

- Значи, вие сте на мнение, че заради такива изключения като вашето, на много болни хора трябва да бъде отнета възможността да оздравеят и да се върнат към нормалния живот? - етикът се извърна в креслото си и премери Жанин с поглед от главата до петите.

- Разбира се, че не! Но пък и тихомълком на всички след смъртта им да бъдат изземвани органите, за да бъдат присаждани на кого ли не, това отива твърде далеч - Жанин посегна отново към чашата с вода и погледна мимоходом към Лукас.

Той седеше съвсем спокоен в широкото кресло. Този път никак не се ядоса на възгледите за донорството на Жанин, които му бяха до болка познати. Харесваше му да се гледа сега на екрана как успяваше да запази равновесие и не се поддаде на провокациите й. Лукас се усмихна и отпи глътка бира. Водещата се обърна отново към него:

- Г-н Хофман, какви бяха Вашите нагласи по отношение на донорството на органи, преди сестра Ви да се разболее?

- Винаги съм бил за принципа "изрично възражение". Не ме интересува кой ще получи един ден органите ми. Важното е онези хора, на които бъдат присадени, да могат да оживеят. За мене не съществува по-ценен или по-малко ценен живот. Донорският ми паспорт е отпреди повече от четири години - много преди да се разболее сестра ми.

- А вие, г-жо Бергер? Каква беше Вашата нагласа, преди да се наложи сърдечна трансплантация на баща Ви?

- Винаги съм поддържала мнението, че човек би могъл да дари орган или част от орган на някого, когото познава и обича. Случаят с баща ми само потвърди това убеждение - отвърна Жанин, без да снема поглед от Лукас.

- А ако поради несъвместимост на тъканите близките се окажат негодни да бъдат донори, тогава какво? Любимият човек да умре ли? - Лукас я изгледа изпитателно.

- Ами освен близки всеки има и приятели, да не забравяме приятелите. На драго сърце бих дарила парче черен дроб на добрата си приятелка, ако тя се нуждае.

Натъженият поглед на Жанин, помирителната й усмивка, скромността, с която сведе красивата си глава при тези думи, грабнаха дъха на Лукас и сега, докато я гледаше от големия екран на телевизора вкъщи.

- Роднините и приятелите невинаги могат да помогнат. Когато някой се нуждае от ново сърце, то може да бъде взето само от мъртъв донор - включи се отново в разговора мъжът, претърпял сърдечна трансплантация. - Освен това работният стрес расте навсякъде, значи, все повече хора ще се нуждаят от нови сърца.

- Известно е, че има твърде малко органи за трансплантация. Известно е, че по тази причина в страната умират годишно десетки хора, докато чакат в списъците за орган. Защо готовността за донорство у населението е толкова ниска? - водещата обърна поглед към социоложката, която до този момент мълчаливо и намръщено следеше дискусията. - Какво ще кажете по този въпрос като социолог, г-жо Херцог?

- В нашето постмодерно съвремие с неговата вездесъща постижимост на всички неща - социоложката заговори бавно, със сонорен глас, сякаш изнасяше лекция - се сблъскваме с едно непрестанно обезчовечаване на човека. Във фантазията си човек се изживява все по-естествено като безсмъртен, като бог, за когото няма невъзможни неща. Както никога досега, той е способен да изключва от представите си непоносими реалности като например своята конечност и ограничената възможност лично да влияе върху съдбата. Вторачването в собственото тяло и грижата за неговото здраве придобиват централно значение, с което се улеснява изключването на непоносимите реалности от полето на съзнанието. Във фантазията на този човек-бог тялото, включително неговите органи, е извисявано до степен на свещен фетиш. Красивото, здраво тяло, което задължително трябва да изглежда и младо, е издигнато в култ. През свободното си време самовлюбеният човек бог се занимава изключително с това, да служи на неповторимото си тяло - той гладува до забрава, спортува до припадък, храни се толкова болестно здравословно, че развива орторексия1, разкрасява се с какви ли не пластични операции, прави си дизайнерски гениталии, впръсква си ботокс, страстно се снима гол и разпространява голите си селфита чрез социалните медии, нерядко си сменя пола. Със своята себецентрираност нашият съвременник се интересува малко от своите събратя и от техните беди. Свръхиндивидуализиран и автономен, постмодерният индивид няма нужда от Другия освен ако той не му е необходим, за да бъде опредметен за лични цели. Тук идва питането: как един такъв човек сам би пожелал да стане донор на органи?

Етикът закима одобрително с глава към социоложката и тя продължи лекцията си като че ли още по-окуражена:

- Ако обаче нашият човек-бог изведнъж се разболее тежко, поради своята убеденост в постижимостта на всички неща той не е в състояние да приеме, че животът му не може да бъде удължаван до безкрай. Ако трябва да бъде трансплантиран, той съвсем естествено живее с нагласата, че му се полага орган. И ако се окаже, че шансовете му за оздравяване са по-големи, ако получи орган от жив донор, той изведнъж започва да опредметява събратята си и особено техните органи, забравяйки, че и те се изживяват като човеци-богове. Той разпраща есемеси на колеги, на съседи, на роднини, с въпроса дали някой би му дал бъбрек или парче черен дроб така, както преди вечер ги е питал дали някой може да му услужи с яйце или половин хляб. Ако не получи това, което иска от другия човек бог, хваща първия самолет за Пакистан, купува си за малко пари желания орган без никакви угризения на съвестта и се оставя да го трансплантират на място.

- Значи принципът "изрично възражение" би бил добър изход от такава сложна ситуация? - Лукас се усмихна на социоложката. Чу как мъжът с присаденото сърце до него тихичко въздъхна и му дожаля за него. И сега, докато гледаше записа, се запита колко ли сила му е била потребна да слуша всичко това.

Лукас обърна очи към Жанин, която беше зареяла поглед някъде над главите на участниците, като че ли съзерцаваше гората от прожектори. Наистина ли витаеше из празнотата? Или май беше зяпнала единия от операторите? Сигурно й харесваше този с мускулестите ръце, черната тениска и рошавата коса, която падаше леко върху излъчващото му страст лице? Лукас спря дивидито и върна филма малко назад. Трябваше да види още веднъж кадъра с оператора, за да прецени дали той се харесваше на Жанин. Не, не беше възможно. Той продължи с предаването.

- Човекът е такъв, какъвто винаги е бил. Любовта към ближния е религиозен мит, звучи просто несериозно. Този мит изживя времето си... - прозвуча силният глас на младия политик. - Днес на човека в нашата страна му е толкова добре, колкото не му е било никога в цялата човешка история. Вече е безкрайно свободен да задоволява желанията и копнежите си, защото притежава за това и необходимите средства. Не разбирам какво лошо има в това.

- Господин Хофман, Вие загубихте сестра си, защото за нея не се е намерил подходящ черен дроб за трансплантация. Според Вас кой е виновен в случая?

- Политиката. И медиите, разбира се - Лукас погледна с упрек първо двамата политици, след това и водещата на предаването. - Политиците и журналистите се провалиха по този въпрос. От тях очаквах повече разяснения и мотивационна работа по темата за донорството на органи и за принципа "изрично възражение". Работа на политиците е да убедят хората, че не е разумно да се вкопчват в органите си, а да мислят солидарно, съпричастно и човечно за онези болни, които един ден ще имат шанса да оживеят благодарение на дарените от тях органи!

Жанин нервно прокара ръка през косата си и излезе от мълчанието:

- Политиците не трябва в никакъв случай да си позволяват да оказват натиск върху хората и да ги манипулират. Чрез политическа диктовка да се доставят резервни части за машината "човек” и достатъчно работа за монтьорите й - тази представа ме ужасява! Докъде ще доведе това? На човека не може да бъде гледано като на лек автомобил, на който му трябва втори или трети двигател или пък девет-десет пъти нови гуми, докато е в употреба.

- И защо не? - Лукас се видя как поема дълбоко въздух. Беше решил да говори в името на Юдит. Искаше да се изяви като адвокат на мъртвата си сестра и на всички онези непознати хора, които един ден щяха да имат нейната съдба. - Модерният човек се е превърнал отдавна в машина, която трябва да работи непрекъснато и на все по-високи обороти и която, работейки така, един ден неизбежно ще се скапе. Защо тогава той да няма право на резервни органи?

- Въпреки това обществото на постиженията не може да направи от човека машина. Ако това се случи, то въпросният човек сам си е виновен, че се е превърнал в машина - Жанин отново нервно прокара ръка през косите си.

- При цялото ми разбиране за трагичната смърт на сестра Ви, не мога да се съглася с Вас, че решението на проблема е да се вземат автоматично органите на всеки, починал от неестествена смърт, ако той приживе не е заявил избора си. Би било ужасно да живеем с представата, че органите не ни принадлежат, защото ще трябва един ден да ги отстъпим на друг. Това е против правото на себеопределяне на всеки човек. Нали не желаем да изградим нов, още по-странен от вече познатия ни, комунизъм, в който човешките органи се превръщат в колективна собственост? - равнодушно прозвуча младият политик.

- Напротив, органите трябва да бъдат обявени за колективна собственост на народите, и то час по-скоро. Това просто няма как да ни се размине, от ден на ден обществото става все по-болно - отвърна трескаво Лукас.

- О, това са просто празни твърдения! - прекъсна го политикът, клатейки глава. Той смъкна очилата си, после ги сложи пак и изгледа Лукас с враждебно пренебрежение.

- Всички реки в Швейцария са пълни с остатъци от болкоуспокояващи лекарства, антибиотици, наркотици и хормони - ето го доказателството за това, колко болни са хората - не отстъпваше Лукас.

- Замърсяването с тези вещества показва, че гражданите и гражданките на тази страна са в състояние да си купуват такива лекарства. В други държави хората измират, защото не могат да си го позволят, нямат пари да платят - усмихна се самодоволно политикът, кръстоса крака и се облегна назад в креслото си.

- Неразбираемо е защо трябва да се губят толкова много органи, които биват изгаряни или изгниват в земята, след като биха могли да служат като естествен резервоар при спасяването на болни хора - прозвуча от екрана майчинският глас на политичката.

- Естествен резервоар? И защо? - обърна ядосано глава към нея Жанин. - Защо човек да не може да си отиде от този свят такъв, какъвто е дошъл - с всичките си органи и с ненакърнената цялост на тялото си?

- Но кой би спечелил от това, ако отнасяме и органите си в гроба? - попита раздразнено политичката и присви силно начервените си устни. - Никой! Нито мъртвите, нито живите болни. При това солидарността с нуждаещите се, такава, каквато е залегнала в принципа "изрично възражение", би могла да извърши чудеса, истински чудеса, при лечението на безнадеждно болни хора. Тази солидарност ще тласне и медицината мощно напред.

- Има хора, които не са заинтересовани от това други да живеят, щом те самите не могат да са вече сред живите. И това си е тяхно право да не искат да даряват органите си след смъртта. Егоизмът е неделима част от човешката същност. Ако един умре, защо пък друг трябва да се разхожда с неговите органи? - Жанин скръсти ръце пред гърдите си и се усмихна злобно на политичката.

- Политиката трябва да се замисли сериозно върху това, дали да не легализира търговията с органи. Дали легализацията и либерализацията на търговията с органи не са в случая най-доброто решение - политикът намести очилата върху носа си.

- Аз дълбоко се съмнявам дали има на този свят човек, който доброволно би предложил парче от черния си дроб или бъбрек за продан - каза спокойно етикът.

- О, разбира се, че има такива хора. Може би не точно в Западна Европа, но иначе ги има... - възрази му с леко раздразнение политикът.

- Ако някъде хората предлагат органите си за продан - каза на висок глас, но с непоклатимо спокойствие етикът, - то това е от парично затруднение, от материални лишения. Натискът на материалната беда няма и не може да има нищо общо нито със свободата, за която говорите, нито с каквато и да била доброволност. Ако един човек от Балканите продаде на някой западняк единия си бъбрек, за да купи с парите лекарства за тежко болното си дете, то това се случва от безизходица! Безизходицата го тласка да продаде бъбрека си, не свободният му избор...

- Да , но той има свободата на избора, може и да не си продаде бъбрека - отвърна с безразличие политикът.

- Но това е лъжесвобода! И Вие го знаете много добре! - етикът закова с поглед младия политик.

- Лъжесвободата на човека е отделна за себе си тема. Всяка свобода, в края на краищата, е лъжесвобода - вметна нервно социоложката.

- И аз виждам нещата по сходен начин - кимна с глава Лукас. - Всички живеем в лъжесвобода, но не смеем да си го признаем пред себе си. Наистина ли човек е свободен, щом спира да се развива, защото трябва да работи все повече, все по-бързо и все по-дълго, за да остане конкурентоспособен и да преживява? Как да се чувствам свободен, щом трябва да бронирам жилището си, ако не искам да ми се случи същото като на съседа - да ме нападнат и оберат посред нощ, докато спя?

- Да не говорим за световното положение в момента - продължи мисълта му социоложката, - на колко места по света мога да се движа свободно, без страх, с моята така наречена свобода? А мога ли да летя свободно, когато всеки момент някой прегорял от преумора и изтощение пилот може да реши да извърши амок, за да отмъсти на алчния си работодател, и ей така, да ме вземе със себе си в отвъдното, заедно с още двеста други такива като мен уж свободни граждани на планетата?

- Е, вие също сте свободна да решите при тези обстоятелства дали да не си останете вкъщи и да не излизате никога никъде - убоде я присмехулно Жанин, но социоложката отмина репликата й с пренебрежителен поглед.

- Само парите освобождават от несвободата на съществуването! Парите правят човека свободен! - важно изду гърди политикът. - Затова и всеки трябва да бъде неограничено свободен да прави пари с всичко, с което може.

Етикът поклати глава с недоумение. Мъжът с трансплантираното сърце заби замислено поглед в земята. На Лукас му се стори, че Жанин отново се беше отнесла нанякъде.

- Знае се, че някои хора трупат огромни богатства чрез незаконна търговия с органи. Също така е известно, че хората, които приживе продават свои органи или части от тях, често стават жертви на престъпни бизнесмени. В такъв случай легализацията и либерализацията на търговията с органи не биха ли били мощни оръжия срещу мафията на органи? - поде становището на младия политик телевизионната водеща.

- Прилагането на принципа "изрично възражение" би било много по-коректният подход отколкото легализирането на органната търговия, безспорно е така. От гледна точка на етиката обаче принципът "изрично възражение" влиза в остро противоречие с правата на личността, това не бива да го забравяме - каза етикът и обясни сложните взаимовръзки между принципа "изрично възражение" и правата на човека.

- Има много необразовани хора и такива, които са незаинтересовани. От тях, естествено, не може да се очаква, че ще положат усилия да възразят писмено срещу отнемането на органите им след смъртта. Неизразяването на възражение от страна на такива хора обаче не означава, че те са непременно съгласни да им бъдат взети органите, след като починат. Това за мен е изключително проблематично и е унизително за мъртвите, а с принципа "изрично възражение" се отваря и врата за огромни злоупотреби - потвърди социоложката становището на етика.

- Господин Биркенвалдер, преди една година Вие сте получили ново сърце. Междувременно сте успели да се върнете отново на работното си място като счетоводител. Радвате се на семейството си, наслаждавате се на хобито си на градинар, и изобщо на живота, както ми разказахте преди предаването. Как се чувствате сега, като чувате всичко това?

- Никак не съм учуден, че мненията за принципа "изрично възражение" са толкова различни - отвърна мъжът. - Смятам, че да се мисли отвъд собствената смърт за други хора с желание да им се помогне е въпрос на великодушие. Аз лично поддържам интензивен душевен контакт с донора чрез новото си сърце. Всеки ден му благодаря за подаръка и го уверявам, че се грижа отговорно за сърцето му. Понякога си говоря наум с него, той е моят ангел хранител.

Когато започнаха заключителните реплики на предаването, Лукас спря дивидито. Дали и Жанин го беше изгледала отново вкъщи, как ли й се беше сторил? Лукас допи бирата и разтреби масичката пред телевизора. Какво ли си мислеше сега за него? Мъртво уморен, въздъхна дълбоко и се затътри към спалнята си.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Орторексия - болестна обсебеност от здравословното и правилно хранене. Името на това състояние произхожда от гръцките думи "orthos"- правилен и "orexis"- влечение към храненето, "апетит". [обратно]

 

 

© Евелина Ламбрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.10.2017, № 10 (215)

Други публикации:
Евелина Ламбрева Йекер. Изрично възражение. София: Рива, 2017.