* * *

web

Там, където
улицата се слива с безкрая
и стърчат от мъглата
главите на сградите
набити на колове,
дърветата са приведени
над себе си
и твърде любовната лирика.
С ръце прежулени,
разкъсани,
изтънели
като въжета втора употреба,
с души втора употреба
хората се свързват
...
и се късат по средата
безсмислени,
безръки
и ненужни
от неспособността да кажат
"само мое".

© Елица Мавродинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.04.2006, № 4 (77)