 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРАЧКА
Аз все по-често мисля за раздяла
със всичко, до което се докосвам:
с постелята на топлото ми тяло,
с опората на верните ми кости.
Все повече живот прекарвам някъде,
където няма стави и желания.
И,
благ като нектар от болка,
мракът
ме мами да остана...
да остана...
да нямам кръв,
да нямам глад и улица,
да нямам чаша, гняв и обещание.
И мракът,
изначален като нула,
ме моли да остана...
да остана.
Простете ми, недели и владетели,
дивани и комедии,
скандали, ракии и компромиси, простете ми.
Аз все по-честно мисля за раздяла.
© Елица Мавродинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.08.2012, № 8 (153)