КОРАБОКРУШЕНЕЦЪТ

web

През нощта е доплувал до левия бряг на ръката ми,
като рошава риба, която се мисли за гарван.
Диша с бавни, огромни очи. И издишва брадата му
черна сол и парчета от мрежи, в които не вярвам.

Тази нощ е препил със море и мечтае за суша.
И расте върху мен като кула на пясъчен замък.
Аз попивам страха му с едно водорасло. И слушам
как гласът му бучи като прилив. Потъвам в гласа му.

И се пълня с харпуни и йод, и черупки от мисли.
И се пълня с кентаври и мъртви моряци, и ром.
И от сенки на гларуси цялата ставам петниста,
а гръбнакът на сушата вече не става за дом.

„Няма въздух на сушата” - казвам му. Той си събува
изгорялата кожа, завива ме с нея и кима.
И се хвърляме двамата, само по рани, да плуваме.

Сутринта ще изхвърли морето трупа на единия.

© Елица Мавродинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.08.2012, № 8 (153)