РАЗГОВОР С ЮРИ ЮНАКОВ

Eмил Лазаров

web

Юри Юнаков разговаря с Емил Лазаров след първия от двата му концерта с Иво Папазов на 11.11.2005 в Чикаго, САЩ. Групата включваше още Нешко Нешев (акордеон), Салиф Али (барабани), Калин Кирилов (китара, вокал), Керъл Силверман (вокал).

Групата с почитатели в Чикаго. Фотография: П. Димитров (Eurochicago.com)

Е.Л.: Юри, колко време не бяхте свирили заедно с Иво, преди да запишете “Together Again”?

Ю.Ю.: Близо 10 години. Аз напуснах България преди 12 години, а работа над диска започнахме преди около две години. Отдавна чаках това време...

Е.Л.: Как беше? Бяхте ли си позабравили тактовете?

Ю.Ю.: Нямаше такова нещо, нито за момент. Все едно, че вчера се бяхме разделили. През всичките тия години, през които не бяхме свирили заедно, постоянно съм си мислел за този ден - че пак ще се съберем на сцената, или за сватба...

Магията в действие: Юри, Ибряма и Нешко. Фотография: П. Димитров (Eurochicago.com)

Е.Л.: Аз и на Иво зададох същия въпрос: къде предпочиташ да свириш, на сцена както тази вечер, или на събори, сватби и други не толкова официални места?

Ю.Ю.: Ами трудно ми е да го определя с думи, особено след днешния концерт - стана много интересен и спонтанен - но ще ти кажа какво ми е по душа. Сватбата не може да се сравни с другите представления. Там хората са се събрали за веселба, познават се един друг. На сцената си малко като на изпит.

Ибряма в разговор с Емил Лазаров. Фотография: П. Димитров (Eurochicago.com)

Е.Л.: Спомена, че отдавна си напуснал България - къде живееш и работиш сега?

Ю.Ю.: От няколко години съм в Ню Джърси със семейството си. Купих си къща и мястото ми харесва, а също е близо до Ню Йорк. За музиката ми това е много важно.

Е.Л.: В какъв смисъл?

Ю.Ю.: В Ню Йорк има много музиканти от цял свят. В района живеят и доста български музиканти, с които свиря от време на време.

Е.Л.: Имаш и свой постоянен оркестър, нали?

Ю.Ю.: Да, с него записваме дискове и правим турнета. Същевременно обаче аз свиря с майстори от цял свят. Канят ме на много места, по най-различни поводи, от най-различни народности.

Е.Л.: Какви национални стилове свириш с тях?

Ю.Ю.: Предимно музика от Балканите: българска, сръбска, албанска, турска музика. Но музикантите, с които съм свирил, са още по-разнообразни. Аврам Пенгас например е евреин, Хасан Ишикът е много добър турски изпълнител на канун, известната албанска певица Мерита Халили, има и ромски музиканти. В оркестъра ми участва и американката Катрин Фостър, а тази вечер с нас пее Керъл Силвърман. От българските музиканти съм най-близък със акордеониста Страхил Ванков. На него специално съм му много задължен. Той беше човекът който най-много ми помогна, когато дойдох в Ню Йорк през 1994 г., когато ми беше най-трудно да си намирам работа.

Страхил Ванков и Юри. Фотография: П. Димитров (Eurochicago.com)

Е.Л.: Тук, в Щатите, твоят стил музика понякога е определян като разновидност на еврейския стил клезмер. Смяташ ли, че това е оправдано?

Ю.Ю.: Като се изключи, че използваме почти едни и същи инструменти, които са доста стандартни за по-вечето съвременни етнически оркестри, двата стила нямат нищо общо. Тактовете са различни, използват се различни схеми за импровизация, да не говорим за различните исторически традиции. Добре съм запознат с клезмер, даже знам да свиря 2-3 неща, но не мога да кажа, че съм професионалист.

Е.Л.: Какво мислиш за поп-фолк музиката или така наречената чалга, която стана толкова популярна в България през последните десетина години?

Ю.Ю.: Не ме интересува особено. Това е стил с безразборно събрани оттук-оттам ритми и мотиви, взети назаем от други стилове... но от нашата музика с Иво нищо не могат да “откраднат”, много е трудна за тях.

Е.Л.: Съгласен съм, че чалгата е миш-маш от различни стилове и влияния, защото хората в България дълги години живяха в изолация относно собствения ни фолклор. По времето на комунизма властите одобряваха само стерилен, “хербаризиран” фолклор на държавни ансамбли от типа на “Филип Кутев”, “Пирин” и други. Повечето от тях бяха много добри музиканти, но в музиката им нямаше живот. Вие с Иво бяхте първите, които започнахте да правите “жива” народна музика, съвременен фолклор, ако може така да се каже.

Ю.Ю.: Така е, през 80-те години малко хора знаеха за нас с Иво. Записи позволяваха да правят на много малко оркестри и само с разрешение на властта. После изведнъж всичко се отвори и младите започнаха да харесват това, което най-лесно се прави като музика. Малко съжалявам, че и синът ми, който също е музикант, се увлече по поп-фолка.

Е.Л.: Ти споменаваш Иво доста често. Явно се вълнуваш, че отново свирите заедно.

Ю.Ю.: Ами да, разбира се от самосебе си, нали и заглавието на диска ни е такова. Откакто съм напуснал България, го чакам този момент. А и Иво за толкова години не е свирил с друг саксофонист.

На работа? Фотография: П. Димитров (Eurochicago.com)

Е.Л.: Разкажи за начина, по който работите двамата.

Ю.Ю.: Трудно е да се опише, много неща участват. Но ние си имаме определени схеми, които си ги знаем, оттам нататък започва импровизацията.

Е.Л.: Значи никога не нотирате нещата си?

Ю.Ю.: Не, няма нужда, когато свирим двамата, просто няма какво да сбъркаме, така добре се разбираме. И другите музиканти от оркестъра свирят по същия начин. Това е част от традицията на сватбарската музика.

Е.Л.: Знам, че свириш от детски години. Със саксофона ли започна?

Ю.Ю.: Първият ми инструмент всъщност беше друг. Баща ми имаше оркестър и аз започнах с него на тъпан. После се научих да свиря на кавал. Чак след това дойде саксофона.

Е.Л.: Опитвал ли си да свириш американски джаз?

Ю.Ю.: Не, в началото, като дойдох в Америка, няколко продуценти показаха интерес към мене, харесаха ме как свиря и искаха да ме включат в техни проекти, но някак си не се получи. Това са два различни стилa, макар че и двата са свързани с импровизация. Ритмите, прогресиите са напълно различни. Просто не е моят тип музика.

Е.Л.: Юри, виждам, че е време пак да излизате на сцената. Благодаря, че отдели време за разговора ни и ти желая успех. Надявам се пак да се срещнем, в Чикаго или на друго място.

Ю.Ю.: И аз ти благодаря. Пак ще дойдем в Чикаго със сигурност, публиката тук винаги много ни харесва.

Юри, Керъл Силвърман и Ибряма. Фотография: П. Димитров (Eurochicago.com)

© Емил Лазаров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.03.2006, № 3 (76)