Димитър Сумерски

web

Медицината била точна наука, за разлика от хуманитарните и философските дисциплини! И какво й е точното? Онзи ден отивам на лекар, боли ме кръстът. Отивам и му викам, снимай, докторе, снимай, момче, че изгорех! Снимай, викам! Снима ме той, премина цял ред процедури и ме пита: Как се чувствате? Викам му, как да се чувствам, боли! Кръстът ме боли! Кръстът ви боли? Да, кръстът ме боли! Вие - казва - сте просто за легло, да лягате и да не мърдате, прешлените ви са сериозно увредени. Уплаших се, уплаших се, ти казвам, за пръв път се появи нещо в живота ми, което не можех да преборя, за пръв път този човек ме изплаши! В първите минути ми беше много трудно да свикна с мисълта, че съм болен и че трябва да се обездвижа. Това означаваше да се лиша от цялата си предишна организация. Животът ми оттук нататък щеше да протече по съвсем различен начин от досегашния. Освен това бях привърженик на йога и знаех, че движението е най-доброто лекарство. Йога беше решително против обездвижването. Воден от съмнението си, реших да отида при доктор Георгиев от Медицинска академия, препоръча ми го една комшийка. Отивам аз при него, извършва той същите процедури, а аз мълча. Страх ме е да гъкна и целият съм слух. Няма страшно, ще се излекувате - казва той - но ще трябва повечко движение, ще ви препоръчам определени комплекси от упражнения. Комплекси от упражнения, но...! Чакайте, чакайте - ми казва той - да не би да искате да кажете, че ви мързи? Съвсем не - отвръщам му аз - просто си мислех, че трябва да се обездвижа. Кой ви е казал подобно нещо? Ами доктор Петков от Физическия институт. Ами кажете му на този доктор Петков, че според мен трябва да му вземат дипломата, че подобно трайно увреждане като вашето не се лекува с мързел. Аууу „трайно увреждане” - завайках се аз - ама пак добре, ще мога поне да се движа, ще се справя някак. Въпросът е: Кой от двамата да послушам, Георгиев или Петков? И двамата са висшисти, на кого да повярвам? Реших да отида на врачка, тя да ми каже. Отивам при Джена, лечителката от Долни Богров - а тя ми казва - от сутринта едни студентиии... като се затътрилиии… хванала ги някаква венерическа болест, пък те си помислили, че са за мене! Междувременно ми предстоеше да разбера, че нито един от двамата лекари не заслужава доверието ми. Тя щяла да ме цери само с настойка от липов цвят и сутрешна разходка. Нямало да излезе много скъпо, само няколко хиляди лева. Причерня ми. Няколко хиляди лева! Така ли се събират от обикновен човек толкова пари? Какво да правя? Притесних се. Реших да ви пиша, за да ви попитам: Можем ли да говорим за точни науки в случай като този?

© Димитър Сумерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.07.2006, № 7 (80)