Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КАНАЛЪТ

Димитър Сумерски

web

Всичката земна нечистота, поганта и гнусотата на света
ще се стекат в нея като в огромна воняща клоака,
щом страшният пожар на сетния ден очисти с пламъците си света.

Дж.Джойс, “Портрет на художника като млад”

Машината, с която работя, е производство на американската фирма “Ridgid/Kollmann”, а конкретният модел носи екзотичното име “SeeSnake” - змията, която вижда. Съставена е от три части: рамка с макара, камерна глава и мониторен пакет. Най-важната част е окото на змията или камерата, тя е достатъчно малка (диаметър 1.36 инча, дължина 2 инча), снабдена е с водозащитна опаковка, диодно осветление и 512 Мhz трансмитер, предоставящ видеоизображение достатъчно, за да се установи причината и местонахождението на препятствието. Та благодарение на това чудо на техниката, изработка на американската компания “Ridgid/Kollmann”, аз имам възможност да се занимавам професионално с видеодиагностика на канализацията, а клиентите да получат реално изображение на причините за запушването. Аз заснемам, констатирам и установявам, след което показвам заснетия материал на клиента, където той ясно може да види причината за запушването. После предлагам мерки за неговото отстраняване и когато стигнем до консенсус, телефонирам на момчетата от “Корпус за бързо отстраняване на запушванията”. Да освободят път за лайната на клиента е тяхната основна задача. Макар че работата никога не ми е била присърце, то трябва да призная, че в нея има и динамика, и срещи с хора, но и неизбежните лайна. Лайна и препятствия.

По пътя на фекалиите неизбежно стоят препятствия. Има ли път, има и препятствие, това е неизбежната диалектика на живота и скромният урок, който тази професия ми даде. Препятствията са от най-различен тип. Обикновено на пътя на изпражненията застава дамска превръзка или друг тип целулоза. Това, разбира се, е лекият вариант и обикновено той се локализира на територията на жилищната площ. Често обаче се случва запушването да е извън непосредствената площ на жилището, някъде под уличната настилка. Възможно е канализационната тръба да се прекъсне вследствие слягане на почвата, както и поради израстването на дървесен корен. В практиката си обаче съм се натъквал на какви ли не случаи и стигнах до убеждението, че в София има група хора с особено отношение към конфекцията. Своеобразното решение да изхвърлиш дрехата си в тоалетната за мен си остава загадка. Чудел съм се какви ли обстоятелства са довели човек до състояние да изхвърли в тоалетната риза или панталон. Веднъж дори момчетата извадиха цял войнишки шинел, просто да се чудиш как се е побрал в 140 милиметровото сечение на канализационната тръба. Често и хранителните отпадъци са причина за запушванията. Постепенно стигнах до извода, че в някои домакинства явно мислят, че хранят рибите, изсипвайки в канала остатъците от вечерята. Не на шега, веднъж една домакиня ме попита какво повече ще се хареса на обитателите на Перловската река - ризото със соеви кълнове или постен гювеч.

Изваждането на заседналите предмети е изключително труден процес поради количествата изпражнения утаени върху него. Цялата работа можеше и да е приятна, ако не бяха лайната - този съпътстващ професията ми фактор. Случвало ми се е клиент да повърне само при вида на вътрешностите на отходните канали върху монитора, а когато към това добавим и микстурата от миризми на хранителни продукти с изтекъл срок на годност, на изпражнения и пикоч, то тогава можете да си представите атмосферата, в която работя.

В потока от лайна, който се излива ежечасно в нашия град, е трудно да си пробиеш път. Новоизникналите сгради са натрапниците в канализационната мрежа, допълнително затрудняващи и без това объркания поток на изпражненията. Рекрутирани в плана на общата канализационна система на столицата, тези натрапници я довеждат до състояние на нефункционалност. Колкото и да се разискват проблемите на Столична община обаче, тези свързани с канализацията винаги остават в сянка. Изчисляваните за определени нужди сечения на канализационните тръби днес се оказват под минимума, необходим за обслужването на нарасналите фекалоотделящи способности на населението. Лайна, лайна, лайна...

И все пак притеснителното при лайната е не толкова видът им, колкото тяхната миризма. Какво превръщане на материята; апетитното ухание на току-що опечената кълка и това на още димящото изпражнение. Трансформацията е постигнала вкусния обяд по пътя му през хранопровода във вид на отделената чрез ректума кафява, сплута маса с отвратителна миризма. Тази миризма е заклеймена и отхвърлена от цивилизацията, която й противопоставя очарователните аромати на Rochas, Ralph Loren, Lancome, Giorgio Armani, Fendi, Escada и много други. Стилният и елегантен живот винаги носи аромата на някой от тях, ако не на Life essence то поне на Aqua di Gio , ако нe на XS то поне на Emporio, а не на лайна. Луксът и класата си личат по аромата, който използвате. Мирисът, който носите със себе си, утвърждава вашия статут и принадлежност към определена класа в обществото. Миризмата на лайна би могла да ви ситуира единствено в общността на клошарите и бездомниците, освен ако сте имали нещастието да преживеете мозъчен кръвоизлив, след което изпускането по малка и голяма нужда е нещо обичайно или пък сте един от рядко срещаните случаи на идиопатична епилепсия и причината да се насирате е от чисто здравно естетво.

Какъвто и статут да си придавам обаче, не мога да не забелязвам лайната, осеяли професионалния ми път. Малко или много този факт ме потиска, не ми е приятно да говоря за това, а когато го правя, имам чувството, че се изповядвам, че се освобождавам от нещо грешно, след което настъпва желаният катарзис. Напоследък правя няколко опита да пробия в друга професионална сфера. Единия път “пробивът” стана случайно. Исках да си купувам фотоапарат и реших да погледна какво се предлага в интернет. Написах в търсачката думата “foto”, но за моя изненада попаднах на следната обява: “Nabiram jeni i maje(gay) megdu 18 i 35g za uchastie v porno fotosesii - ivan 0888 717422, bulgaria_erotic@abv.bg”. Веднага си казах: това е игра на съдбата, трябва да се свържа с тези хора. Написах писмо, в което декларирах готовност да се снимам, но поставих въпроса за хонорара. В отговор получих една твърде примамлива оферта: “Polu4awa6 300$ za purvata fotosesia, v koiato ti i o6te edin gei 6te pravite sex, pri vsiaka sledva6ta kum sumata se dobaviat o6te 300$. Tavanut e 1200$ na fotosesia.” Въпреки приличната сума обаче нямаше как да стане, понеже не изпитвам никакво влечение към себеподобните си. Въпреки това, реших да не се отказвам и предложих да пиша сценарии за филмчетата, които се снимат. Човекът се съгласи и ми предложи да му изпратя един-два сценария, за да прецени стила ми, сюжетната линия и т.н. Залових се за работа и му изпратих един филмов сценарий с действие, в което двама мъже се чукат в тоалетната на бензиностанция ОМV, но се появяват усложнения след като в секса се включва и част от персонала. Изпратих и втори, където под формата на интервю аматьорът-гей говори за себе си. Беше нещо от този род:

- Как си, как се чувстваш преди старта?

- Вълнувам се, ще ми е за пръв път пред камера.

- Нямаш вид на притеснен; да си призная, изглеждаш ми интелигентно момче. Кое те кара да застанеш тук - нуждата или по-скоро желанието да се забавляваш?

- Ами всъщност нуждата, тези 300 долара, които ще получа за снимките ще отидат за операция на сестра ми. Тя има атрофия на левия бъбрек и се налага интервенция.

- О, моля те, не такива неща пред зрителите.”

Въпреки черногледството, което ми е присъщо, понеже съм мрачен човек, сценариите се харесаха и получих покана да участвам в заснемането на следващата гей-продукция. Вече се виждах като българския вариант на Куентин Тарантино, но в порноиндустрията и най-сетне имах реален шанс да се измъкна от дълбоката яма на изпражненията. Реших да не го изпускам. Всичко се разви много бързо. На другия ден в 17.30 се намирах пред Съдебната палата - мястото на нашата среща. Два часа по-късно, след комфортно пътуване с масленозеленото Volvo на продуцента, бяхме в Банско, където щеше да се снима. Цялата работа започваше адски да ми харесва - динамика, срещи с нови хора и най-вече никакъв мирис на лайна. С пристигането си се настанихме в шикозен апартамент, в хотел с дискретното име “Жасмин”. Обстановката излъчваше някакъв висш аристократизъм. От традиционната японската графика по стените до декоративните щампи, украсяващи завесите, и подрънкващия в чашите с уиски лед. Целият този коктейл беше залят от ефирните звуци на Шубертов струнен квартет. В упойващата атмосфера скоро всички се отпуснаха, а първата двойка започна да се подготвя за снимките. Бях пийнал добре и вече навлизах във фазата, в която не ми пука какво точно чукане ще гледам. Момчетата явно не смятаха да си губят времето в приказки и заснетият от камерата диалог се оказа доста постен, но за сметка на това езиците им вършеха другата работа с такова усърдие, че говоренето действително ставаше неуместно. Продължавах да гледам и да си пия, докато не усетих, че започвам да се възбуждам. Уплаших се при мисълта, че собствената ми хетеро-ориентация, смятана от мен за установена, лека-полека започва да се разклаща. Не издържах и излязох на балкона да поема чист въздух. Главата ми беше още замаяна, но това не ми попречи да усетя лекия допир на ръка върху задника си. Изненадата ми беше толкова голяма, че в първия момент не можах да реагирам. Когато се обърнах, видях ироничната усмивка, с която продуцентът прошепна в лицето ми “Ти си следващият!”. В този миг осъзнах всичко, щяха да ме чукат, щяха да се погаврят с мен и измъкване нямаше да има. Явно ми бяха сложили нещо в пиенето, защото усещах липсата на воля и безразличието, което ме беше обхванало.

Изредиха ми се и тримата. Първо продуцентът, после операторът, а накрая и някакъв, който така и не разбрах какъв точно го играе. През цялото време, докато ме насилваха, давен от сълзи и яд, бях заровил лице във възглавницата - знаех, че снимат и не можех да си представя, че някой мой близък ще види това.

Накрая останах сам в празния апартамент, сам в проклетия град, който ненавиждах. Предпочитах лайната, хиляди пъти пред това предпочитах лайната.

А всичко можеше да се развие по съвсем друг начин. В луксозен офис на 15-тия етаж, с изглед към гористите хълмове на Витоша, щях да пиша своите сценарии. Порноиндустрията щеше да процъфтява, а аз бавно, но сигурно щях да се издигам в йерархията и в очите на продуцента. Всяка сутрин щях да отпивам от топлото кафе, което сексапилната секретарка щеше да ми поднася с усмивка, докато един прекрасен ден шефът щеше да ме потупа свойски по рамото и да ми каже: “Е, хайде, време е за нещо по-сериозно, трябва ми голям бизнес, където да влагам парите си. Какво ще кажеш за гей-телевизия? А за поста изпълнителен директор?”. Да, гей-телевизия, точно за това си мислех и аз. Оборудвано студио, проекти, предавания, сценарии...

Занимавам се с клозети, правя диагностика на запушените канали. Откривам къде са запушванията и тяхното естество. Всичко това е възможно благодарение на техниката, която използвам. Тя е производство на американската компания “Ridgid/Kollmann”. Разполагам техниката в близост до точката на достъп. Откачам камерната глава от ролката и я поднасям до отверстието на канала. Започвам да спускам. Когато достигна определена дълбочина включвам монитора. След няколко секунди се появява изображението. Тъмнина. Забравил съм осветлението, натискам червения ред вдясно и на монитора се появява вътрешността на канала, осеяна с множество брадавици от нечистотии. Предстои ми поредното пътуване по пътя на изпражненията, поредното спускане в безкрайния подземен лабиринт на града.

 

 

© Димитър Сумерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.02.2006, № 2 (75)