|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДОЛУ Е ПЪЛНА ЛУДНИЦА Димитър Сумерски Долу е пълна лудница, живеят като гълъби в подпокривно пространство. Там няма живот, има само лайна, които се изливат периодично в отходната тръба. Чувам ги като пускат водата, която отнася лайната им. Само това се чува - лайната им и караниците. Нямат нито DVD, нито стерео уредба, да не говорим за компютър. Те са като гълъбите, които живеят под покрива. Стъпват по дрипавите черги със старите си чехли, отварят скърцащите врати и преминават от стая в стая като призраци. Дъщеря им е хубава, но и тя няма нищо друго освен своята хубост. Млада, хубава и бедна. Беше й дошъл на гости някакъв младеж; чувах ги като си говорят. Питаше я как могат да живеят без нищо - само с голите стени, тоалетната и телевизора. Тя не знаеше какво да отговори, мислеше си, че като е млада и красива, ще я харесват. Тогава нещо в нея се пречупи; не беше случила на кавалер. Малкият й брат беше от Левски - гледаше мачове и хвърляше пиратки през балкона. Идеше ми да му разбия мутрата, но беше още дете. Не се разбираха със сестра си и тя често изпадаше в истерия. Тогава майката се намесваше и се опитваше да ги сдобри. Бащата, Валерката, беше бакшиш, караше раздрънкан опел и заработваше за едното ядене. Надумкваха се добре, а отходната тръба поддържаше постоянен дебит. Лайна и черги, телевизия и караници - ежедневието на моите комшии.
© Димитър Сумерски |