Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

А. Част първа: Старият век

V. ПОКРЪЩЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ СЛАВЯНИ И БОРБАТА НА СВ. КИРИЛ И СВ. МЕТОДИЙ ЗА СЛАВЯНСТВОТО

Димитър Маринов

web | История на българската литература

§ 21. Българските славяни, като се населили на Балканския полуостров, те дошли в непосредствено сношение и съприкосновение с Византийската империя. Векът, в който живееха нашите прадеди, е бил век да се проповядва християнството и да се преобръщат идолопоклонниците в християнска религия. Когато българската чета се утвърдила на Балканския полуостров всред славяните и основала независимата политическа държава, според Голубински (руски църковен историк), славяните в Тракия и Македония, като по-близо до Византия, били вече приели християнската вяра и имало между тях много църкви и свещеници. Когато Крум воювал с Византия и излизал победител, той преселвал в България славянски колонии; тия славяни били християни, между които имало и епископи и презвитери, които преселени, сеели са християнското учение между българите, които бяха още идолопоклонници. По тая причина някои от българските царе, като Докум, Цоко и Мортагон, дигали гонение против тях. Във времето на Мортагон бидоха погубени много християни, между които заслужва да се спомене Одринския епископ Емануил с трима други епископи. Но тия гонения не са били в положение да оградят българското царство от християнската идея. Когато дошъл Пресиян на българския престол, в България имало не само доволно християни, но и самият Пресиян бил или тайно християнин, или пък много наклонен към християнството. Когато пък след смъртта, му встъпил Борис на българския престол, обстоятелствата били такива, щото той не можал да държи повече страната в идолопоклонство. Той разумял, че без християнството държавата му не би можала да се удържи за дълго време всред могъществените християнски съседи: франките, моравците и византийците. Както много господари, така и Борис приел християнството отчасти от политически съображения и причини. Но не може да се откаже и това, че тука са съдействували и някои морални побуждения и са играли, ако и второстепенна роля, някои лица, които са били ближни на Борис. Тука не му е мястото да изпитваме подробно причините, които са побудили Борис да въведе християнството в България, нито пък да дадем подробно изложение, по какъв начин е станало това събитие. Доволно е да кажем, че Борис се покръстил и в Св. Кръщение се нарекъл Михаил, според името на тогавашния византийски император Михаил III, който му станал и възприемник.

С тоя важен акт - покръщаването - почнува се и нашия книжовен живот!

Самото начало на тая книжнина е направено от двама братя, които всред тогавашната нищета на византийската литература, притежаваха такава интелигентна сила, за да почнат и сполучливо да извършат едно много възвишено и трудно дело - съставянето на славянската азбука. Те са най-великите мъже в славянската християнска църква. Тия велики мъже са Солунските братя Светител Кирил и Светител Методий.

Те бяха родом от гр. Солун в Македония, град, който още тогава беше достигнал до голямо значение чрез голямата си търговина и учебните си заведения. Св. Методий беше по-стар, а Св. Кирил - по-млад. Отецът им Лъв беше богат и знаменит человек, което се вижда от самата длъжност, която занимавал във византийската държава. Той е бил Друнгария (военен началник при Солунския стратег), длъжност много важна, която не се давала на человек от долно произхождение. Баща им и майка им били славяни, каквото е било и цялото население в Солунската област. Като синове на славянски родители, Св. Кирил и Методий такожде са били не само славяни, но и въодушевени с особени високи мисли за славянството. Това се потвърждава още повече, ако се вземе във внимание цялата им литературна и религиозна деятелност на славянска почва и чрез тънкото познаване свойствата на славянския език - неща, които не би можал да извърши природен грък.

По-младият брат, Св. Константин, е бил роден на 827 год. в гр. Солун. Още в 14-годишната си възраст, след смъртта на баща си, в 841 год. той отишъл в Цариград, дето, заедно с младия принц Михаил, бъдещия византийски Император Михаил III, бил възпитан от прочутия тогава патриарх Фотий. Той - Константин - имал голяма наклонност към духовно звание, в което и постъпил. Много рано се отличил със своето знание и учение, и за това му била поверена длъжност, не малко важна, библиотекар в библиотеката при църквата “Св. София”, а по-после бил назначен за учител по философията. В монашеството си той бил наречен Кирил.

По своята ученост, по своята мъдрост и по знанието на езиците, той бил единственият человек във Византия. В 851 год. той бил пращан като посланик от Михаил III при мохамеданския халиф, понеже само той знаел арабски език.

Методий, по-старият брат, е бил светски человек. Вследствие голямото уважение, с което се наслаждавал между славяните, императорът го назначил за управител на Славянското княжество, което се намервало вероятно в Тесалия, гдето славянският елемент не беше още угаснал. След няколко години Методий се отказал от светския живот и станал монах в един от манастирите на гора Олимп. Тук дошъл след малко и по-младия му брат Кирил, и от това време те вече никога не са се разделяли. Тука, види се, те са се приготовлявали за голям подвиг, борила ги великанска мисъл! Те с душевна горест са гледали как славянският свят пропада между гръцкия и римския елементи, и кроили са план по какъв начин ще могат да възкресят славянския мир и да го избавят от неминуемата гибел между две инородни и поглъщащи нации. Най-сетне дошли до това решение, че християнството, основано на славянска самостоятелна книжнина и интелектуално развитие на народна почва са единствени прегради срещу пропадането и претопяването на славяните. Тук е и съставена първата славянска азбука и преведени са на славянски език по-важните църковни книги. Но тоя важен труд трябвало е да се прекъсне вследствие едно важно обстоятелство. Това обстоятелство и събитие, което повика двамата Солунски братя да посветят целия си живот на славянската идея и на християнската църква, е въвеждането християнството в България.

Борис, българският цар, беше приел християнската религия и беше издал строга заповед на всичките си поданици да последват неговия пример. Но при всичката строгост, която Борис употреби срещу противниците на християнството и при всичкото залягане негово и на чиновниците му, за разпространение на християнството в България, то пак отиваше много бавно и без успех. Причината на това скръбно за Борис явление беше тая, че християнството се проповядваше на разни езици и от разни лица, а богослужението се извършваше на гръцки език, защото още нямаше богослужебни книги на български. Борис позна това и се обърна към Михаил с просба да му изпрати прочутите вече между славяните във Византия отлични мъже, двамата Солунски братя Св. Кирил и Св. Методий, за да уредят в България църковното дело. Михаил с готовност изпълни просбата на Борис, и двамата наши светители, които току-що бяха се завърнали от при княза на хазарите, когото бяха успели да покръстят, с радост се упътиха за България, гдето бидоха посрещнати с най-големи почести. Тука те оставиха съставената азбука и преведените книги, и с това се почна литературната деятелност в България. За кратко време те успяха да гудят както християнската религия, тъй и църковната литература на едно здраво основание.

След като свършиха така щастливо мисията си в България, двамата славянски светители бидоха повикани на ново по-тежко предприятие - разпространението на славянското богослужение между западните славяни.

Както между славяните на Балканския полуостров християнството беше се разпространило изначало на гръцки език, тъй също и на запад между тамошните славяни, в Моравия и Чехия, християнството беше се разпространило на латински език. Затова и там християнството не може да бъде основано на здрава почва.

Моравския княз Ростислав, като се научил, какво са направили славянските апостоли в България, отнесъл се до византийския император Михаил с просба, за да му проводи славянските апостоли и в Моравия, защото много обичаше да слуша християнското богослужение на своя славянски език. Императорът изпълни просбата на Ростислав и изпрати в Моравия двамата братя. Християнството е проповядвало мир и любов и нашите Св. Апостоли са проповядвали напълно това евангелско учение; но в замяна на това, тям е предстояла не християнска любов, а тежко гонение и преследване. Двамата Солунски братя не са искали нищо друго, освен да видят християнството разпространено между славяните, заедно със славянското богослужение. За тая идея те са били готови да жертвуват всичко. Голямо нещастие е било както за двамата наши светители, тъй и за славянството въобще, гдето тъкмо в това също време се беше разпалила разпрата между Цариградската и Римската църкви. Тая разпра беше причина, гдето нашите славянски учители намериха големи противници всред германското и латинското духовенства и гдето славянското богослужение не може да се утвърди между западните наши славянски братя.

На Св. Кирил и Св. Методий в Моравия предстояло да се борят не само с останките на идолопоклонството, но още и със западното германско духовенство, което най-твърдоглаво се е противило на въвеждането славянския език в църквата.

По тая причина те бидоха наклеветени пред Римския папа в еретичество. Николай I, който в това време седеше на папския престол, повика в Рим двамата славянски апостоли. Богато дойдоха Св. Кирил и Св. Методий в Рим, Николай I беше умрял, и те завариха на престолат папа Адриян II (867 год.). Пред папската курия те можаха не само да се оправдаят, но още им се позволило да отслужат и в самия Рим Света литургия на славянски език. Но Кирилу не било съдено да се върне, за да разпространява славянската книжнина: изнемощял от напрегание и изнурен от трудното пътуване, той изпадна в тежка болест, от която най-после на 14 февруари 869 год. в 42-годишната си възраст предаде Богу дух и светите му остатки бидоха съхранени в църквата “Св. Петър”, гдето лежат и ден днешни, като очакват пробуждането на славянския мир да ги пренесе в неговото родно място, в славянския божий гроб - Солун. След смъртта на Св. Кирил, Св. Методий самичък се повърна в Моравия, а от там отиде в Блатна (Мозабург) при Коцел. От тука той е действувал и между хърватите, между които славянското богослужение до толкова се утвърдило, щото при всичкото гонение от западното духовенство, то просъществува и до днес между славяните в крайморската страна.

След две години Св. Методий, за мнимо някое нарушение правата на Залцбургския епископ в Панония, биде осъден от немския духовен събор на заточение, гдето е седял три години.

В 871 год. Светополк завладял Моравския престол, и във времето на слабите Карлови наследници разпространил държавата си и повикал Св. Методий. Но и тука Св. Методий не е можал за дълго време да бъде намира, защото наскоро трябвало изново да отиде в Рим, за да се оправдава от нови клевети. Тук лесно се оправдал и след това отишъл в Цариград. Но наскоро той се завърнал във Велеград при Светополк, защото славянското богослужение било в бедствено положение, та трябвало да се подкрепи.

Едвам що стигнал във Велеград Св. Методий се разболял и на 6-и април 885 год. починал във Велеград, гдето е и погребан.

Тъй всред гонения и борби за най святата идея, за славянството, умряха нашите светители Св. Кирил и Св. Методий.

Учениците им, които бяха на брой около 200, лишени от поддръжка и гонени от немското духовенство, оставили западните славянски страни и дошли в България.

§. 22. Положението на църквата и на книжнината в България до смъртта на Св. Методий. В България, гдето славянското богослужение беше въведено от толкова скоро, усещаше се много голяма нужда от свещеници и учители. В това време беше се разпалила разпрата между Цариградската и Римската църкви относително първенството; разни апостоли на разни християнски секти, възползувани от това смущение в църквата и мислеха, че ще могат да намерят последователи между новопокръстените, бяха надошли в България. Освен гърци, помежду простодушното население кръстосваха още и евреи, арменци, латини и др., и всякой кръщавал българина и го поучавал по своему; даже между тия иностранни свещеници се намерил и мирянин, който преоблечен в свещенически дрехи, е извършвал Св. Кръщение.

Борис не можал да гледа със спокойствие на това, що се вършило в България. Той искал да тури край на това разбъркано състояние и намислил да учреди народна самостоятелна църква.

Борис се обърнал най-напред към Цариградския патриарх с просба да му дозволи да учреди народна църква, на която главата да бъде архиепископ. Но патриархът отговорил отрицателно на Борис, даже не позволявал на българите да си имат и епископ. Тогава Борис прекъснал приятелските отношения с Цариградския патриарх и влезнал в преговори с папата.

Тогава на Римския престол седял Николай I, който по честолюбивите си стремления не падаше по-долу от Цариградския патриарх Фотий. Борис изпрати до него посланици с богати дарове и особено писмо. В това си особено писмо той - Борис - се жалил на папата, че в България гърците кръщават и проповядват разнообразно; че освен гърците като проповедници се явяват още и арменци, па даже и евреи, и че са хванати и такива лица, които без да притежават свещенически чин, извършвали тайнството кръщение - и помолил папата да тури край на това разбъркано положение, като въздигне България в духовно отношение, в отделен патриархат. Освен това, в писмото си Борис изложил още и 106 въпроса, относително това как трябва сега да се уреди животът и държавното устройство на Българите, които да бъдат в съгласност с учението на християнската религия.

Посланиците Борисови били приети в Рим от папа Николай I твърде ласкаво, и на въпросите отговорил с готовност.

Тия въпроси и отговори се намират в “Acta Conciliorum N353-356 Responsa ad consult Bulgarorum eci Hardonin”. Тоя паметник ни представлява такива любопитни указания, относително живота, нравите и обичаите, както и понятията на старите българи, а в също време в него тъй вярно и хубаво се очертава и политиката на Римския двор към българите, щото не ще бъде излишно да се запознаем с някои от тия въпроси и отговорите на тях.

На Вашите въпроси (тъй почва папата своя отговор на българите) няма нужда да се отговаря на пространно, защото с Божията помощ, ние Ви пращаме не само книги от Божия закон, но сме определили още за Вашата земля, при Вашия славен Крал, любезния Наш син, достойни посланици, които ще Ви поучат и които сме снабдили с нужните за тая цел книги.

Въпрос (1): Нашият господар желае да познае християнския закон и за това моли да се изложи той?

Отговор: Това желание е прекрасно; но да се изложи християнският закон във всичките си подробности, ще е нужно да се напишат многобройни книги; а пък същността му се състои във вярата и добрите дела.

Въпроси (17): Дали сме съгрешили, гдето сме погубили главните предводители на бунтовниците, които бяха се възбунтували против християнството, заедно с децата им?

Отговор: Съгрешили сте, особено в това, гдето сте избили невинни деца и въобще сте постъпили жестоко; но понеже това сте направили от ревност и от незнание, то, ако се покаете, ще Ви се прости.

Въпрос (18): Какво да се прави с ония, които оставят християнския закон?

Отговор: Длъжност на Господарят е да ги накаже.

Въпрос (41): Какво да се прави с ония, които продължават да принасят жертва на идолите и да им се кланят?

Отговор: Трябва да се съветват, но не да ги принуждавате насилствено да преминат в християнство; не трябва да се мешате с тях.

Въпрос (105): Какво да се постъпи с ония, които се осъдят в проповедите си да престъпят апостолската наука?

Отговор: Да бъдат такива проклети; но не е Ваша (на миряните) работа да съдите такива человеци.

Въпрос (103): Какво да правим с нечестивите книги, които сме получили от сарацините и ги имаме при себе?

Отговор: Непременно трябва да ги изгорите.

Въпрос (104): Някакъв евреин не знаем от каква вяра (християнска или идолопоклонска utrum christiano an pagano), е покръстил при нас много человеци. Какво да правим с такива?

Отговор: Ако кръщението е извършено в името на Св. Троица или Христа, тогава то е право, но евреинът трябва да бъде вземен под следствие и да се узнае дали е действително християнин.

Въпрос (14, 16): Някой грък се представил лъжовно за свещеник и е покръстил мнозина; като узнахме за тая измама, ние заповядахме да му отсекат носа и ушите и да го бият и изгонят. Дали сме направили добре и дали трябва да се покаем?

Отговор: Вий имате Божия ревност, но не според разума, защото работата не се състои в това, кой е кръстил, но в чие име е кръстил. Трябва да се покаете.

Въпрос (15): Ония, които са кръстени от него да ги считаме ли като кръстени?

Отговор: Кръстени са, ако са кръстени в името на Свята и неразделна Троица.

Въпрос (70): Оженените свещеници трябва ли да държим или е нужно да ги пропъдим?

Отговор: Ако и да заслужват порицание, но трябва да се държат.

Въпрос (72): Може ли да бъде поставен в нас патриарх?

Отговор: На това не може да Ви се отговори положително, догдето се не завърнат изпратените при Вас, наши посланици. За сега имайте само епископ, а после, когато се разпространи във Вас християнството и когато над отделните църкви бъдат поставени епископи, тогава може един от тях да се избере, ако не за патриарх, то поне за архиепископ.

Въпрос (73): Кой трябва да постави патриархът?

Отговор: той (патриархът) трябва да бъде поставен от първосвещеникът (pontifice) на престолът на Св. Петър.

Въпрос (92): Колко има прави или същи патриарси?

Отговор: Римски, Александрийски и Антиохийски, които са установени от апостолите; а на Цариградския и Ерусалимския се дава титлата патриарх само заради уважение.

Въпрос (93): Кой патриарх е втори след Римския?

Отговор: Александрийският.

Въпрос (9): През честния пост трябва ли да се причестяваме всякой ден?

Отговор: Ние молим Бога да бъде тъй, но пазете се да се не причестите недостойно.

Въпрос (55): Гърците ни забраняват да се причестяваме без пояс; това тъй ли е?

Отговор: Това няма никакво значение.

Въпрос (94): Гърците ни казват, че святото миро се прави у тях и разпраща се по всичката земля. Истина ли е?

Отговор: Не е.

Въпрос (54): Гърците говорят, че е грешно да стоим в църква с нескръстени ръце; истина ли е?

Отговор: Не е, това няма значение.

Въпрос (66): Гърците ни забраняват да влизаме в църква с платнена връзка (ligature lintei), която носим на главите си. Така ли е?

Отговор: Имат право.

Въпрос (84): Когато във време на Божия служба пристигне известие, че неприятелят напада, какво да правим?

Отговор: Трябва да довършите доброто дело, ако се укаже възможност.

Въпрос (38): Когато сме в поход, във военен стан, нам не е възможно да изпълняваме узаконени молитви. В такъв случай какво трябва да правим?

Отговор: Не, напротив, колкото повече неприятели имате и колкото по-голяма е опасността, толкова повече трябва да се молите Богу.

Въпрос (89): Може ли да посвещаваме на църквата първите земни плодове (fruges novas et rerum primitias)?

Отговор: Можете.

Въпрос (10): Можем ли да работим в събота или в неделя ?

Отговор: В събота християните работят.

Въпрос (34 и 36): Когато дойде известие, че трябва да отидем на бой срещу неприятел, трябва ли да тръгнем веднага, или има дни, в които не е възможно?

Отговор: Може да тръгнете всякой ден, с изключение на големи празници, и то ако не е особено нужно.

Въпрос (46): През “Великите пости” може ли да се ходи на бой?

Отговор: Само в крайна нужда.

Въпрос (12, 45): В празнични дни и през “Великите пости” може ли да бъде человек осъден на смърт, ако той заслужва това?

Отговор: В тия дни трябва да се задържате от всички светски работи.

Въпрос (44, 47, 48): През “Великите пости” може ли да се отива на лов?

Отговор: Никак.

Въпрос (6): Гърците казват, че в сряда и петък не трябва да се отива на баня (balneari); това истина ли е?

Отговор: Не е. Можете.

Въпрос (100): Когато някой погине в битка и сродници пожелаят да го погребат в отечеството му, може ли да го пренасяме?

Отговор: Можете.

Въпрос (77): В гърците има обичай да врачуват, т.е. турят дървено парченце в затворена книга, па после я отворят; добро ли е?

Отговор: Не е.

Въпрос (79): В нас на болните връзват около врата връзка (ligaturam quamdam), за да оздравеят; струва ли тоя обичай?

Отговор: Не струва.

Въпрос (62): При нас се е затекъл, още преди да се покръстим, някакъв камък, от който болните взимат по малко, па някои си се помогнат, а някои не. Какво да правим с него?

Отговор: Да го хвърлите.

Въпрос (42): Когато нашият господар, според обичая, сяда да яде на стол, на маса (in sedili ad mesam), то с него никой не сяда, даже нито жена му, нито децата му, а ние сядаме по-далеч на малки столовци (in sellis) и ядем доле на подът. Какво да правим сега?

Отговор: Тоя обичай не се касае до църковните дела, но не е добър обичай.

Въпрос (59): Трябва ли да носим долни дрехи (гето femoralia - гащи, шалвари)?

Отговор: Тоя въпрос не се касае до нас; но ако искате да се изравните с християните във всичките вънкашни ситници, то Ви казваме, че, според нашия обичай, тия дрехи носят мъжете, а не жените. А Вий работете както Ви е угодно.

Въпрос (43): Кои животни и птици можем да ядем?

Отговор: Всичките.

Въпрос (60): Трябва ли да ядем сутрина рано?

Отговор: Според нашия обичай, никой не яде до 3-тия час, т. е. до 9 часа.

Въпрос (13): Ние желаем да получим от Вас - Папата - граждански закони?

Отговор: Нужните за това книги ний с драга водя бихме Ви пратили, ако имаше человек, който би ги разтълкувал. А книгите за гражданския закон, които сме предали на нашите посланици, не трябва да останат при Вас да не би някой да ги тълкува погрешно или да им изопачи нарочно съдържанието и смисъла.

Въпрос (51): Могат ли да се държат две жени, а ако не може, то какво да правим с тия що имаме?

Отговор: Тия, които имат две жени, трябва да останат с първата си жена и при това да се очистят с покаяние.

Въпрос (49): Можем ли да дадем на жените си, както и преди, мираз: в злато, сребро, волове, коне и др.?

Отговор: Можете.

Въпрос (19): Как да се постъпва с ония, които въстават срещу владетеля?

Отговор: Такива какво наказание заслужват, ще видите из пратените Ви закони; а от господаря зависи да ги помилва.

Въпроса (25): Какво трябва да правим на оня свободен человек, който избегне из отечеството си, па после бъде уловен?

Отговор: Според закона да ги съдите. Но свободният, когото не свързват никакви обязаности, никак не греши, ако остави отечеството си, както и Авраам.

Въпрос (25): Според нашите обичаи, при нас всякога има стража по границите, и ако някой, бил той роб или свободен, побегне през граничните бразди, тогава стражарите го убиват. Какво мислите за това Вий, Папо?

Отговор: Вижте в законите, какво трябва да правите в тоя случай; но както до сега сте убивали лесно всякого, тъй пък сега сте длъжни, колкото е възможно, да помилвате и да оставяте да живеят.

Въпрос (24): Как трябва да наказваме отцеубийците?

Отговор: Според закона; но ако той се скрие в църквата, тогава принадлежи на местния епископ или свещеник да го съди.

Въпрос (26 и 27): Как трябва да се накаже оня, който убие сродник иди сродница?

Отговор: Според закона.

Въпрос (30): Какво трябва да прави с оногова, който убие някого, без да си ще?

Отговор: Според църковните правила.

Въпрос (85): Какво да правим с оня, който в пиянство убие или осакати някого?

Отговор: Съветваме Ви, милост.

Въпрос (52, 32, 31, 28, 29): Как трябва да съдим оня, който оялови (скопи) някого? Който отнеме някому жената? Който открадне овца? Който се хване с чужда жена и който смеси кръв с родственик?

Отговор: Според закона.

Въпрос (21): Как трябва да се постъпи с оня роб, който побегне от господаря си и после сам се завърне?

Отговор: Трябва да се опрости.

Въпрос (96): Как трябва да се постъпи е оная жена, която помисли никакво зло срещу мъжа си, или направи, или рече нещо?

Отговор: Трябва да се опрости; а да се разтрогва бракът само тогава, когато тя изневери брачната вярност.

Въпрос (84): Как трябва да постъпваме с лъжливите свидетели?

Отговор: Съветваме Ви, милост.

Въпрос (97): Как трябва да постъпим с роба, който оклевети господаря си пред владетеля?

Отговор: Господ заповяда да опрощаваме злото.

Въпрос (83): Може ли да осъждаме всякого за неговите смъртни грахове и престъпления?

Отговор: Можете, но духовните лица не можете да осъждате Вий.

Въпрос (86): Според нашите обичаи, когато се хване разбойник или престъпник и той не рачи доброволно да признае извършеното престъпление, тогава съдията го бие с тояга по главата и боде с железни шила по бедрата до тогава, до гдето признае; как да постъпваме сега?

Отговор: Това не трябва да правите никак; признанието трябва да бъде доброволно.

Въпрос (67): У нас по-преди е било обичай, когато се кълнем, да туряме на гърдите си меч (spatham iu medium affere) и в него да се кълнем. Сега в какво да се кълнем?

Отговор: В Бога и Евангелието.

Въпрос (95): Как да постъпим с престъпник, ако побегне и се скрие в църква?

Отговор: От там никак не трябва да се изважда насилствено.

Въпрос (80): С народ, който желае да живее с нас в мир, как трябва да постъпим и как да пазим мира?

Отговор: Мир трябва да направите по всякои начин; но как трябва да се направи, то зависи от разни обстоятелства, които трябва да се знаят; но във всеки случай, при заключването на мира, трябва да се има предвид благото на църквата.

Въпрос (81): Ако християнският народ наруши мирът, който сме свързали с него, то какво трябва да правим?

Отговор: Трябва да се чува мирът, догдето се може.

Въпрос (82): Може ли да се свързва мир с идолопоклонниците?

Отговор: Християните не трябва да свързват договори с незнабожците: мир и другарство с тях само тогава може да бъде позволено, когато има за цел да ги изведе на истината.

Въпрос (22, 23): Как да постъпваме с ония, които, преди да се започне битката, побягнат, или когато се заповяда да отидат на бой, не послушат?

Отговор: Във всякой случай трябва да се смекчи наказанието, ако не е възможно да се помилват.

Въпрос: У нас има такъв обичай, щото господарят, преди да почне сражението, праща верен человек да прегледа оръжието, конете и всичко, що е нужно за бой, и, ако се случи у някого всичко това да не е в добър ред, тогава той бива наказван. Сега какво да правим?

Отговор: Нашият съвет е да се обърнете от телесния поход към духовния и както сте преглеждали оръжията срещу видимите неприятели, тъй и сега да се преглежда духовното оръжие срещу невидимите врагове.

Въпрос (35): По-преди ние сме гледали да започнем сражението в известни дни и часове (dies et horas observare), употребявали сме врачуване (in antationes), игри, песни и различни гадания (nonnulla auguria); а сега какво да правим?

Отговор: Призовавайте Божието име, отивайте в църква, изповядайте се и причестявайте се, отваряйте тъмниците, трошете оковите, освобождавайте робовете, особено изнемощелите и слабите и давайте милостиня на бедните.

Въпрос (33): До сега, когато сме ходили на битка, вместо знаме носили сме конска опашка. Сега какво знаме трябва да носим?

Отговор: Какво друго ще носите, ако не кръстът Господен.

Въпрос (106): Най-после молим Ви да ни дадете, както и на другите народи, права и съвършена християнска вяра, без петно и пеги (sine macula et ruga); защото в землята ни са дошли от разни страни много проповедници, като от Гърция, Армения и други места и ни учат разно; ние трябва ли да слушаме техните разногласни учения, или какво да правим?

Отговор: За това нашата сила, сама по себе, е слаба; нашата сила е в Бога. Св. Петър, който живее и председателствува на своя престол, дава истинна вяра на ония, които тражат, и Римската църква, установена от оногова, чието изповедание е узаконено от Бога, била е всякога без петно и пеги. За да бихме Ви влели чрез Божията благодат такава вяра, при всичко че нейните тайни никому не са напълно достижими, ние Ви пращаме нашето писмо, посланици и различни книги. И догдето дървото не утвърди корените си, ние няма да престанем да го не заливаме; няма да пристанем да Ви напояваме с мляко, до гдето не стигнете до съвършенство. Колкото се касае до ония, които са дошли при Вас от различни места, то Бог ще помогне на нашите посланици да Ви научат какво да правите с тях. Но и посланиците ни, както сега, тъй и после, в случай на недоразумение и на някои важни работи, длъжни са всякога, според обичая, да се обръщат към апостолската столица на всичките църкви.

Ето какво ни е научил Бог (това е краят на папското послание) да отговоря на Вашите въпроси: ние сме написали не толкова, колкото сме можали, но толкова, колкото сме мислили за нужно. А когато, по Божия милост, Вий вземете от нас епископ, той ще Ви научи във всичко, което се касае до службата му; а ако в нещо и той срещне съмнение, то ще му се разясни от апостолската столица. А Бог, който е обявил във Вас дело избавления, да свърши това и да го утвърди до край. Амин.

Колкото се касае до независимостта на българската църква, Папата, както видяхме, отговорил неудовлетворително. Той, вместо Архиепископ, проводил в България двама епископи - Павел и Формоза, които са били приети от Борис с големи почести. Гръцките свещеници бидоха изпъдени и покръщаването на българите се довърши от римски проповедници. Славянски учители в България още не е имало, защото Св. Кирил и Св. Методий в толкова кратко време и заняти с делото на славянството на запад, не можаха да направят много нещо.

Борис, незадоволен и от тая постъпка на Папата, проводи повторно посланици до него (Николай I беше умрял, а на папския престол седеше Адриян II) с искане да ръкоположи епископ Формоза за Архиепископ на България. Но Папата се не съгласил на това предложение. Тогава Борис поискал да се ръкоположи за Архиепископ дякон Марин; но папата и това предложение не одобрил, а вместо него проводил някого си Гримоалд. Борис, разсърден от това поведение на Папата, повърна назад Гримоалд и настоятелно поиска за Архиепископ или Марин, или Формоза. Тоя Формоза е забележителна личност, защото с него е пълна историята на папския двор в IX столетие. Между това разпрата между Цариградски патриарх и Папата се уголемяваше и достигна най-после до там, щото изникна разцеплението.

Обстоятелствата помогнаха на Борис да основе независима църква.

Михаил III умря, а на мястото му дойде по узурпаторски начин знаменитият славянин Василий Македонец, който основа славна династия за Византийската империя.

Той искаше да въдвори в църквата мир и тишина, за това свали Фотий и възкачи на патриаршеския престол Игнатий. След това той свика в Цариград събор (868 г.), целта на който беше да изравни недоразуменията и да възстанови църковното единство.

Папата постоянно се отказвал да ръкоположи за Архиепископ или Марин, или Формоза, но вместо Гримоалд и Доминик изпроводи други двама епископи: Силвестър и анконския владика Леонардо. По заповед на Борис Петър, посланикът му в Рим, се повърна в Преслав и отиде в Цариград, дето заседаваше Църковния събор. Посланиците Борисови били посрещнати в Цариград е големи почести и в събора им се дало почетно място: те са седели наред с посланиците на Людвик, краля на франките. Съборът бил вече свършил разискванията си и беше подписал протоколът (28 февруари 870) г., когато Василий повикал Игнатий и представителите на другите патриарси да чуят писмото, изпратено от българския господар до Събора. Петър влезнал в Събора и след поклон, предложил да се реши въпроса на коя църква ще принадлежи младата българска църква. Това предложение възбудил силна и гореща дебата в Събора; спорът траял дълго време, но най-сетне, 8 март 878 г. се реши, че българската църква ще остане под ведомството на цариградския патриарх. Представителите на папския престол протестираха и се оттеглиха.

След това решение по искането на Борис, Игнатий ръкоположи за български архиепископ Теофилакт (3 март 878 г.), а според някои - Йосиф. Теофилакт дошъл в България, дето били учредени вече 10 епархии и взел управлението на църквата. Гримоалд се оттеглил заедно с всичкото латинско духовенство. Непрекъснатата протестация на папите Адриан II и Йоан VIII пред Борис, заплашванията към гръцките свещеници в България и отлъчването им от църквата; безбройните папски писма и тъжби: Императору Василию, Игнатию, Борису и на българските боляри - всичко това не е имало никакъв резултат.

По тоя начин Борис извоюва полунезависимостта на българската църква, което е имало голямо влияние върху развитието на културния ни живот.

 

 

© Димитър Маринов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.04.2006
Димитър Маринов. История на българската литература. Под редакцията на Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Димитър Маринов. История на българската литература. Пловдив: Издание и печат на Христо Г. Данов, 1887.