А. Част първа: Старият век

ІІІ. ЛИТЕРАТУРНАТА ДЕЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНИТЕ, ОСТАНАЛИ ПОД ВИЗНТИЙСКА ВЛАСТ

Димитър Маринов

web | История на българската литература

§19. Споменахме, че зачатието на нашата стара книжнина е изникнало всред ония наши прадеди, които бяха под непосредствената власт на Византия. Затова, преди да почнем преглеждането на литературната деятелност в България, считам за нужно да хвърлим един бегъл преглед върху литературния живот на ония славяни, които не влезнаха със своите други братя в състава на българското господарство.

Независимото политическо господарство, което се образува отсам Балкана, между Балканите и Дунав, състави се само от една част на славянобългарския народ. Границите на това ново господарство не останаха същите: те се разпространиха и оттатък Балканите, в Тракия и Македония. Н най-отдалечените наши прадеди, които бяха се заселили в Епир, Тесалия, Елада и Пелопонес, никога не можеха да влезнат в пределите на това българско господарство. Това обстоятелство е повлияло, щото те, отделени от останалите си братя и покорени от византийските царе, обръщаха се лека-полека в християнство, а заедно с него приемаха гръцки език, претопяваха се в гръцки елемент и се изгубиха завинаги за славянския свят - станаха гърци.

Тъй изникна новогръцкият език и новогръцкият народ. Това се доказва от многобройните славянски названия на разни местности, градове, села и реки и от многобройните славянски думи в новогръцкия език, открити в най-ново време от учения немец Fallmerayer в своята Geschichte von Merea.

Другите славяни в Македония и Тракия понякога са дохождали в състава на българското господарство, но повечето са били под непосредственото владичество на Цариград. Относително тия две страни, населени с чист славянски елемент, са ставали между Византийската империя и младото Българско царство ония кървави и дълготрайни войни, следствията на които е днешната омраза между българите и гърците

При всичко това, че нашите прадеди са били под Византия, те пак не са можали да се претопят в гръцки елемент, защото, като са били в близки сношения с независимите си братя; като били свидетели на честите и кървави боеве, водени изключително заради тяхното освобождение, - те са черпили от това морална сила и можали да съчуват езика, името и народните си нрави и обичаи невредими; религията си обаче не можаха да удържат. Под натиска на Цариградското правителство и пред блясъка на християнството те отстъпиха: те приеха християнството, като задържаха множество от обичаите си и обредите на старата идолопоклонническа вяра. В църквите си славяните слушаха словото божие не на матерния си език, но на гръцки

Като се преобърнаха в християнство, славянската аристокрация - болярите и старейшините - не закъсняха да усвоят и гръцката литература. Мнозина изучиха гръцки език, влязоха в гръцка служба и с това те забравиха на своето славянско произхождение. Такива претопени славяни в гърци са дали на Византия не само отлични пълководци, но и най-деятелни императори. Такива примери са Юстин, Юстиниан, Василий Македонски, патриарх Никита, пълководец Белизарий и много други. Останалата маса остана непокътната в езика си. Тя даваше отистина войници на империята, но тия войници всякога оставаха варвари.

И така, аристокрацията биде погърчена и вместо напрежните. идолопоклоннически жреци дойдоха християнските гръцки свещеници, които преследваха всички славянски обичаи. При такива условия не е било възможно да се развие никаква литературна деятелност на славянски език, защото тоя език е останал само като говорим, а писменият език е бил гръцкият. Единствената литература е останала в народните умотворения, които са се опазили неповредими.

Действително, тия наши прадеди, като славяни, навярно са употребявали ония черти и рези, за които споменува Черноризец Храбър, но дали са имали и някаква писмена литература в тоя период не се знае положително, защото за това няма никакви писмени свидетелства. А че е била позната тая азбука между тия славяни, доказва се още и от това, гдето Св. Кирил, при съставянето на новата азбука, послужил си и от глаголицата, както свидетелствува същият Черноризец Храбър.

Всред тоя гръцки свят се заченала нашата славянска черковна книжовност!

Не всички славяни, които изучваха гръцката литература, са се претопили в гръцки елемент. Тоя погърчен славянски свят е родил славянските слънца! Между тия погърчени славянски старейшини намервали са се и такива, които са били въодушевени със славянска мисъл, с пълно съзнание на славянското си произхождение и със светлото бъдеще на славянския мир. Между многото други, такива благородни лица са били и родителите на славянските светители - Кирил и Методий. Само едно славянско възпитание е можало да вдъхне такава една висока, светла и спасителна за славянския свят мисъл, каквато виждаме в делата на Св. Кирил и Св. Методий: да се покръсти целият славянски свят, да се изнамерят букви и да се преведе словото Божие на славянски език, и така с една религия и с една азбука да се съединят всичките славянски племена в едно. Поклон от благодарното потомство на изобретателите на тая мисъл!

В просветения ум на Св. Кирил се роди мисълта да преведе всичките черковни книги на славянски език, като предварително бе съставил нужна азбука.

От тук се почнува литературната историческа деятелност не само за нас, но и за целия славянски свят.

© Димитър Маринов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.04.2006
Димитър Маринов. История на българската литература. Под редакцията на Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Димитър Маринов. История на българската литература. Пловдив: Издание и печат на Христо Г. Данов, 1887.