Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

А. Част първа: Старият век

ІІ. СЛАВЯНИТЕ СЕ ЗАСЕЛВАТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

Димитър Маринов

web | История на българската литература

§18. Въпросът за заселването на славяните на Балканския полуостров е още и ден днешни не решен.

Според Дринов и д-р Иречек, славяните почнали да дохождат на Балканския полуостров в ІІІ-то, а свършили това свое преселване в VІІ-то столетие и то постепенно. Първобитни жители на Балканския полуостров, следователно, са били не славяните, а други народи, наречени трако-илирийски.

Около половината на седмото столетие колонизацията на славяните на Балканския полуостров е била свършена; от това време никак вече не се чуе за походите на славяните отсам Дунав и Сава; почти всякой ъгъл на полуострова бил заселен и завземен от тях: цялото пространство между Дунав, Сава, Черно море, Адриатическо море и Егейско море, било заселено от славяните. Това преселение не се е извършило в едно кратко време, а в разстояние на 400 години, от което са произтекли тия следствия, че Балканският полуостров се изменил съществено в етнографическо отношение. Славяните изначало са се явявали като колонисти между трако-илирийците, ромъните и гърците, а по-после са нахлули въоръжени в голяма маса, та сполучили да изпъдят другите народности. Трако-илирийците и ромъните, които са живели покрай басейна на река Сава, покрай брега на Адриатическо море и в Албания, или са се съединили и слели със славяните, или са избягали по горите. Гърците са били принудени да се отстранят по островите или край бреговете на моретата.

Това е мнението на тия двама историци.

Но според, Нестор, руски историк, и според домашни наши свидетелства (народните предания съчувани между народа и събрани от Веркович във “Веда Словена”) излиза, че славяните са дошли из Азия в Европа през пътя “Мала Азия” и че те са най-старите обитатели на Балканския полуостров. Карамзин в своята “История Государства Российскаго” споменува, че според съчуваното предание между народа, руските славяни са дошли откъм Дунава. Названието на гърците “гърци” (горци), както и много други названия на разни местности, свидетелствуват, че славянски народи някога са живели в Елада. Но понеже някои от тия названия са съществували още във времето на класическата история на елинския народ, то излиза, че още тогава са обитавали там славяни. И така, има две мнения относително старите обитатели на Балканския полуостров и относително заселването на славяните на Балканския полуостров. При другите доказателства, ако се утвърди положителността на Верковичовите “Веда Словена”, то второто мнение ще победи. Засега ние ще приемем първото. Нашите прадеди не са били съединени в една политическа държава, но живели отделно и разсеяно; затова лека-полека, вследствие дълготрайните войни, които са имали с римските императори, те бидоха най-после покорени и почнали да привикват към римския обществен живот и най-сетне мнозина станали същи “ромеи”. Когато Римската империя се раздели на Възточна и Западна, славяните на Балкански полуостров останали под Възточната римска империя, или както се преименува изпосле Византийска империя. На тая Византийска империя славяните са дали отлични царе, пълководци и книжовници. Една част от тия наши прадеди, между Дунав и Балкана, покорена, или по-добре освободена от една, според някои, неславянска, а според други, славянска чета българи, съединила се с тоя новопристигнал народ и съставили една политическа държава под име България. В кръгат на това господарство не са влезнали останалите наши прадеди, а особено ония, които са живели в Епир, Тесалия, Елада и Пелопонес; те, ведно с ония свои братя, които обитаваха в Македония и Тракия, лека-полека преминали под властта на Византийското правителство, обръщали се в християнство - понеже векът, в който живееха, беше век за разпространението на християнската вяра, а с приемането на християнството, те приемаха и гръцкия език, гръцките нрави и гръцкия начин за живеене.

И тъй, в началото на IX век славяно-българите се деляха на две части: една (по-малката) съставляваше особено господарство, а пък друга (по-голямата), която живееше вън от пределите на това царство, в старогръцки области, беше подчинена на Византийските императори. Това разделение на нашите прадеди в политическо отношение е имало важно и силно влияние и върху литературния живот на тия две части. Нашата стара литература се развила между независимата част, а самото зачатие на тая наша стара литература е изникнало всред покорените наши прадеди, които са се намервали под властта на Византийската империя.

При това отделно политическо положение нашите прадеди са имали само едно общо нещо, което ги е свързвало в едно цяло и им е напомняло, че те са един народ, една кръв и от едно и също произхождение. Това общо нещо е езикът, народните умотворения, еднаквите нрави и обичаи.

 

 

© Димитър Маринов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.04.2006
Димитър Маринов. История на българската литература. Под редакцията на Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Димитър Маринов. История на българската литература. Пловдив: Издание и печат на Христо Г. Данов, 1887.