Димитър К. Димитров - Виктор на дъжда

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВИКТОР НА ДЪЖДА

Димитър К. Димитров

web

Когато Виктор усети в петите му да се разлива приятна топлина, не можеше да знае, че това е знак за скорошната му и преждевременна смърт. Всъщност дори се почувства добре. Някак си му олекна, написа няколко вица за седмичния брой на вестника и си изпържи картофи. Вицовете му не ги приемаха никога, а токът спря малко преди картофите да станат готови. Трябваше да ги изяде сурови и твърде мазни, от което пък го заоболя корем.

В града пристигна ситен напоителен дъжд и започна да мокри навсякъде. Виктор нарочно шляпаше през локвите само по едни сандали, но петите му продължаваха да горят. Опита да ги разхлади и със сладолед, но дори той не помогна. Бяха минали няколко дни, откакто ги усещаше така и вече беше започнал да се притеснява сериозно. Не беше неприятно усещане, по-скоро странно. Още по-странно го накара да се почувства новината, че след две години вестникът най-накрая прие един от вицовете му за достатъчно смешен и следващата неделя щеше да излезе на втора страница.

Вечерта отдавна се бе превърнала в нощ. Виктор гледаше художествена гимнастика по телевизията и беше качил краката си на една висока табуретка. Като че ли се надяваше приятната, но все по-страшна топлина да се свлече по прасците и бедрата му, и да изчезне. Беше го страх да заспи, защото сега всички сънища, които го спохождаха, бяха свързани с огън под ходилата му.

Спря да ходи на работа и прекарваше целите си дни под дъжда, а той нямаше никакво намерение да спре да отскача от локвите и покривите на автомобилите. Водата се изливаше и се изливаше, влизаше през процепи в дървените дограми и избиваше от вътрешната им страна, а после капеше и мокетите подгизваха. В много къщи от това започна да мирише лошо.

В редакцията на местния вестник никой не забеляза, че Стаматев така и не се появи да получи хонорара си. На следващия месец счетоводителката го прекара документално през касата и отиде с него на обяд. Дъждът беше отишъл в друг град.