Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВИКТОР НА ДЪЖДА

Димитър К. Димитров

web

Когато Виктор усети в петите му да се разлива приятна топлина, не можеше да знае, че това е знак за скорошната му и преждевременна смърт. Всъщност дори се почувства добре. Някак си му олекна, написа няколко вица за седмичния брой на вестника и си изпържи картофи. Вицовете му не ги приемаха никога, а токът спря малко преди картофите да станат готови. Трябваше да ги изяде сурови и твърде мазни, от което пък го заоболя корем.

В града пристигна ситен напоителен дъжд и започна да мокри навсякъде. Виктор нарочно шляпаше през локвите само по едни сандали, но петите му продължаваха да горят. Опита да ги разхлади и със сладолед, но дори той не помогна. Бяха минали няколко дни, откакто ги усещаше така и вече беше започнал да се притеснява сериозно. Не беше неприятно усещане, по-скоро странно. Още по-странно го накара да се почувства новината, че след две години вестникът най-накрая прие един от вицовете му за достатъчно смешен и следващата неделя щеше да излезе на втора страница.

Вечерта отдавна се бе превърнала в нощ. Виктор гледаше художествена гимнастика по телевизията и беше качил краката си на една висока табуретка. Като че ли се надяваше приятната, но все по-страшна топлина да се свлече по прасците и бедрата му, и да изчезне. Беше го страх да заспи, защото сега всички сънища, които го спохождаха, бяха свързани с огън под ходилата му.

Спря да ходи на работа и прекарваше целите си дни под дъжда, а той нямаше никакво намерение да спре да отскача от локвите и покривите на автомобилите. Водата се изливаше и се изливаше, влизаше през процепи в дървените дограми и избиваше от вътрешната им страна, а после капеше и мокетите подгизваха. В много къщи от това започна да мирише лошо.

В редакцията на местния вестник никой не забеляза, че Стаматев така и не се появи да получи хонорара си. На следващия месец счетоводителката го прекара документално през касата и отиде с него на обяд. Дъждът беше отишъл в друг град.

 

 

© Димитър К. Димитров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.04.2006, № 4 (77)