Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Четвърта глава
КРИТИКАТА В ЛИТЕРАТУРАТА НА БЪЛГАРИТЕ В ЮГОСЛАВИЯ

Бранко Йотев

web

Литературната критика на българите в Югославия се оформя и създава като неделима и важна съставка на нашата новосъздаваща се литература, защото е важен за всеки литературен процес етап в развитието на културния текст на една общност. Когато се появи една критика в новосъздаваща се литература, това говори за зрелост и за нужда от определяне на ролята и мястото й в духовния процес въобще. Когато имаме критика, това означава, че литературата е вече готова да отговаря на въпроси към себе си, а за читателите, че са в състояние да ги задават, т.е. да отличават и определят литературните текстове - художествено, естетически и концептуално. Появата й показва и статуса на самата литература, към която са отправени критическите текстове. Критиката следва художествения литературен процес, тълкува литературата и се стреми да вникне в онова, което писателите искат да внушат и постигнат със своите произведения. Критиката се включва в литературния живот и същевременно коригира - така определя естетическата необходимост на обществото, което я изисква и което трябва да възприеме тази литература. Критиката помага също да се отбягнат капаните на лошото писане, да се изберат най-добрите, да се покаже правилният път, с други думи - да се постигне качествено творчество.

Появата на критика в литературата на българите в Югославия започва с излизането на списание "Мост", което печата първите критически текстове на Миле Николов-Присойски и Властимир Вацев, който е и автор на единствената книжка с критически текстове за нашата литература "Творчески измерения", 1974 г. Всъщност, както това беше вече посочено, тя е сборник от вече публикувани текстове в списание "Мост". По-късно с определена критическа дейност се занимават Денко Рангелов, Стефан Николов и донякъде Мила Васов. Разбира се, те продължават критическата си дейност и в днешни дни, главно пак на страниците на списание "Мост".

Литературната критика в своето начало представлява незрели критически текстове, разглеждащи литературата на югославските българи, печатани главно във вестника "Глас на българите". Както вече казахме, през 1974 г. излиза сборник от критически текстове на Властимир Вацев, но той по-нататък продължава тази дейност само на страниците на списание "Мост" и не публикува друга книга с критически текстове. По същото време във вестник "Братство" и списание "Мост" трудно откриваме критически спорове или диалози по един или друг въпрос, касаещ литературата на югославските българи. Съществува един такъв спор между Марин Младенов и Богдан Николов по въпроса за "шопския език", но той е едно от изключенията, които не повлияват върху общото състояние на нещата. Малобройността на критическите текстове говори за липса на критици, но и на автори като цяло, защото все пак българските автори в Югославия в началото са малко. Литературните критици се вглъбяват в изследване на художествено-творческите и естетическите достижения на световните литератури и литературите в Югославия и България, които са с по-висока художествена стойност и които функционират като създатели на литературни образци. Разбираемо е тогава, че собствената "регионалната" литература, още в процес на развитие, не представлява интерес за няколкото начеващи своето развитие критици, които, същевременно и като писатели, също са в процес на развитие.

Появата на критици и критика е явление, особено значимо за една млада литература, каквато е българската в Югославия. След войната с появата на списание "Глас на българите" се увеличава броят на авторите, а с това и нуждата от критика. В него се появяват първите опити за критика, но доста неуспешни. След спирането на този вестник по едно време излиза притурка на български език към официалния всекидневник "Слобода" в Пирот, но в него почти няма критически текстове. Засилва се и издателският интерес към книги на български език. Всъщност между първите текстове, които можем да приемем за критически, е текстът на Миле Николов-Присойски "Рацин - родоначалник на съвременната македонска литература", печатан в първия брой на "Мост" от 1965, и неговата книга "Безмерни хоризонти", но в нея не откриваме критика за нашето творчество. Така че първият критически текст за нашето творчество е написан от Властимир Вацев, а това е "Оригинален поетичен свят" (Борис Тодоров), "Довиждане, Бурел" (1969: 61). Критиката на югославските българи, с отделни изключения, се създава от самите писатели в нашия край. Някои от тях са едновременно и писатели, и пишат понякога критика. Нивото на литературната критика е публицистично. То често се изразява в рецензии, уводи към стихосбирки и сборници с разкази, по-рядко се пишат критики, дори и за представяне на новопубликувани книги, и понякога чрез статии в пресата. Те обикновено носят характер на отзив и представят позитивна емоционална оценка за някой творчески акт. Критическите текстове обикновено са насочени към местната, а не специализираната научна аудитория. Тези текстове имат за цел да информират и насърчат, а не да предизвикват идейни литературни спорове сред творци или читатели. Критиката ни е по-скоро в монолог и както казахме - не поражда литературни дискусии в печата и не разполага с издадени критически книги, а полето на реализирането й са периодичните издания. По обект на изследване критиката в литературата на българите в Югославия се насочва основно към литературата на българите в Югославия, а в незначителен обем и към югославската и към българската литератури, така че не липсват критически статии и за двете литератури, като вниманието е съсредоточено основно към по-известните имена в тези две литератури.

Текстовете, отнасящи се до българската литература, се подбират по принципа на известността. Те представляват един вид критически текстове, които имат по-скоро познавателен характер. Тяхната цел е да запознаят "средния" читател с един или друг български автор и да обърнат вниманието му към определени негови обществени или житейско-философски позиции, обикновено с възпитателна цел. Такива текстове са особено популярни в своето време, те представят най-известните български писатели и са резултат от впечатления, придобити още с изучаването на български език в училищата и с четенето на тези известни български писатели. Така например в списание "Мост" можем да намерим критика от Мила Васов (1997: 42) за романа на Павел Вежинов "Нощем с белите коне" или от същия автор "Към изучаването рецепцията на Каралийчев в Югославия" - също в "Мост" (1985: 50), или на Властимир Вацев - "Йордан Радичков като разказвач" (1981: 65).

Третият вид критика разглежда съвременната литература на българите в Югославия, издавана на български и сръбски език след войната от автори българи от Югославия. Подобни статии се пишат, за да представят съвременната литература на югославските българи пред неголямата аудитория от творци и читатели в нашия край. Рядко те са насочени към публиката в България. Повод за тях е издаването на книга от български автор в Югославия, макар че много често за новите книги липсват критически отзиви. Те се създават от нашите писатели, често едновременно и белетристи и поети, и журналисти, и студенти, и читатели с литературни познания и култура. Освен като статии в периодичния печат, те са и под формата на уводни думи към съответните издания. Критическите текстове, които разглеждат съвременната литература на българите в Югославия, макар и идеологически насочени в началните години, се опитват да обърнат повече внимание на художествените качества на произведенията и психологическото им въздействие върху читателите, а не толкова на посланието, което носят. Критиката се опитва и да ни накара да се замислим над съдбите на съответните герои, както и за времето, в което живеем. Такава критика се опитва и да ни съветва как да възприемем произведението и на кои негови художествени страни и особености да обърнем внимание. Освен това критиката търси да установи новото и значимото при определен писател, а слабостите обикновено не се изтъкват или се споменават без смелостта да се каже истината дали някой става или не за писател. В критика като нашата, където всички писатели се познават, може би това е нормално, защото никой не иска да поеме бремето да стане неприятел на един или друг писател поради отрицателно написана критика. А тя е нужна, защото тогава ще се дойде до спорове и всеки ще може да защити позицията си, и това ще насърчи повечето наши творци да започнат да се занимават с критика. Винаги трябва да има смелост да се каже истината, да се каже това, което се мисли, и да не се крият недостатъците на определени творби - тогава ще се оформи стойностен писателски елит, който сам ще прецени дали си струва това, което се пише. Поради всички тези характеристики критиката ни остава на втори план и не успява да следва литературните творби, излизащи през годините. Критиката се публикува главно на страниците на списание "Мост". Разбира се, тези материали не са обемни. А и определен брой от тях са както за българската, така и за югославската литератури. С най-обемно творчество в този план е Марин Младенов, който пише главно за най-известните български писатели; "Творческият портрет на Вапцаров" (1974б: 29), "Лиричен сеизмограф на женската душа - Творчески портрет на Е. Багряна" (1974а: 25), "Поетичен разказвач за прекрасното у човека" (Йордан Йовков)" (1976: 27) и други. За югославската литература се пише по-рядко, и то главно по някакви поводи. За нея пишат Миле Николов и Денко Рангелов - "Ценен принос към тълкуването романите на Меша Селимович" (Рангелов 1982: 37).

По-сериозни са самостоятелните критически есета в "Мост". Техни автори са Властимир Вацев, Денко Рангелов, Стефан Николов, Миле Николов-Присойски и Мила Васов. Текстовете рядко имат самостоятелни заглавия и в тях произведенията се разглеждат в тесния контекст на българската литература в Югославия. Много често критиците показват докъде сме стигнали в развойния път на нашата литература и конкретния етап на нашето развитие. Дали сме вече в новата ера или живеем в миналото, или сме в едното и в другото едновременно. Забележително е, че повечето критически текстове имат един вид характер на признание и дават високи оценки за авторите, при това почти всички от тези текстове нямат за цел по-дълбоко да навлязат в творчеството на един или друг писател. Липсват задълбочени психологически, нравствени, философски, социологически, формалистични и митологически подходи към литературата ни. Така критиката ни не цели да е в активна роля в литературния процес. Не можем и да определим, че има някакво влияние в нашия литературен процес, и не можем да я сравняваме с други национални литературни критики, а само с критики на всяка една нова и млада литература. Но тя по свой начин защитава конкретните наши литературни явления и постижения и оправдава по-нататъшното развитие на нашата литература.

Определена роля на критика имат и интервютата с югославските български писатели, на които понякога се отделя място в списание "Мост", но те са доста малко на брой, а някои дори са преведени от сръбски от други списания, какъвто е случаят с интервюто с Детко Петров. Интервю с него намираме два пъти в "Мост", но и двата пъти се касае за заемки от други вестници, преведени от сръбски. Така намираме в "Мост" "Беседа с Детко Петров" от Зилхад Ключанин (1990: 15), където той дискутира с Детко Петров освен другото, и за проблемите на езика и регионалната литература.

Първият и най-важен критик в нашата литература, свободно можем да кажем - и основоположник, е вече споменатият Властимир Вацев, който с единствената критическа книга "Творчески измерения" се утвърждава като единствен автор, занимаващ се основно с критика. Критиката му е предимно насочена към нашето творчество. С такъв характер е "Обновена реалистична традиция (Миле Николов - В различни посоки)" (1971: 51). Подбраната критика в тази книга е главно за творбите на Марин Младенов, Миле Николов-Присойски, Александър Дънков, Снежана Илиева-Виданович и Прокопи Попов. Не липсват и критически материали за българската и за югославската литератури, печатани главно в списание Мост. Вацев е от най-изтъкнатите литературни критици измежду споменатите петима в нашата литература, с ярко изразена индивидуалност и разностранни интереси. В своите критики той отчита спецификата на нашата действителност, воюва страстно и безкомпромисно за по-високи художествени изисквания, за достигане върховете на художествената мисъл, за развитие на нашата малцинствена литература. Той дава собствено мнение и становища по отделни проблеми и оценката на конкретни литературни творби. Критик е с блестяща мисъл и доколкото е възможно - без субективна преценка. Неговата критика не е безпощадна, но винаги държи на непосредственото чувство и лично впечатление. Държи на последователност в своите възгледи и не отстъпва от мнението си. Стремежът му е да не сложи нашата литература в един ограничен кръг на регионалното и провинциалното, а да й намери място в по-широк мащаб. Така той се бори нашата литература да получи достойно място в югославското, българско и световно литературно пространство.

Следващият критик, който ще споменем, е Миле Николов-Присойски. Той издава "Безмерни хоризонти" (1965) - книга с литературна критика за познати български и югославски писатели, които творят съответно в България и в Югославия, но в която няма критика за нашите писатели от Западните покрайнини, което е неин минус. Вероятно причината е, че по време на издаването на тази книга все още няма утвърдени писатели, за които да се пише. В своите критически статии той обръща повече внимание на тематиката на творбите, отколкото на стила и качествата на стиха. Например в критиката за творчеството на Стойне Янков М. Н.-Присойски пише: "В тематично отношение поезията на Стойне Янков се отличава с богато разнообразие. Тя наподобява невидима филмова камера, която записва вълнуващите му преживявания и впечатления, както и устремената му мисъл към проникване в тайните на живота, нощните й брожения за смисъла и безсмислието на живота" (1997: 29). Оценява преди всичко тематичното, неповторимото, строго специфичното в творческия свят на авторите. Той е един от основоположниците на нашата критика, но това не е основната му литературна дейност (пише главно проза). Критиката му е съсредоточена главно върху творчеството на по-известните наши поети: "Вълнуващи поетични съзнания (Стойне Янков: "Сега е нашият ред")" (1981: 75); "Малцинствена поезия" (1967: 57); "25 години издателска дейност на българската народност в Югославия" (1974: 99). Неговата критика е насочена и към югославската литература: "Поезия на изтънчената лирика и душевност (Десанка Максимович)" (1978: 15); "Легенда за хазарите или модерен исторически роман ("Хазарски речник” от Милорад Павич)" (1985: 37).

В българската литература се интересува най-вече от автори, които са по потекло от нашия край: "Родният край в поезията на Емануил Попдимитров" (1994б: 42); "Двамата братя писатели - поет и белетрист (Детко Петров и Благой Димитров)" (1994а: 77). Миле Николов пише и критика със социалистическа идейна насоченост: "Тито в народната песен и поезията" (1980: 96), но тя е задължителна за всеки автор по това време и не може да се взема като нещо отрицателно в творческия му път. Миле Николов-Присойски, както и другите критици, не се занимава със сравнения между нашето литературно творчество и това на българската и югославската литератури. Може би заради усета, че тези литератури не могат да бъдат сравнявани. Все пак Миле Николов е ключова фигура и активен участник в литературната критика на нашата литература до днешни дни.

За много от написаните творби все още липсват критически оценки и въпрос е защо посочените критици не пишат за тях. Отговорът би бил в това, че всички тези критици са и автори или може би няма достатъчно стойностни творби, които заслужават тяхното внимание. Но отговор може да бъде и че критиците не искат да си създават врагове и противници между писателите, които добре познават.

На края можем да споменем, че критиката в литературата на българите в Югославия е особено културно явление, което е характерно за всяка новосъздаваща се и млада литература и не трябва да изискваме много от нея, защото по-важно е да имаме стойностни автори, които да бъдат насърчени от това, което пишат критиците. "Никой белетрист досега не е бил научен от критиката какво и как да пише - нито добрият, който не е имал нужда да се учи, защото го знае по-добре от самия критик; нито пък бездарният, защото той ще бъде бездарен и тогава, когато случаят би му турил под перото ония теми, от които са произлезли Ревизорът и Мъртвите души, Фауст и Валенщайн, Хамлет и Тартюф." (Кръстев 2001: 191).Но все пак, "критиката е имала и може да има известно "влияние" върху творчеството на поетите и белетристите, но само в епохи, в които тя се явява теоретическа изразителка на вътрешните нужди и ламтения на самите поети; когато в една обилна с нови идеи и задачи епоха духовете, съзнали вече недостатъците и погрешностите на старото, се стремят към нещо ново, свежо." (2001: 191). Ако се вслушаме в думите на д-р Кръстев, критиката в нашата млада литература не трябва да е на последно място по значение, защото това спира развитието на нашето литературно творчество и ние трябва да работим, за да разширим дейността си в тази област.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Васов 1985: Васов, М. Към изучаването рецепцията на Карайличев в Югославия. // Мост (Ниш), 1985, № 91.

Васов 1997: Васов, М. Павел Вежинов. "Нощем с белите коне". // Мост (Ниш), 1997, № 103.

Вацев 1969: Вацев, В. Оригинален поетичен свят (Борис Тодоров). Довиждане Бурел. // Мост (Ниш), 1969, № 9.

Вацев 1971: Вацев, В. Обновена реалистична традиция (Миле Николов - В различни посоки). // Мост (Ниш), 1971,  № 16.

Вацев 1981: Вацев, В. Йордан Радичков като разказвач. // Мост (Ниш), 1981, № 71.

Ключанин 1990: Ключанин, З. Да се съгледат съществените характеристики на съвременността. // Мост (Ниш), 1990,  № 121.

Кръстев 2001: Кръстев, Д-р К. Съчинения. Том 2. София, 2001.

Младенов 1974а: Младенов, М. Лиричен сеизмограф на женската душа - Творчески портрет на Е. Багряна. // Мост (Ниш), 1974, № 32.

Младенов 1974б: Младенов, М. Творческият портрет на Вапцаров. // Мост (Ниш), 1974, № 29.

Младенов 1976: Младенов, М. Поетичен разказвач за прекрасното у човека (Йордан Йовков). // Мост (Ниш), 1976, №  42.

Николов-Присойски 1967: Николов-Присойски, М. Малцинствена поезия. // Мост (Ниш), 1967,  № 5.

Николов-Присойски 1974: Николов-Присойски, М. 25 години издателска дейност на българската народност в Югославия. // Мост (Ниш), 1974, № 31.

Николов-Присойски 1978: Николов-Присойски, М. Поезия на изтънчената лирика и душевност (Десанка Максимович). // Мост (Ниш), 1978, № 51.

Николов-Присойски 1980: Николов-Присойски, М. Тито в народната песен и поезията. // Мост (Ниш), 1980, № 63.

Николов-Присойски 1981: Николов-Присойски, М. Вълнуващи поетични съзнания (Стойне Янков: "Сега е нашият ред"). // Мост (Ниш),  1981, № 68.

Николов-Присойски 1985: Николов-Присойски, М. Легенда за хазарите или модерен исторически роман ("Хазарски речник” от Милорад Павич). // Мост (Ниш), 1985, № 91.

Николов-Присойски 1994а: Николов-Присойски, М. Двамата братя писатели - поет и белетрист (Детко Петров и Благой Димитров). // Мост (Ниш), 1994, № 135-136.

Николов-Присойски 1994б: Николов-Присойски, М. Родният край в поезията на Емануил Попдимитров. // Мост (Ниш), 1994, № 135-136.

Николов-Присойски 1997: Николов-Присойски, М. Стойне Янков си завоюва челно място между нашите поети. // Мост (Ниш), 1997, № 150.

Рангелов 1982: Рангелов, Д. Ценен принос към тълкуването романите на Меша Селимович. // Мост (Ниш), 1982, № 76.

 

 

© Бранко Йотев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.04.2006, № 4 (77)

Текстът е Четвърта глава от дисертационен труд: Бранко Йотев. Литература на българите в бивша Югославия. Благоевград, 2003.